Акт от 25.10.2021, Административен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е № 130 гр. Габрово 25.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ при секретаря ЕЛКА

СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело № 63 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от

Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Съдът е сезиран с жалба от Й.Р.И. *** против Решение № 5 от 26.02.2021 година на Директор на ТП на НОИ гр. Габрово, с което е оставено в сила Разпореждане №**********/21.12.2020г. издадено от Ръководител ПО в ТП на НОИ Габрово. В нея се излагат мотиви като се прави се искане за отмяна на оспореното Решение с всички законни последици и осъждане на ответната страна да заплати направените по делото разноски. Според жалбоподателя административния орган неправилно не бил зачел като труд трета категория вместо такъв от втора категория положения от нея в завод “***” гр.

Габрово за периода 12.09.1983г. до 01.10.1989г. Положеният от И. труд през процесния период отговарял на изискванията на чл. 31б от ПКТП/отм/. Счита, че отговорял на условията, визирани в чл. 67 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./, поради което постановените и обжалвани Разпореждане и Решение на Директор на ТП на НОИ РУСО Габрово, като неправилни следва да бъдат отменени.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като се представлява и от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който заявява, че поддържа жалбата, както и искането по същество.

Ответната страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Й.Р.И. е пенсионер, с пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 2107г. до 01.11.2019г. На 26.05.2020г. Й.И. *** е подала Заявление с вх.№Ц2113-07-297/26.05.2020г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ, като към него е приложила необходимите документи за осигурителен стаж и възраст. Като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 68 КСО и чл. 168, ал. 1 от КСО за придобиване право на пенсия, с Разпореждане №**********/21.12.2020г. пенсионния орган е отказал отпускането й. Й.И. е обжалвала така постановеното Разпореждане, като е изложила мотиви защо констатацията на административния орган относно положения от нея трудов стаж за периода 12.09.1983г. до 01.10.1989г. в завод ”***” Габрово е неправилна. С посоченото по- горе Решение №5/26.02.2021г. Директор на ТП на НОИ Габрово е оставил в сила обжалваното Разпореждане.

Спорният момент в настоящото съдебно оспорване е като каква категория следва да бъде зачетен положения от жалбоподателя трудов стаж за периода 12.09.1983г. до 01.10.1989г. в завод ”***” Габрово.

Правилно в Решението си административния орган е отбелязал, че съгласно чл. 70 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./ при подготовка на документите за пенсиониране предприятията посочват съответната точка от ПКТП, по която следва да се зачете трудът, но така направените вписвания нямат задължителен характер и преценката на категорията труд се прави от ТП на НОИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 31б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./ следва да се зачете като втора категория труд положения от работници и инженерно-технически работници до началник цех включително при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и пречиствателните станции към тях; работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли; работници в каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори, работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила с органични разтворители.

Безспорно установено е, че

Й.И. е работила в предприятие от обувната промишленост- завод „***“ Габрово, впоследствие фирма „***“АД. Следва да се изясни характера и условията на труд, полаган от И. при посочения работодател, а именно дали работата е с лепила на база органични разтрорители, т.е. на коя от посочените длъжности-конфекционери- ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници- финишна обработка на ходилни детайли, като посочените длъжности са допълнително уточнени в посочената норма от Правилника.

Видно от приложените по преписката документи спорният стаж, положен от Й.И. в завод „***“ /“***“АД/ гр. Габрово се установява от трудови книжки, удостоверения за осигурителен стаж и доход и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО.

За периода 1983г.- 1989г. се установява трудов стаж на Й.И. както следва:

В приложено Удостоверение за осигурителен доход

УП15, изх. №ЕУП5506-07-1122-1/03.01.2018г. е посочено, че Й.И. е получила съответните й възнаграждения и обезщетения от м. 09.1983г. до м.12.1983г. за изпълняваната от нея длъжност „обущар“ в зв. 40303, а от м.03.1989г. до м.

07.1989г. за длъжността „обущар“ в зв. 07140, като във ведомостите е за жалбоподателката посочено име Й.Р. П.. В Удостоверение за осигурителен стаж УП15, изх. №5509-10571/26.02.2018г. е посочено, че тя е получила съответните й възнаграждения от 01.07.1997г. до 31.07.1997г. и за м. 12.1998г. за изпълняваната от нея длъжност „саяджия“ в IV цех, зв. 07140.

Посочените по- горе данни кореспондират с вписванията в трудови книжки №4726 и №380, изд. От завод „***“ и „***“АД. Според тях от 12.09.1983г. до 01.10.1989г. Й.И. е заемала длъжността „обущар“, а от 01.10.1989г. длъжността „саяджийка“, с шифър :**********. От 01.04.1993г. до напускането си на 22.11.1994г. е на длъжност „работник за изготвяне на производстевни образци“ с шифър :10010 17001. От 07.10.1996г. отново е назначена при същия работодател на длъжност „саяджийка“, „работник по изготвяне на производствени образци“ и „Изготвител на производствени образци“, с шифър :

10010 17001 и шифър: 7454, като заема тази длъжност до напускането си, вкл. и към 1998г.

По отношение на спорния стаж за периода м.

