Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 17.05.2021, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно гражданско дело 94/2021
Вид
Решение № 12
Подписан
17.05.2021
В сила
17.05.2021
Състав
Теодора Василева Василева, Добринка Савова Стоева, Огнян Кирилов Маладжиков

Цитирани разпоредби

  • чл.164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 165, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. гр.Силистра , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева

Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20213400500094 по описа за 2021 година по описа на

СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от „Таръма“ ЕООД с ЕИК 203589812, със седалище и адрес на управление област Силистра, гр. Дулово, ул.

“Силистренско шосе“ № 18,представлявано от законния представител Маргарита Цветанова Вълкова, чрез процесуалния представител адвокат В.В. - АС Силистра, против Решение № 260063/31.12.2020 г. по гр.д. № 595/2019 г. на Дуловския районен съд, с което съдът Е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателя, че Е. М. К. с ЕГН **********, от с.Черник, ул.Еделвайс № 16, община Дулово, област Силистра, е собственик на основание договор за покупко- продажба от 09.08.2016 г., с нотариална заверка на подписите per. № 842 на нотариус Никола Николов - с район на действие РС-Силистра, per.

№ 704 на НК на РБ, на Телескопичен товарач марка „JOHN DEERE“, модел 3200, с per. Х° СС 06086, рама Хо Z03200X202003, цвят – зелен, като е ОСЪДИЛ жалбоподателя да му предаде владението на тази вещ. ОСЪДИЛ Е жалбоподателя, да заплати на „Е. М. К. с ЕГН **********, сумата от 1631.53 лв. /хиляда шестстотин тридесет и един лева и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за ползване без основание в периода от 09.03.2017г. до 09.10.2019г. на собствената му движима вещ, а именно: Телескопичен товарач марка „JOHN DEERE“, модел 3200, с per. № СС 06086, рама Хо Z03200X202003, цвят - зелен, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба на 09.10.2020г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛИЛ претенцията за разликата НАД сумата от 1631.53 лева до пълния предявен размер от 2 000.00 лева за същия период и същата движима вещ, ведно със законната лихва върху разликата от подаването на исковата молба на 09.10.2019 г.. до окончателното й погасяване, като неоснователна. Присъдил е 1 съответни разноски в тежест на настоящия жалбоподател „Таръма“ ЕООД с ЕИК 203589812.

Жалбоподателят счита, че решението на ДРС е неправилно поради нарушение на материалния закон , неправилна преценка на доказателствения материал и липса на мотиви към правните изводи ,което е довело и до необоснованост, поради което моли въззивната инстанция да реши спора по същество, като постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да признае за установено по отношение на „Таръма“ ЕООД, че е собственик на Телескопичен товарач, марка JOHN DEERE, модел 3200, рег.№ СС 06086, рама № Z03200X202003, цвят зелен, сключен на 09.08.2016г. поради нищожност на договора;

- да отмени като неоснователно и незаконосъобразно решението на съда за предаване владението върху Телескопичен товарач, марка JOHN DEERE, модел 3200, рег.№ СС 06086, рама № Z03200X202003, цвят зелен, сключен на 09.08.2016г. при наличието на хипотезата на чл.26, ал.2 от ЗЗД на ищеца;

-да отмени осъждането на „Таръма“ ЕООД да заплати на „Е. М. К. с ЕГН **********, от с.Черник, ул.Еделвайс № 16, община Дулово, област Силистра, сумата от 1631.53 лв. /хиляда шестстотин тридесет и един лева и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за ползване без основание в периода от 09.03.2017г. до 09.10.2019г. на Телескопичен товарач марка JOHN DEERE", модел 3200, с per. № СС 06086, рама № Z03200X202003, цвят - зелен, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба на 09.10.2020г. до окончателното й плащане; да му бъдат присъдени направените разноски по делото съгласно представените договори за правна помощ в двете инстанции.

В с.з. пред тази инстанция жалбоподателят се представлява от адв. В.В. от АК, гр.

Силистра, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата и ищец по предявените пред районния съд искове Е.

