Решение № 376 от 27.05.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 402/2026
- Вид
- Решение № 376
- Подписан
- 27.05.2026
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кирил Градев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.364 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.364 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.264 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 19 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.96 ал.3 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл.25 · Правилник за вписванията
- чл. 1 и 2 · Търговски закон
- чл. 1 и 2 · Търговски закон
- чл. 297 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 376 гр. Бургас, 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М. Г. Карастанчева
Членове:
Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от М. Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100500402 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „ЕС Си Джи“ЕООДс.Трънак ,общ.Руен –ищец по гр.д. № 594 /2024 год. по описа на Айтоския районен съд против решение № 310/02.12.2025 год.постановено по същото дело ,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от въззивника иск против „Имамоглу Холдинг “ ЕООД за обявяване за окончателен сключения между страните предварителен договор от 08.03.2024 г. за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на с.
Добромир,общ.Руен,с площ от 966 кв.м. ,с адрес – обл. Бургас,общ.Руен,с.
Добромир ,м.“Мазарлъка ,заедно с построените в него сгради –складова база с площ от 42;сграда с идент. *** –промишлена сграда на 2 етажа с площ от 61 кв.м.; промишлена сграда на 2 етажа с площ от 185 кв.м.; сграда с идент. ***,със застроена площ от 46 кв.м.,предназначение –складова база ,склад на 1 етаж ;складова база ,склюд със застроена площ от 80 кв.м.,срещу цена от 9800 лв.,като ищецът е осъден да заплати на ответника и направените разноски по делото .
1
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото неправилно и необосновано.
Счита се ,че противоречи на закона изводът на съда ,че ищецът не е доказал съдържанието на процесния предварителен договор за продажба на недвижим имот и че е налице нищожност на договора поради липса на съгласие /имотът се е продал за цена 20 пъти под пазарната /,който извод противоречи и н представените по делото доказателства –разписка ,свидетелски показания ,включително на преводача ,както и на логиката на отношенията между страните и поведението на ответника ,който в подписан отделен документ също потвърждава продажбана на имот По делото няма спор ,че стр. 3 от договора и приложената разписка от 26.03.2024 г. носят подписа на представителя на ответното дружество Салатбаш,като в разписката изрично е вписано ,че се изплаща сумата 8000 лв във връзка с подписан предварителен договор от 08.03.2024 г.“за закупуване на недвижим имот „-т.е. в отделен документ извън договора,който не е оспорен , ответникът потвърждава,че между страните е сключен предварителен договор за продажба на имот ,а не на машина ,както се твърди от ответната страна ,както и че по него е извършено плащането .Това обстоятелство се потвърждава и от показанието на свид. Н. ,който е участвал при подписването на договора и разписката и е положил подписа като преводач от и на турски език /свид.е категоричен ,че става дума за продажба на имот и цената е била под 10 000 лв./..Това е достатъчно ,за да се приеме ,че договорът не касае движима вещ ,а имот ,както се твърди от ответника €А н няма въведен спор относно предмета на договора ,затова по делото не са събирани доказателства какъв е имотът .Няма доказателства ,че извършеният превод е бил неточен и че Гьокхан не е получил точна информация и разяснения за договора ..Освен всичко са събрани доказателства ,че Гьокхан разбира български ,включително и писмено /за което свидетелства собственоръчно написано негово изявление ,удостоверено от нотариус-върху договор за продажба на дружествени дялове от 2018 г. /,при което явно е знаел много добре за съдържанието на процесния договор преди да го подпише.
Ответникът е носил доказателствената тежест за установяване неистиността на оспорените две страници от договора ,а в решението си съдът е изместил тази тежест ,като е приел ,че ищецът не бил доказал
2 съдържанието на договора .Всъщност ответникът не е провел успешно оспорването ,защото не е успял да докаже своето твърдение .Това не е сторено с показанията на ответниковите свидетели /които подробно се обсъждат в жалбата /.Съдът е пропуснал да обсъди разписката от 26.03.2024 г.