08.1999г.- 01.01.2000г. са налице следните данни и обстоятелства:

Според персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 1997г. до м. 07.1999г. вкл. Й.И. е осигурена за втора категория, а от м. 08.1999г.- за трета категория. С удостоверение за осигурителен стаж УП13, изх. №5507-10-519/17.09.2020г. е удостоверен осигурителен стаж за м. 08.- м.12.1999г. на длъжност „Работник в зв. експериментален участък-07140“.

Тези данни не кореспондират с вписванията в трудовата книжка, според които няма промяна в заеманата длъжност, като до прекратяване на тродовото правоотношение на 22.06.2000г. е посочена длъжност „Изготвител на производствени образци“ с шифър 7454.

По данни от съхранявани в НОИ ведомости, информация от отдел ООА, при ТП на НОИ Ловеч, заповеди за прекратяване на трудово правоотношение и данни от ДА“Архиви“ Габрово за двата спорни периода се установява следното:

Въ ведомостите за заплати за периода 1983г.-

1989г. Й.И. /***/ фигурира като „Обущар“. Във ведомостите за премии и награди за календарните 1984, 1985, 1986, 1988г. е посочено, че й.И. е в бригада „****“, но към списъчния състав на работниците не са посочени длъжности, вкл. и за И..

От 1989г. Й.И. фигурира във ведомостите за премии на „Пробна бригада“ но без длъжност. Във ведомостите няма информация каква е дейноста на тази бригада. От ведомостите за премии и награди може да се направи извода, че Й.И. е преминала от едно работно място на друго, както е отразено и в трудовата й книжка.

По данни от ДА“Архиви“ гр. Габрово /фонд 48, опис 8, арх.ед.78-82, 87 и опис 9, арх.ед.47,76/ се установява, че през 80-те години на ХХ в. производствената структура на завод „***“ се състои от I цех, II цех, III цех, IV цех- конфекционен и V цех, цех Шивачи, цех Димитровград, цех Градница. В цеховете са били обособени бригади. Видно от „Анализ на изпълнене на трудовите норми“ /ф.48, оп.8, а.е.87, л.22/ бригадата „***“ е част от III цех, заедно с няколко други бригади. Няма информация за длъжностите в цеховете, нито за бригадите. Последните не са посочени в щатните разписания. За периода, в щатните разписания цехът фигурира само като „III цех“, но без име или друга информация сочеща дейността му. За разлика от IV-ти цех, който фигурира като IV-ти цех- конфекционен, а от документите е видно, че в него работата е организирана на конвейри- I-ви, II-ри, III- ти и др. конвейер. В „Програма за бригадната организация“ /ф.48, оп.8, а.е.87, л.28-29/ се посочва наличието на 10бр. специалиризани бригади за шиене на сая, които са в III цех, като на територията на завода са 4 от бригадите и извън завода- 6 бригади в гр. Димитровград, с. Ловни дол и с.

Градница, но няма данни дали григадата „***“ е сред посочените.

Така събраните и посочени по- горе данни са дали основание на административният орган да приеме, че за процесния период от 12.09.1983г.- 01.10.1983г. Й.И. е работила в обувното производство, но няма данни за бригадата в която тя е работила, за заеманата от нея длъжност пораки което трудът положен от нея за този период е преценен като такъв от трета категория.

От данните по административната преписка е установено, че от назначаването на Й.И. на длъжността „Изготвител на образци“ до прекратяването на трудовото й правоотношение е изпълнявала именно тази дейност, като тази длъжност е съобразно т. 31б от ПКТП /отм/ е в групата на конфекционерите, а това е мотивирало административния орган да зачете трудовия стаж за този период от 01.08.1999г.- 31.12.1999г. като втора категория труд.

След 01.01.2000г. съгласно Правилника за категоризиране и Наредба за кетегоризиране тази заемана от И. длужност „Изготвител на производствени образци“ не попада в техния обхват и поради това трудът, положен от Й.И. след тази дата е зачетен като такъв от трета категория.

Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. При подаване на заявлението възрастта на И. е била достатъчна за придобиване право на пенсия на това основание. Не е спорно и че тя все още няма право на пенсия на основание чл. 68 и чл. 168 от КСО. Според пенсионните органи тя не отговаря единствено на изискването за 15 г. трудов стаж при условията на втора категория труд. Други основания за постановения отказ не се сочат. Съдът е обвързан с така очертания предмет на правния спор.

От заключението на назначеното по делото вещо лице става ясно, че трудовото досие и длъжностна характеристика на жалбоподателката за процесния период не са запазени в „Държавен архив“, нито при работодателя. През този период 12.09.1983г.- 01.10.1989г. И. работила на длъжност „Обущар“ в посоченото по-горе предприятие. Вещото лице заявява че при направена проверка в документите /ТП на НОИ Ловеч/Регионален архивен център Тетевен/ не е установена длъжностна характеристика на тази длъжност, като по този начин не може да се установи какви точно задължения е изпълнявала Й.И. през процесния период на въпросната длъжност. Усатановена е, че за този период в завод „***“/“***“АД/ като форма на организация на производството е възприета цехова/групова/ форма, като в едно помещение /цех/ са работили няколко обособени бригади с различна численост.