Определение № 663 от 08.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 663 гр. София, 08.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600812 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна жалба,вх.№76712/23.06.2025 година на осъдения А. И. П.,роден на *** година в гр.София,с постоянен и настоящ адрес в гр.София,българин,български гражданин,осъждан,със

*** образование,неженен,ЕГН

**********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор гр.София,чрез служебен защитник адв.Н. П. от САК,с посочен съдебен адрес,против протоколно определение №3327/19.06.2025 година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№3929/2025 година по описа на съда.С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на осъдения А. П. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК.

В частната жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е необоснован и неправилен.

В частната жалба се твърди,че са налице всички условия на чл.70 НК за прилагане института на „УПО“,доколкото осъденото лице е изтърпяло 2/3 от наложеното му наказание и е дал доказателства за своето поправяне.Сторено е оплакване,че решаващият съд неправилно е оценил доказателствата по делото,като не е съобразил изложеното в експертната психологическа оценка от психолог,както и отразеното в доклада на инспектор СДВР.Изложени са съображения ,свързани с това,че осъденият П. е подходящ за индивидуална и групова възпитателна работа,спазва дисциплина в пенитенциарното заведение,съобразява се с правилата за вътрешния ред,желае да се интегрира в обществото и има съвестно отношение към труда, не е конфликтна личност,не употребява алкохол и данните по делото сочат да е налице съответен „коригиращ ефект“.Намира,че се изпълняват успешно заложените с плана на присъдата цели и задачи.

1

Оспорва се обосноваността на доводите на представителя на пенитенциарното заведение и на държавното обвинение пред първия съд.Обобщаващо се твърди,че въпреки обремененото съдебно минало на осъдения П. той е дал доказателства за поправянето си,а първият съд не е съобразил Закона и разписаното в ППВС№7/1975 година вр. ППВС №7/1987 година/.

Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.

Съдът,като прецени оплакването в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за процесуално допустима,но преценена по същество за неоснователна.

Съображенията са следните:Осъденият А. И. П. е с установена самоличност ,като понастоящем изтърпява наказание„лишаване от свобода“ в Затвор гр.София за срок от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца, наложено му по нохд №501/2025 година на Софийски градски съд за извършено престъпление по чл.354а НК.Осъденият П. е постъпил в Затвора гр.София на 17.02.2025 година, като е зачетен предварителен арест от 6 месеца и 26 дни.

Към момента на постановяване на атакуваното определение 19.06.2025 година осъденият П. е изтърпял ефективно 10 месеца и 28 дни,включително със зачитане предварителен арест. Не са налице условия за зачитане изтърпян период от работа,вж.приложена справка вх.№136 /19.06.2025 година,л.17 от делото.

Остатъкът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е 3 месеца и 2 дни.

Осъденият П. изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.Този режим не е променян досега.

Лишеният от свобода изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска от рецидив от 63 точки,непроменен в хода на водения корекционен процес.

Установено е,че психически е необременен,осъждан многократно,без зависимости към ВНВ,макар да е употребявал наркотични вещества,а употребата на алкохол не е с проблемен характер.С интелектуално ниво в средни граници и стабилно емоционално състояние.Налице е възможност да управлява и контролира афектите си,без агресивна предразположеност,както в поведенческо,така и на когнитивно ниво.Социалната желателност на осъдения е във високи граници с възможност за ресоциализация.Констатирани са трайни криминални нагласи и устойчива линия на криминални убеждения.

Процесът на адаптация е протекъл безпроблемно.Разяснен му е правния статус и се съобразява с него.Отношението му към пенитенциарните служители е съответно с режимните изисквания,като П. се опитва да избягва конфликтни ситуации и неприятности в пенитенциарното заведение. По отношение на него не са прилагани кризисни мерки.При осъдения П. не са установени изразени дискриминационни нагласи.Не работи.Не е награждаван и не е наказван.

2

Констатирани са отделни дефицитни зони,вж.доклад за осъдения П. от 02.06.2025 година на инспектор СДВР при Затвора гр.София,като тези зони са наблюдавани за констатиране степента на преодоляване на дефицитите.

За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-справка и становище №136/12.06.2025 година,л.5,наред със справка изх.№136/19.06.2025 година,л.17 от делото по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора ,доклад за лишения от свобода П.,л.8-л.9,изготвен от инспектор СДВР при Затвора гр.София на 02.06.2025 година,план за изпълнение на присъдата,експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние на осъдения П. от 09.06.2025 година,л.6,изготвена от инспектор-психолог Е. Д.,а гр.София на 05.06.2025 година,писмени доказателства,приложени към досие №122/2025 година на лишения от свобода,относими към обстоятелства,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.

Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:

-осъденият А. П. да е дал доказателства за своето поправяне и -да е изтърпял фактически не по-малко от 2/3 от наказанието си,в конкретния случай.

Първият съд обосновано е приел в мотивите към атакувания съдебен акт,че осъденият П. е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“,доколкото изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за престъпление,реализирано при усл. на „опасен рецидив“.

Спор в тази насока между страните не е налице.