,която е с безспорна доказателствена сила ,което е в нарушение на чл. 235 ал.
2 ГПК.Вместо това съдът се е концевтрирал върху твърденията на ответника ,които са взаимно изключващи се и противоречиви /ако договорът е за машина ,то съгласие има ,а той твърди липса на съгласие /.Освен това изопачени са показанията на свид. Н..Съдът не е обсъдил ,че свидетелят потвърждава подписа си и на договора , и на разписката и това е най-пряковото доказателство за предмита и съдържанието на договора ,а съдът вместо това интерпретира думитему относно описанието на имота като липса на преведен текст.Освен това се сои ,че неравностйността на престациите сама по себе си не е основание за нищожност на договора /цитирана е съдена практика .
Вследствие нарушаване на правилата за формиране на доказателствените си изводи ,съдът е постановил акт ,който не съответства на действителното фактическо и правно положение ,изключващо основателността на възражението за нищожност поради липса на съгласие .Подробно се излагат доводи ,че това възражение е недоказано и неоснователно.Не е установено също така и че договорът е сключен при измама и подмяна на страници от него и че ответникът е въведен в заблуждение ,че подписва документ за продажба на машина за производство на полуфабрикати .Неоснователно е и възражението за нищожност поради накърняване на добрите нрави заради значителна нееквивалентност на престациите .В случая е било установено ,че представителите на страните по договора са били в трайно добри отношение /свидетелите И. и О. сочат ,че Шакир многократно е давал на Гьокхан суми заради кредитори и съответно е обещал ,че ще му прехвърли имота в с.Добромир/.
Сочи се ,че доколкото и двете страни по договора са търговци по смисъла на чл. 1 и 2 ТЗ,те са действали професионално и договорената цена и съотношението на престациите не може да бъде преценявано през призмата на добрите нрави по същия начин ,както при нетърговски сделки .В случая Гьокхан епреценил ,че сделката е изгодна за представляваното от него дружество и че с оглед съществуващите му задължения към държавата и 3 други кредитори е приемливо да прехвърли имота на Шакир,като по този начин погаси и съществуващи към него задължения .
Процесният предварителен договор изпълва действителност и валидно обвързва страните по него . изискванията за
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважи исковата претенция .Не се сочат нови доказателства .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт .
В отговор си по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба въззиваемото дружество чрез процесуалния си представител счита решението за правилно .
Сочи
,че още с отговора на исковата молба е оспорил истинността на съдържанието на първите две страници от договора и доколкото те не носят неговия подпис ,то тежестта да докаже обстоятелството ,че страните са постигнали съгласие за продажба на имотите ,включително и на посоченото цена , е на ищеца.Той се е опитал да докаже сключването и съдържанието на договора чрез свидетелски показания /които се анализират подробно/,които обаче правилно е преценено от районния съд ,че не са успяли да установят ,че между управителите на двете дружества е сключен договор за покупкопродажба на имота,с предмет – конкретния поземлен имот и то за сумата от 9800 лв.
Оспорва се формата на подписаната от управителите разписка за заплатената сума от 8000 лв. ,тъй като съгл. ЗСч търговците доказват извършените между тях плащания в брой единствено с касов бон –разписката не представлява първичен счетоводен документ /това според въззиваемата страна има пряко отношение към основателността на иска и доказва ,че се касае до измама/.
ОБРЪЩА СЕ ВНИМАНИЕ ,ЧЕ В ДОГОВОРА НЕ Е ПОСОЧЕН В КОЛКО ЕКЗЕМПЛЯРА Е ИЗГОТВЕН
,НО ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ,ЧЕ ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е ПОЛУЧИЛ ИЗЦЯЛО ЦЕНАТА НА ИМОТИТЕ ,СЛЕДВАЛО
Е ДА ИМА ЕКЗЕМПЛЯР ОТ НЕГО .Той обаче не е настоял да получи екземпляр,защото е подписвал договор за машина , а не за недвижим имот .Освен това – ответникът не оспорва ,че е получил сумата от 14 000 лв. ,но за продажба на машина ,а в тежест на ищеца е било да докаже основанието за плащане и да установи ,че съществува договор с подобно съдържание .
