Решение № 25 от 19.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20251001000739 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 884 от 18.06.2025 г., постановено по т.д. № 2282/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI- 16 състав, съдът е отхвърлил предявените от „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 207473755 срещу „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, ЕИК 204366399 искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, за връщане на сумата 263 696,84 лв., представляваща общ размер на престирани суми по развалени с уведомления от 02.10.2024 г. споразумение от 15.08.2023 г. за встъпване в договор за продажба с обект апартамент № 19 и споразумение от 15.08.2023 г. за встъпване в договор за продажба на обект паркомясто с проектен № 396. Съобразно с изхода на спора е разпределил разноски като е присъдил в полза на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД сумата от 9 557 лв.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът - „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, който в законоустановения срок е подал въззивна жалба. Не оспорва, че не е изпратил писмено уведомление до „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, съобразно уговореното в чл. 3 от споразуменията, но поддържа, че за него е и безпредметно да отправя такова, тъй като договорите за строителство и продажба на апартамент № 19 и паркомясто с проектен № 396 са се прекратили. Поддържа и че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице и соченото второ основание за разваляне на процесните споразумения, а именно – настъпилата невъзможност да встъпи в правоотношенията по договорите за строителство и за продажба на апартамент № 19 и паркомясто с проектен № 396, поради прекратяването им в резултат от публичната продажба на поземлените имоти, върху които е следвало да бъдат построени обектите. Твърди, че това обстоятелство води до погасяване на правоотношенията, в които е целял да встъпи по силата на споразуменията с „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, тъй като към момента „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД и „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС“ ООД вече не са собственици на поземлените имоти и съответно няма как в бъдеще да му прехвърлят собствеността върху тях. В тази насока подчертава, че не е давал съгласие и не е сключвал споразумение за встъпване в правоотношения с новия собственик 1 на поземлените имоти, като поддържа, че за него не е без значение кое лице ще бъде на страната на продавача в договорните отношения.

С оглед изложеното иска от настоящия съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответникът „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, с който се обосновава становище за нейната неоснователност и се иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решенията въззивният съд намира следното:

Правилото на чл. 154, ал.1 ГПК предвижда, че всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици и които претендира като настъпили, основавайки своите искания и възражения. Т о следва непосредствено от материалноправните норми, като при приложение на общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК е без значение качеството на страната в процеса. Съобразно с разпределението на доказателствената тежест, ищецът, претендиращ спорното право, следва да проведе главно пълно доказване относно правопораждащия това право факт, а относно фактите, на които ответникът основава своите възражения срещу иска, в т.ч. и правоизключващите възражения, може да проведе насрещно доказване. ( решение № 25/27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о., решение № 2354/15.04.2010 г. по гр. д. № 673/2009 г. на I г.о., решение № 197/10.05.2011 г. по гр. д. № 430/2010 г. на I г.о. и др. В решение № 72/10.07.2019 г. по т.д. № 549/2016 г. на ВКС, I т.о. е посочено, че предмет на доказване в процеса са релевантните за спора факти, които са спорни между страните съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка от страните носи доказателствена тежест относно тези положителни факти, от които извлича за себе си изгодни правни последици. Съдът обосновава правните изводи по спора, съобразно така осъщественото доказване на релевантните за него факти. В решение № 248/13.01.2017 г. по т.д. № 2933/15 г. на ВКС, I т.о. и решение № 56/04.05.2015 г. по гр. д. № 6964/2014 г. на ВКС, II г.о. обаче е уточнено, че при твърдение за отрицателен факт, правилото за обръщане на доказателствената тежест не може да бъде приложено автоматично и да се освободи страната, която твърди този факт, от задължението за доказване, когато той може да бъде установен с доказване на други положителни факти, от които може да се направи извод за наличието или липсата му.

При съобразяване на горното ищецът по предявените искове с правно основание чл.

55, ал.1, пр.3 ЗЗД и въззивник в настоящето производство, носи доказателствената тежест да установи пред съда, че е дал нещо на ответника, но основанието за това е отпаднало, като последното в случая изисква да установи и наличието на валидно развален договор на твърдяното от него основание по чл. 87, ал.1 ЗЗД – поради неизпълнение на задължението да осигури встъпването му в правата му в правата и задълженията по предварителен договор за продажба с обект апартамент № 19 и предварителен договор за продажба на обект паркомясто с проектен № 396 и поради настъпила виновна невъзможност за изпълнение на договора за строителство.

Съобразно приетото в практиката на ВКС, като например решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г., ІІ т. о., решение № 231 от 25.03.2010 г. по т. д. № 226/2009 г., ІІ т. о.

