Решение № 138 от 16.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Велико Търново, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20264100500048 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 17 ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на С. А. П., подадена чрез пълномощника й адв. Д. Г. от ВТАК, против решение № 1368/21.11.2025г. по гр.д. № 2341/2025г. на ГОРС, с което е отхвърлена молбата й за защита от домашно насилие подадена срещу А. И. И..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се, че процесуалната дейност на съда е излязла извън типичния обхват на доказване за този вид дела. В тази връзка се сочи, че съдът се е занимавал с неотносими към спора обстоятелства, а е пренебрегнал такива установяващи факта на твърдяното домашно насилие. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е ценил показанията на свидетелите на молителя, от които, при съпоставка с безспорните по делото обстоятелства, че на процесната дата пострадалата е била в дома на ответника, че между тях е възникнал конфликт и че тя е напуснала жилището, категорично се установява, че същата е била удряна и скубана, като от нанесените й удари са останали следи, констатирани при издаване на СМУ няколко дни по - късно. Жалбоподателката смята, че анализа на тези доказателства 1 безпротиворечиво сочи, че е била жертва на домашно насилие поради нанесения й побой от бившия й фактически съжител. На следващо място се правят оплаквания, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите на ответника, тъй като същите са заинтересовани от изхода на спора. С тези доводи се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да издаде търсената заповед за защита.

Ответната страна по жалбата, представлявана от пълномощника си адв. К. М. от ВТАК, в срока по чл. 17 ал. 4 ЗЗДН, е подала отговор на същата, с който я оспорва като неоснователна. Възразява, че районният съд правилно въз основа на наличните по делото доказателства е приел, че не е доказано жалбоподателят да е жертва на домашно насилие. В тази връзка изтъква, че ответникът е в недобро здравословно състояние, тъй като е трудоподвижен и не може да ходи без помощни средства.

Добавя, че жалбоподателката е тази, която злоупотребява с алкохол и започва конфликтите между двамата. Изтъква, че именно молителката е нападнала и започнала да го удря и че действията му към нея са били израз на защитна реакция. Акцентира се, че районният съд правилно е цели показанията на свидетеля очевидец, поради което моли ВТОС да потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17 ал. 1 ЗЗДН от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Районният съд е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие с правно основание чл. 8 ЗЗДН, подадена от С. П. срещу А. И., неин фактически съжител към него момент, за извършен от последния акт на домашно насилие на 13.08.2025г. В молбата се твърди, че вечерта на посочената дата страните са били в обитаваното от тях жилище и докато гледали телевизия, ответникът без причина започнал да удря, да 2 блъска и да дърпа молителката за косата. Допълва се, че й нанесъл удари по лицето и по ръцете, както и че я е ритал по краката, което й причинило отоци и хематоми по цялото тяло и лицето. Изтъква се, че ответникът наред с ударите си е отправил към молителката обидни и нецензурни думи /подробно посочени в молбата по чл. 8 ЗЗДН/.

Посочва се, че молителката се изнесла от обитаваното жилище и отишла при своя колежка, където останала да живее няколко дни. Твърди се, че няколко дни по – късно молителката посетила хирург, който констатирал отоци и хематоми в дясно по лицето, на лявата орбита на окото, на лявата скула, на дясна мишница отпред и странично, на лява мишница медиално, на ляво бедро и ляво коляно. Сочи се, че молителката не е сигнализирала за случая полицията и че това е сторил сина на ответника, но за да се презастраховат от евентуална нейна жалба срещу него. По тези съображения се иска от съда да осъди ответника за домашно насилие с присъждане на разноски.

С писмен отговор представен по делото ответникът е оспорил твърденията на молителката за осъществен от него спрямо нея акт на домашно насилие на процесната дата. Признава се, че двамата са живеели на семейни начала в къщата му в с. Калтинец и че употребява алкохол, но според него в умерени количества. Споделя, че отношенията между него и молителката се влошили от известно време, като за това изтъква значителната употреба на алкохол от нейна страна. За конкретния инцидент на 13.08.2025г. посочва, че вечерта, след употреба на алкохол, молителката започнала да го упреква, че поддържа връзки с други жени и не се интересува от нея. Ответникът твърди, че тогава й казал да си събира багажа и да си тръгва, като в този момент молителката започнала да го блъска и удря в гардероба, забила нокти в лицето му и му бръкнала в очите. Ответникът изтъква, че тогава започнал да размахва ръце в защита и чул молителката да заявява, че ще си тръгне, но ще изпочупи всичко, като отишла в кухнята и започнала да събаря каквото намери, вкл. изкъртила нагревателя над мивката и започнала да тече вода. Ответникът допълва, че синът му бил свидетел на случката и след като започнал да звънни на полицията, молителката се изнесла от къщата.

