Определение № 465 от 25.08.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Варна, 25.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500361 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. С. Г., чрез адв. Д., против определение № 3673/14.04.2026 г., постановено по гр. д. № 1098/2026 г. на ОС – Варна и с което е прекратено като недопустимо производството по делото в частта относно предявения от жалбоподателката иск за нищожност.

По изложени в жалбата оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, основани на доводи, че предявеният от нея иск не е лишен от предмет, се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за неговото разглеждане по същество.

По аргумент от разпоредбата на чл. 130 ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по см. на чл. 260 и чл. 261 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.

По същество съдът приема следното:

1

Исковото производство по гр. д. № 1098/2026 г. на ОС – Варна е образувано първоначално пред РС – Варна по гр. д. № 2413/2026 г. по предявен от жалбоподателката М. Г. против Иван Благоев Михайлов иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване правото й на собственост върху подробно описан недвижими имот, представляващ самостоятелен обект – апартамент, с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, придобит на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато в периода 1995 г. – 2026 г.

В хода на производството, преди вписване на исковата молба, с молба от 15.05.2026 г. жалбоподателката е посочила, че след завеждане на делото процесният имот е отчужден от ответника в полза на Б.И.Б. и съпругата му К.С.Б., поради което предявява срещу тях иск по чл. 108 ЗС, основан на твърдения, че са придобили от несобственик /първоначалния ответник/ и съгласно посоченото в нот. акт осъществят владение върху имота. С последваща молба от 08.06.2026 г. е навела твърдения, че сключеният между тримата ответници договор за покупко-продажба противоречи на добрите нрави, тъй като уговорената в него продажна цена е изключително занижена, като целта на разпореждането е била максимално да се затрудни защитата й. С оглед на това е завила, че предявява евентуален иск за прогласяване неговата нищожност поради нарушаване на добрите нрави.

По повод дадени от първоинстанционния съд указания да обоснове правния си интерес от иска за нищожност и уточни дали твърди, че до значителната нееквивалентност се е стигнало поради възползване зависимостта на прехвърлителя от приобретателите, както и посочи процесуалното условие за разглеждане на този иск спрямо главния иск за собственост, с молба от 24.06.2026 г. жалбоподателката е посочила, че не твърди прехвърлителят И.М. да е бил в зависимо положение от приобретателите – ответниците Б.Б. и К.Б., а относно съединяването на иска за нищожност с иска за собственост е посочила, че като евентуален искът за нищожност се иска да бъде разгледан при условие, че искът й за собственост бъде отхвърлен.

Въз основа на така направените уточнения, с обжалваното пред настоящата инстанция определение ОС – Варна е приел, че дори и да се признае правен интерес, искът за нищожност е лишен от предмет, тъй като 2 само твърдението за нееквивалентност на престациите при липса на твърдения за зависимост, която да е изключила възможността прехвърлителят да придобие реална представа за пазарните цени, не е достатъчно и това прави този иск недопустим.

При така установеното настоящият състав намира, че постановеният краен резултат – прекратяване на производството по евентуалния иск за нищожност поради недопустимост, е правилен, но не по изложените от първоинстанционния съд мотиви.

Още в молбата, с която е предявен искът по чл. 26 ЗЗД, жалбоподателката е навела твърдения защо счита, че оспорения от нея договор е нищожен /противоречи на добрите нрави/, а именно че уговорената продажна цена е значително занижена и че целта на страните по него е била да затруднят защитата на претендираното от нея право на собственост. Няма спор, че в теорията и съдебната практика се приема, че нееквивалентността в престациите сама по себе си не е достатъчна да обоснове извод за нарушение на добрите нрави. Преценката за последното е конкретна за всеки конкретен случай, като следва да бъдат отчетени всички обстоятелства, относими към направата на извода дали правните последици на сключения договор удовлетворяват защитим от закона правен интерес. Взаимоотношенията между страните съставляват такова релевантно обстоятелство, но не само във формата на зависимост, за каквато първоинстанционният съд е поискал да бъдат направени уточнения. В тази насока е и посоченото в обжалваното определение. В същото време указания за навеждане на твърдения относно обстоятелства по сключването на договора и страните по него, които да са способствали за уговарянето на цена, за която се твърди, че е значително занижена, не са давани. Поради това и изводът, че обсъждането на твърдението за нееквивалентност на престациите като основание на иска за нищожност е безпредметно, е неправилен.

Независимо от това, отчитайки заявената форма на съединяване, настоящият състав намира, че предявеният като евентуален иск за нищожност на процесния договор е недопустим, но поради липса на правен интерес.

Жалбоподателката е трето за договора лице, заявяващо самостоятелни права върху имота, предмет на този договор и като такова принципно има правен интерес да иска прогласяването на нищожността му, тъй като с 3 уважаването на този иск ще бъдат отречени правните последици и вещнопрехвърлително действие на договора. Предявявайки го обаче като евентуален и обуславяйки разглеждането му от отхвърлянето на исковете й за собственост, търсената защита се явява лишена от правен интерес, тъй като в този случай същата сама отрича съществуването на претендираното от нея с иска за собственост право върху имота. В същото време, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес промяна по почин на съда на заявеното процесуално условие за разглеждане на предявения иск за нищожност, би било недопустимо.

Ето защо прекратяването на производството по този иск като краен резултат е правилно, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3673/14.04.2026 г., постановено по гр. д. № 1098/2026 г. на ОС – Варна.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4