2 решение № 203 от 30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г., ІІ т. о. решение № 257 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 508/2009 г., І г.о., решение № 63 от 21.06.2013 г. по т. д. № 1133/2011 г., І т. о., решение № 35 от 06.03.2013 г. по т. д. № 74/2012 г., ІІ т. о. и др. правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна.

За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, с предоставяне от изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 10.03.2023 г.

„БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД, „ВСК” ООД, в качеството на строители и продавачи, са сключили договор за строителство и продажба на недвижими имоти, имащ характер на предварителен договор за продажба на имоти и договор за изработка, с „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, в качеството на възложител и купувач.

Предмет на договора са 15 паркоместа, индивидуализирани по скица на ниво -6 в сграда, която следва да се построи върху поземлени имоти с идентификатори *** и 68134.1933. 9103, при индивидуално определена цена за всеки обект и начин на плащане.

На 20.03.2023 г. между същите страни е бил сключен и договор за строителство и продажба, отнасящ се до бъдещото изграждане върху същите поземлени имоти на пет апартамента (сред които апартамент № 19) в сграда, както и на още десет паркоместа съгласно скица.

На 15.08.2023 г. „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 207473755 и „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, ЕИК 204366399 сключили споразумения, с еднотипно съдържание, с които „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД е поело задължението да осигури заместването си като страна купувач-възложител от „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по договори от 20.03.2023 г. и 10.03.2023 г., сключени с „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД, „ВСК” ООД, по отношение строителството и придобИ.е на правото на собственост върху апартамент № 19 и паркомясто с проектен № 396.

Съобразно чл.1, ал.2 от споразуменията страните са установили какви са задълженията на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД по посочените договори за строителство и продажба на право на собственост, като в ал. 3 и чл.2 от споразуменията са договорили, че „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД ще прехвърли всички свои права и задължения по договорите на „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, а той се задължава да възстанови на първото всички вече заплатени по договорите суми, както и направени последващи плащания до сключване на споразумението за заместване между „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и страната изпълнител („БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС ИНВЕСТ“ ООД, „БЪЛГАРИЯ ТАУЪРС” ООД, „ВСК” ООД) или да превежда сумите директно в полза на изпълнителя, но от името на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД.

В чл. 3, ал. 1 на споразуменията страните са се съгласили сключването на сделката за заместване да бъде осигурено от „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД в срок от 1 месец от писменото уведомление от страна на „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, но не по-късно от прехвърлянето на обектите с нотариален акт.

Към всяко споразумение е подписан и анекс, в който за прехвърляне правата на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД по предварителния договор от 20.03.2023 г., с предмет апартамент № 19, „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД дължи заплащане на възнаграждение в размер на 55 498 евро, платима на две вноски с падежи до 31.08.2023 г. и до 30.09.2023 г., съответно за прехвърляне правата по предварителния договор от 10.03.2023 г. с предмет паркомясто с проектен № 396, е уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 3 500 евро, дължима на две вноски със същите падежи.

От представените разписки от 30.08.2023 г. и 29.09.2023 г. се установява, че „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД е признало получаването на суми от „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в размер на по 29 499 евро. Съобразно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, плащанията от „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД са в общ размер на сумата 263 698,61 лв., формирана, както следва: плащане извършено по 3 банков път с превод № 221R1P*** от 24.08.2023 г. с посочено основание „съгл. ф 48/15.8.23 дог 15.8.23“ в размер на 148308,55 лв.; плащане, удостоверено с разписка от 30.08.2023 г. в размер на 29 499 евро, с левова равностойност 57695,03 лева; плащане удостоверено с разписка от 29.09.2023 г. в размер на 29499 евро, с левова равностойност 57 695,03 лв.

По делото са приложени две уведомления, отправени от „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД до „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД, връчени чрез ЧСИ по реда на чл.50, ал.2 ГПК, от които е видно, че въззивникът е направил изявление за разваляне на процесните споразумения и анексите към тях, без да даде срок на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД за изпълнение. Като основание е посочено, че дружеството не изпълнява задължението си да осигури сключването на споразуменията между него и изпълнителите по предварителните договори за строителство и продажба на недвижими имоти, както и наличието на невъзможност да се встъпи в договора, тъй като имотите, върху които е следвало да се построи сградата, в която се намират обектите, предмет на договорите, е продаден на публична продан.

От една страна, процесните споразумения, доколкото се отнасят до прехвърлянето на правата на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД по договорите за строителство и за продажба на апартамент и паркомясто, същите изпълват съдържанието на договори за цесия. От друга страна, с тях „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД е обещал на „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД действие на трети лица, а именно че ще осигури съгласие от тяхна страна задълженията на „МЕДИСТАР КОРП“ ЕООД да се прехвърлят на „ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД във връзка със строителството и бъдещото придобИ.е на правото на собственост върху апартамент № 19 и паркомясто с проектен № 396.