М. К. с ЕГН **********, от с.Черник, обл. Силистренска, чрез адв. Г. от АК, гр. Силистра, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което моли да бъде оставена без уважение със законните последици, претендира разноски. В с.з. пред въззивния съд се явява адв. С., който оспорва жалбата, поддържа отговора по чл. 263 ГПК.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е съобразена с чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.

Настоящият въззиваем Е. М. К. с ЕГН **********, от с.Черник, обл.

Силистренска, е предявил пред районния съд субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, против „Таръма“ ЕООД с ЕИК 203589812, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че е собственик на Телескопичен товарач марка „JOHN DEERE“, модел 3200, с per. № СС 06086, рама № Z03200X202003, цвят - зелен и да осъди ответника да му предаде владението на тази движима вещ, както и да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за ползването на процесната движима вещ, за периода от 09,08.2016г. до 09.10,2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 2 000 лева, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.

И пред двете инстанции ответникът по исковете и настоящ въззивник „Таръма“ ЕООД, счита, че липсва правен интерес от страна на ищеца, тъй като, според него той не е собственик на въпросната вещ. Прави възражение за нищожност на договора за покупкопродажба на процесната вещ, сключен между тях на 09.08.2016г., на две основания - поради липса на съгласие и поради привидност на сключената сделка на основание чл. 26, ал.2 от 2

ЗЗД.

Ищецът основава правото си на собственост на сключен между него и ответното дружество договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 09.08.2016 г., с нотариална заверка на подписите, per, № 842 на нотариус Никола Николов - с район на действие РС-Силистра, per. № 704 на НК на РБ, съгласно който „Таръма“ ЕООД чрез пълномощникът си И И Д, в качеството си на продавач, е продал на Е. М. К., в качеството му на купувач следното МПС, а именно: Телескопичен товарач марка „JOHN DEERE“, модел 3200, с per. № СС 06086, рама № Z03200X202003, цвят - зелен, за сумата от 2 000 /две хиляди/ лева. В договора е посочено, че продавачът заявява, че е получил продажната цена напълно и в брой от купувача. Страните не спорят по заявеното от ищеца твърдение, че процесната движима вещ се намира във владение на въззивника и никога не е предавана на купувача. Във връзка с възражението за нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал.2 ГПК, тъй като е привиден, ответникът се позовава на показанията на св. И Д, който е заявил, в качеството си на пълномощник на едноличния собственик на ЕООД – ответник, че договорът е сключен като привидна сделка, прикриваща заем между него и трето за делото лице – св. Р. Освен това, счита, че доводи за нищожността на договора са и следните обстоятелства:

1. В нарушение на чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2003 г., бр. 74 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 34 от 2006 г., бр. 100 от 2008 г., изм. и доп., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) от ЗАКОН за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, съгласно който собствениците регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите и машините за земни работи, в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в съответната областна дирекция "Земеделие" по постоянен адрес - за физическите лица, или по адреса на съдебната, съответно търговската регистрация - за юридическите лица и едноличните търговци и ал. (5) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.), съгласно която промяна на регистрацията на техниката се извършва при промяна на собствеността и/или името на собственика, и досега ищецът не е сторил тази регистрация, което според въззивника е индикация, че не е имал намерението да свои вещта като своя и да упражнява власт като собственик.

2. За да се извърши разпоредителна сделка с имущество на значителна стойност 48000лв, собственост на едно търговско дружество, каквото е ответника — „Таръма“ ЕООД, следва собственика на капитала или общото събрание на съдружниците да вземе такова нарочно решение за придобиване или отчуждаване на това имущество.

Такова решение в случая не е взето, поради което е също белег за порочност на привидната сделка.

3. Процесната вещ е закупена от въззивника месец по – рано за нуждите на развиваната от него търговска дейност за сумата от 48000/четиридесет и осем хиляди/лева, видно от фактура № 1000000015, издадена от продавача на 07.06.2016г. - „СИ АГРО 2011 “ЕООД . Вещта на значителна стойност е била заприходена от счетоводството в баланса на търговското дружество и вписването в инвентарната книга на дълготрайните активи и от приложената справка към 01.01.2020г. и ежегодно се начисляват амортизационни отчисления съгласно Закона за счетоводството.