Въз основа на твърденията на страните и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа страна:

Към процесната дата – 13.08.2025г. страните са се намирали в трайно фактическо съжителство и са живели в дома на ответника в гр. Г. Оряховица, кв.

Калтинец. Двамата са осъждани за престъпления от общ характер и не се водят на психиатричен отчет, като не е спорно между тях, че редовно употребяват различни по вид и количества алкохол. От представените медицински документи се установява, че ответникът вследствие на претърпяна трудова злополука е получил счупване на гръбначния стълб и таза, водещи до значително затруднение на движенията в поясния отдел, в лумбалната област и в дясната тазобедрена става.

3

Вечерта на 13.08.2025г. страните се намирали в обитаваното от тях жилище и са употребявали алкохол. Между тях възникнал словесен конфликт, провокиран от упреци на молителката към ответника, че контактува в интернет с други жени. След размяна на обидни реплики между двамата, молителката започнала да блъскала ответника, опитвала се да го събори, удряла го и му бръкнала в очите. Последният, без да я напада, се опитвал да се предпази, при което я изблъскал и я оскубал по косата.

Тогава молителката започнала да събаря чинии и изкъртила монтирания към мивката проточен бойлер. Ответникът се опитвал да спре потеклата вода, а сина му /свид. И./, който присъствал на случката, се обадил на полицията. Молителката се изнесла от жилището на ответника и отишла да живее при свидетелите Р. и В.. Според техните показания вечерта на 13.08.2025г. молителката била разстроена, плачела и имала синини по краката и ръцете, като и по лицето, където е била оскубана.

От изисканата от въззивния съд и представена от полицията докладна записка по случая е видно, че всяка от страните посочва другата като причина за случилото се и за разменените между тях удари.

С въззивната жалба е представена декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН от 13.08.2026г., в която молителката е посочила, че без причина ответникът я ударил по ръцете, краката, ребрата и главата и я оскубал. Представено е и медицинско свидетелство № 702от 18.08.2025г., в което са описани различни по размери отоци и хематоми по лицето /ляво око и скула/, ръцете /дясна и лява мишница/ и ляво бедро и коляно на молителката, с давност на получаване според лекаря от 3до 5 дни.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Молбата за защита от домашно насилие с вх. № 12405/05.09.2025г. е подадена в районния съд в преклузивния тримесечен срок по чл. 10 ал. 1 ЗЗДН, доколкото твърдяния акт на домашно насилие се сочи да е извършен на 13.08.2025г. Молбата изхожда от лице, което се е намирало във фактическо съпружеско съжителство с ответника /чл. 3 т. 2 ЗЗДН/, поради което и като подадена в срок е процесуално допустима.

В ЗЗДН се съдържат особени процедурни правила относно съдържанието на иницииращия производството документ, субектите на защита, срокове за подаване на молбите, специфичните доказателства допустими за събиране в този процес, включително и по почин на съда, както и реда за обявяване на крайния съдебен акт и съдържанието на заповедта за защита. Извън тези правила при разглеждането на молбите по чл. 8 ЗЗДН съответно приложения намират правилата на ГПК за общия исков процес, тъй като производството по ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения /арг. от §1а от ДР на ЗЗДН и ТР № 2/2020г. по тълк. дело № 2/2019г. на ОСГК на ВКС/.

4

В тази връзка и при съответното приложение на принципа за диспозитивното начало съдът е длъжен да администрира гражданските правоотношение в рамките на отправеното му искане респ. на последващото искане направено във висящия процес при условията на чл. 15 ал. 3 ЗЗДН.

В случая молителят е сезирала съда с молбата за защита от домашно насилие извършено на 13.08.2025г. до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция не е заявено извършването на нов акт на насилие. Следователно по волята на самия молител съдебната намеса в случая е ограничена до преценка дали на процесната дата установеното по делото поведение на ответника от обективна и субективна страна заема някоя от посочените в закона проявни форми на домашно насилие.

Съгласно актуалната редакция на чл. 2 ал. 1 ЗЗДН за домашно насилие е признато всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Според правната доктрина и съдебната практика физическото насилие представлява конкретно и целенасочено действие или система от действия, които засягат личността на жертвата чрез телесното й увреждане и/или причиняване на нежелани и неприятни за нея телесни усещания. Като форма на домашно насилие физическото малтретиране изисква противозаконна употреба на сила насочена към засягане и увреждане на телесен интегритет жертвата с цел демонстриране на доминиращото положение на насилника респ. на подчиненото положение на пострадалия.

От съвкупният анализ на установените по делото факти съдът достига до извод, че на процесната дата спрямо молителката не е осъществен акт на домашно насилие под формата на физическо такова от страна на ответника. По арг. от чл. 13 ал. 3 ЗЗДН обвързващата доказателствена сила на декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват. Все пак от процесуална гледна точка тя представлява частен свидетелстващ документ, който се цени наред с всички събрани по делото доказателства.