Обсъждайки първата разписана от Закона предпоставка за прилагане института на „УПО“ , първият съд правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,като коректно е ценил доказателствата за степента на поправяне на осъдения П.,преценявайки степента на изпълнение целите на наказание по плана на присъдата.В атакувания съдебен акт първият съд е дал мотивиран отговор на поставени пред него въпроси,свързани с фактите,сочещи степента на промяната в поведението на осъдения в нейните качествени и количествени показатели,релевантни за решаване въпросите по чл.440 и сл.НПК.

Въззивният съд намира,че от страна на защитата на осъдения П. е сторена неточна критика на мотивите към постановения съдебен акт.

Необосновани са доводите на защитата на осъденото лице,че е неправилен извода на първия съд за незавършен корекционен процес,сторен на основа на неточно тълкуване на доказателствата по делото.Въззивният съд,както и първия съд намира,че твърдението на защитата на осъдения П. за постигнати резултати,които Закона изисква,за да се постанови УПО,не е обосновано.

Първият съд коректно е анализирал разписаното в изготвения доклад и констатациите ,обективирани в него.Съобразил се е и с разписаното в психологическото изследване на 3 осъденото лице.Точно са ценени изводите в становището за психологическото и емоционално изследване от експерт Д..Коректно съдът е отразил всички установени по делото обстоятелства,които сочат на неразвил се докрай поправителен процес при осъдения П.,съпоставяйки констатираното при постъпване на осъдения в пенитенциарното заведение,констатираните дефицитни зони при започване на корекционния процес и непреодолените към настоящия момент дефицити в секторите за наблюдение.Въззивният съд анализира периода на изтърпяване на присъдата,като проследява цялостното поведение на лишения от свобода.Отчитат се декларирано желание за промяна на досегашния му начин на живот,данните за неговото поведение към затворническата администрация и към останали лишени от свобода.Не са анализирани превратно от първия съд данните за липса на конфликтни ситуации,свързани не само с представители на затворническата администрация,но и с други лишени от свобода.

От друга страна се отчита,че осъдения не работи,риска от вреди от рецидив е в средни стойности ,без промяна.Първоначално определения режим на изтърпяване на наказание не е променян.По същество в резултат на провежданата корекционна работа с осъдения П. се наблюдават незначителни положителни промени в поведението му.Обобщително следва да се приеме,че фактическите и правни изводи на решаващия съд са съобразени с данните,установени по делото по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС.

На основа доказателствените източници обосновано първият съд е приел,че процесът на личностното поправяне на осъдения П. не е завършен и не е реализиран принципа на прогресивната система на изпълнение на наказанието.В правните си изводи коректно първият съд се е основал на изготвен по делото доклад от инспектор СДВР,становище на началника на затвора ,изготвен психологически доклад и писмени доказателства,сочещи колебливо поведение. Настоящият съд,както това е сторил и първият съд,оценява начина,по който затворническата администрация е определяла риска от рецидив-първоначално определен на 63 точки,непроменен в хода на водения корекционен процес.Посочи се,че по отношение на режима на изпълнение на наказанието-„строг“,промяна не е настъпила.В принципен план следва да се посочи,че на основа заповед на Министър на правосъдието са утвърдени правила и принципи за работа в пенитенциарни заведения,по които се отчита оценка от риск от рецидив, без да се сочи конкретно по какъв начин да се изготви първоначален план на присъдата и как да се оформят изменения в този план в хода на възпитателната работа с осъдено лице.В тази заповед са посочени единствено срокове,в които следва да бъде извършена оценка на риска от рецидив и вреди,както и планиране и/или препланиране на присъдата.Видно е,че не е налице низходяща тенденция на оценяване,а напротив-не са установени данни за намаляване на риска от рецидив и това е така, защото при осъдения П. първоначално констатираните проблемни зони не са преодолени.Именно затворническата администрация,а не съда разполага с пълен набор от инструменти точно и коректно да оцени поведението и дефицитите за всяко осъдено лице,а настоящият съд не намира основание да приеме предубеденост или некоректност в работата и.Понастоящем ясно са констатирани отделните дефицитни зони,като в приложения доклад 4 от на инспектор СДВР при затвор гр.София е посочено,че в процеса на възпитателната работа с осъдения П. се отбелязва динамика в различни проблемни зони,които още не са преодолени.В плана за изпълнение на присъдата са заложени цели,които не са реализирани.Липсва трайност при моделиране на умения при осъдения П. за адекватно разрешаване на проблеми и анализиране досегашния си начин на живот.Не са преодолени факторите с негативно въздействие върху него.Липсва устойчивост в поведението му в положителна насока.Осъденият продължава да изтърпява наказанието си при „строг“ режим и при липса на снижаване на оценката на риск от рецидив,като първият съд е сторил верен извод за непостигната прогресивна система на превъзпитание в пенитенциарното заведение.

Въззивният съд оценява констатираните зони с дефицит,като в зона „Отношение към правонарушението“ осъденият П. приема отговорност за извършеното правонарушение,но омаловажава обществената опасност на Д.ията си.Пренебрегва факторите,допринесли за реализиране на престъпната деятелност.С трайни криминални нагласи.

В зона„Начин на живот и обкръжение“ ясно се сочи да е интегриран в групи с криминални нагласи,като общува с лица с такива криминални нагласи и е в среда с криминално обкръжение.