Решение № 75 от 18.04.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. С., 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500099 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10/11.01.2024г., постановено по гр.д.№ 852/2023г. по описа на Районен съд-С. е осъдено „Неткредит“ ООД, с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, ет.10, представлявано от управителя И.Н.Х-С. да заплати на А. М. Х., с ЕГН ********** с адрес: с.З., общ.Б., обл.С. сумата от 601,00 лева, получена без основание по недействителен Договор за потребителски кредит „До 500“ *** 08.06.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-05.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдено „Неткредит“ ООД,с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, ет.10, представлявано от управителя И.Н.Х-С. да заплати на А. М. Х., с ЕГН ********** с адрес: с.З., общ.Б., обл.С. разноски по водене на делото в размер на 50,00 лв. за държавна такса. Осъдено „Неткредит“ ООД,с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, ет.10, представлявано от управителя И.Н.Х-С. да заплати на адв. М.В.М. от АК-П. с адрес на кантората: гр.П., бул.“П.ш.“ №* ет.* ,ап.Б на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба вх.№ 748/31.01.2024г. от „Неткредит“ ООД,представлявано от управителя И.Х.С., в частта му, с която искът е уважен за разликата над 482.14 лева до пълния размер от 601.00 лева, с оплаквания за неправилност. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че нищожността на неустоечната клауза от договора влече и недействителност на цялото кредитно право по чл.22 от ЗПК. Неустойката по чл.6, ал. 1 от договора не е елемент от ГПР по кредита и от същественото съдържание на договора (т.е. и без нея 1 договорът би бил сключен , за разликата от уговорката за лихва, която е неотменна част от същественото му съдържание), понеже представлява разход при неизпълнение по смисъла на чл.

19, ал.З, т. 1 от ЗПК , но дори и да се приеме, че е такъв елемент, невключването й не води до недействителност на целия договор и съответно не лишава от действие уговорката за възнаградителна лихва.Надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР би довело до нищожност само на онези клаузи надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва за забава , но не и до нищожност на целия договор- чл. 19 , ал.5 и ал.6, вр. с ал. 4 от ЗПК.В практиката на СЕС последователно и трайно е застъпено разбирането, че целта на потребителската защита е да се възстанови правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без неравноправната клауза, при съблюдаване на принципа на пропорционалност, който е общ принцип от правото на Съюза, изискващ националната правна уредба, с която се прилага това право, да не надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел, в който смисъл е решение от 15 юни 2023 г. по дело С-520/21 на СЕС. , EU:C:2023:478, т. 73 и други). Съдът не може да обяви договора за недействителен, ако правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без неравноправната клауза, може да се възстанови като същевременно договорът продължи да се изпълнява, какъвто е и настоящия случай. Проява на принципа на пропорционалност са и законовите разпоредби на чл. 19, ал. 6-7 ЗПК. Правно абсурдно и несериозно е да се прибавя към размера на ГПР и съответно към размера на възнаградителната лихва вземането за неустойка, уговорено в чл.6, ал.1 от договора, представено като допълнителна печалба към лихвата с идеята тяхното обединение да доведе до извод за нарушаване на ограничениетопо чл.19, ал.4 ЗПК. Според чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит - законът е пределно ясен и непротиворечив. Моли да отменена обжалваната част от първоинстанционното решение и бъде отхвърлен иска в тази част.

Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1417/28.02.2024г. от А. М. Х. чрез пълномощника му адв.М.М., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че правилно PC- С. е приел договора за потребителски кредит за нищожен на основание чл.22 от ЗПК.Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според чл. 19,ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в Договор за потребителски кредит е посочен ГПР. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в него. Посоченият лихвен процент не е ясно как точно се съдържа и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. Отделно от това е предвидено и възнаграждение за неустойка. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.

11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които потребителят ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР 2 противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11 ,ал. 1 ,т.10 от ЗПК.Наред с това с предвиждането за заплащане на неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК , ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Съгласно § 1. Т.1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Освен това дейностите, посочени в допълнителния пакет услуги са пряко свързани с кредитната дейност на дружеството - приоритетно разглеждане на договора, възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези нищожната клауза на процесния Договор за потребителски кредит относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11,ал.1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния 3 договор обуславя недействителността на целия договор. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит е недействителен.

Правилно е решението на PC С. и в частта на осъдителния иск, тъй като по делото се установи, че ищецът е надплатил по сметка на „Неткредит“ ООД, сумата в размер на 601 лева. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част. Претендира за разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „Неткредит“ ООД, чрез пълномощника си главен юрисконсулт П.П. в представено писмено становище поддържа жалбата си.

Въззиваемият А. М. Х. чрез пълномощника му адв.М.М. в представено писмено становище оспорва въззивната жалба и поддържа представения отговор.

С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че възззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК, е валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с предявен от А. М. Х. против „Неткредит“ ООД иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.І от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1826,31 лева, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит „До 500” ***08.06.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на иска в съда до окончателното изплащане на сумата и в условията на евентуалност да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл.55,ал.1 ,предл.І сумата от 1623,27 лева недължимо платена неустойка по недействителен Договор за потребителски кредит „До 500” *** 08.06.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на иска в съда до окончателното изплащане на сумата.