Въззивникът поддържа доброто състояние на вещта за експлоатация, като закупува необходимите гуми, които са на по-висока стойност от вписаната продажна цена по привидно сключената сделка с ищеца, която, според ответника е още един белег за привидността на договора, тъй като, както е посочено по – горе реалната и цена е 48 000 лв.

4. Важен аргумент за нищожността на сделката, според въззивникът е и липсата на задължителното и вписване в книгата на извършените покупко- продажби за 3 съответния месец. Продавачът е следвало да издаде, а ищецът да изиска издаване на фактура и касов бон за сумата от 2000лв. Става ясно от показанията на св. Д пред първата инстанция, че такива не са издавани, тъй като никоя от страните не е имала съзнанието и волята, че действително се продава тази вещ- фадрома на тази цена2000лв.

Съдът счита, че съгласно чл. 165, ал. 2 ГПК възможността за доказване на твърдението за нищожност на процесния договор, поради привидност на сделката е ограничено от изискването на ал. 2 на този текст, съгласно който „свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението и, че съгласието е привидно.“ За разлика от ал.2 на чл.164 ГПК, която налага ограничения в събирането на гласни доказателства в някои хипотези, които отпадат при наличие на съгласие от другата страна за изслушване на свидетели, по чл. 165, ал.2 съгласието на другата страна не се изисква , ако са налице т. нар обратно писмо (contre lettre) или начало на писмено доказателство. В случая е ясно, че обратното писмо, разкриващо съдържанието на един прикрит договор, съдържащо волеизявлението на всички страни по прикрития договор по настоящото дело няма. Доколкото съдебната практика приема за „начало на писмено доказателство“ документ, изходящ от една от страните по делото (противната страна) или пък удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна, съдът счита, че представеното постановление за отказ за започване на наказателно производство по пр. №419/2919 г.. на РП гр. Дулово, е такова начало на писмено доказателство. Съгласно мотивите на това постановление настоящият въззиваем К писмено е заявил пред държавен орган – РП гр.

Дулово, че претендира единствено за сумата, посочена в договора – 2000 лв.Несъмнено, озадачаващо е собственикът на една вещ на стойност около 28 000 лв. към настоящия момент, според заклюението на СЦЕ, приета от районния съд и 40 000 лв. без ДДС към деня на продажбата пред 2016 г. да търси единствено заплатената от него цена при продажбата от 2000 лв. Това изявление, направено от ищеца по делото пред РС пред прокурора несъмнено подкрепя тезата на ответника, че процесния договор за продажба на телескопичен товарач е симулативен и прикрива договор за заем . При наличието на начало на писмено доказателство , за да се постигне пълно доказване на симулацията, се допускат свидетелски показания. Вярно е, че достоверността на показанията св. Димитров е силно разклатена от факта, че самият той е пълномощник на дружеството продавач, но неговите показания се подкрепят и от изложените по – горе допълнителни доводи за нищожност на договора от т. до т.4 , които дават основание да се направи извод, че не е съществувало намерение и от двете страни да реализират на практика прехвърлянето на фактическата власт върху вещта, въпреки, че договорът е консенсуален. В този смисъл, изложеното в Постановлението на РП Дулово, показанията на св. Д и обстоятелствата, че цената, на която е договорена продажбата на вещта е драстично малка, че прехвърлянето на собствеността не е регистрирано от купувача в Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и горите по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и в съответната областна дирекция "Земеделие", че вещта не е отчислена от баланса на дружеството – продавач, , сделката не е записана в книгата на извършените покупко- продажби за съответния месец, няма издадена фактура и касова бележка, водят до извода, че се касае за нищожен договор по смисъла на чл.26, ал.2 , който не поражда като правна последица право на собственост на ищеца върху вещта, тъй като е привиден. В допълнение на този извод е и аргумента, че исковата претенция по чл. 59 е заявена отново за 2 000 лв. и въпреки заключението на СЦЕ, че месечният наем на такава вещ възлиза 115 лв. на ден или около 133 055 лв. без ДДС за целия период, не е направено увеличение на иска. Още по – странно и необосновано е решението на съда по този иск, който е уважен за сумата от 1631,53 лв. а целия период – по 52,63 лв. на месец, без да се обосновава такъв размер, въпреки, че е възприето и коментирано заключението на СЦЕ за 4