4
Неоснователно е спорав въззиваемата страна твърдението ,е щом преводачът бил превел на ответника съдържанието на договора и разписката ,то ответникът бил наясно какво подписва . Всъщност не е установено на какво ниво въпросният преводач владее български и тъй като не е лицензиран ,следва да се приеме ,че преводът не е направен коректно /като се има предвид ,е преводачът е в трудови правоотношение с ищеца /.
Опровергават се и останалите твърдения във въззивната жалба-относно нееквивалетността на престациите ,както и противоречието с добрите нрави .Сочи се ,е управителят на ответното дружество не твърди ,че е сключил договора поради крайна нужда ,а че никога не е сключвал такъв договор ,поради което неправилно ищецът се е позовал на чл. 297 ТЗ.Оспорват се и твърденията,че ответното дружество дължи на ищеца пари /имайки предвид и че ищцовото дружество е регистрирано само три дни преди твърдяната сделка с капитал 1000 лв. ,не става ясно както ответникът е натрупал задължения за 70-90 хил. лв./.Дължимостта на такива суми се доказва само със счетоводни документи ,не и със свидетелски показания за суми над 5000 лв. Затова се считат за неоснователни и недоказани твърденията на въззивника .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за настоящата инстанция .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен е бил иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД от „Ес Си Джи” ЕООД против „Имамоглу Холдинг” ЕООД, ЕИК: 202237365 за обявяване за окончателен сключения между тях предварителен договор от 08.03.2024 г. за покупко- продажба на недвижим имот, находящ се в с. Добромир, общ.Руен,представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед № РД-18 237/ 08.07.2020 г. на ИД на АГКК, с площ 966 кв. м., с адрес: обл.Бургас, общ.Руен, с. Добромир, м. Мезарлъка, вид територия- Земеделска, категория 3, НТП- За друг вид 1 производствен, складов обект, стар номер 017026, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, заедно с построените в поземления имот сгради, както следва: Сграда с идентификатор ***, застроена площ 42 кв. м., функц.
5 предназначение: Складова база, склад, брой етажи- 1; Сграда с идентификатор ***, застроена площ 61 кв. м., функц. предназначение: Промишлена сграда, брой етажи -2; Сграда с идентификатор ***, застроена площ 185 кв. м., функц. предназначение: Промишлена сграда, брой етажи -2; Сграда с идентификатор ***, застроена площ 46 кв. м., функц. предназначение: Складова база, склад, брой етажи- 1; Сграда с идентификатор ***, застроена площ 80 кв. м, функц. предназначение: Складова база, склад, брой етажи- 1, срещу цена 9800 лв.,
По делото е представен официално заверен препис на документ, който съдът следва да цени като оригинал съгл. чл. 183 ГПК - предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от 08.03. 2024 г. сключен между „Имамоглу Холдинг” ЕООД - продавач, представлявано от едноличен собственик и управител Гьокхан Салтабаш и „Ес Си Джи” ЕООД - купувач, представлявано от едноличен собственик и управител Шакир Хасан Шакир, при участие на преводач от и на турски език- Н. Х. Н.. С този договор продавачът „Имамоглу Холдинг” ЕООД се е задължил да продаде, а купувачът – „Ес Си Джи” ЕООД да купи недвижим имот, собственост на продавача, находящ се в село Добромир, общ.Руен, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед № РД-18-237/ 08.07.2020 г. на ИД на АГКК, с площ 966 кв. м., заедно с построените в поземления имот сгради с идентификатори ***, ***,
***, ***, ***. Страните уговорили продажна цена 9800 лв.(чл.2). При подписването на договора, продавачът получил в брой сума в размер на 1800 лв.(чл.3), която страните се споразумели да считат като задатък (капаро) по сделката. Остатъка от продажната цена в размер на 8000 лв. купувачът се задължил да изплати в едномесечен срок (чл.4).