Определение № 1507 от 07.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1507 гр. София, 07.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Христо Лазаров

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000501103 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Р. Х. В.,ЕГН: **********, с адрес: *** против Определение № 3677/16.02.2026г. по гр.д.№ 5203/2025г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото. Подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно.Подържа се, че жалбоподателят е сключил договор за кредит през 2005 г. и от тогава до сега няма никакви известия, освен приложената по делото покана за доброволно извънсъдебно събиране от АКПЗ, поради което искът е насочен против това дружество.Подържа се, че БА. ДСК не проявява каквато и да е инициатива към жалбоподателя, който твърди, че вземането е погасено по давност.Иска се обжалваното определение да бъде отменено.

По делото е постъпил отговор от БА. ДСК АД, с ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска", № 19, с който се оспорва подадената частна жалба.

Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено. Подържа се, че производството по отношение на БА. ДСК АД е недопустимо. С исковата молба е предявен иск с правна квалификация чл.124 от ГПК - за установяване недължимост на вземането договор за кредит поради погасяването му по давност. Подържа се,че от представените , с отговора на бА.та доказатества, се установява, че за вземанията по сключения между страните договор и във връзка с неизпълнението му е издаден изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изпълнително дело за събиране на сумите по него, поради което за ищеца липсва правен интерес от провеждане на производство по чл.124 от ГПК.

По делото е постъпил и отговор от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1527, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, с който се оспорва жалбата.Подържа се, че 1 предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо, поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба, с която са предявени искове срещу АКПЗ и БА. ДСК за признаване за установено недължимост на суми по договор за банков кредит. Съдът е приел,че предвид направените оспорвания от ответника АКПЗ, свързани с твърдения, че не е носител на спорното материално право ,а само му е възложено съдействие при извънсъдебно събиране на вземанията, за което е представил и доказателства, производството е оставено без движение с подробни указания на ищеца за недостатъците на исковата молба, които следва да бъдат отстранени, включително и да насочи иска си срещу надлежния ответника – носителя на спорното право. В изпълнение на това, ищецът е насочил иска си и срещу бА.та, с която е сключен договорът за кредит, но подържа и предявения иск срещу АКПЗ. Съдът е приел,че следва да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия,включително и надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално нелегитимирано, неправосубектно и ненадлежно представлявано лице. Съдът е приел,че иска срещу АКПЗ е предявен срещу ненадлежен ответник,поради това,че страна по спорното правоотношение са ищецът и бА.та и АКПЗ не е активно легитимирано да отговаря по предявените искове, независимо, че от това дружество е изпратена до ищеца извънсъдебна покана за доброволно плащане. Освен това съдът е приел,че видно от представените към отговора на исковата молба документи, АКПЗ е овластено да съдейства при извънсъдебно събиране на вземанията на бА.та, но не е техен носител,поради което производството по отношение на АКПЗ следва да бъде прекратено поради липса на пасивна процесуална легитимация на този ответник.

Съдът е приел,че е недопустимо и производството по отношение на втория ответникБА. ДСК АД,поради това,че с исковата молба е предявен иск с правна квалификация чл.124 от ГПК – за установяване недължимост на вземане по договор за кредит поради погасяването му по давност. От твърденията, изложени в отговора и приложените към него доказателства съдът установил, че за вземанията по сключения между страните договор и във връзка с неизпълнението му е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело за събиране на сумите по него. Предвид това, за ищеца липсва интерес от провеждане на производство по чл.124 от ГПК, тъй като защитата се осъществява по друг ред – чрез предявяване на иск по чл.439 от ГПК,чрез който иск се оспорва изпълнението, но може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено решението, което се изпълнява, от който момент се преклудират със сила на пресъдено нещо всички наведени и ненаведени факти и 2 обстоятелства. Съдът е приел, че в случая иск по чл.439 от ГПК не е предявен поради това, че не са изложени нито твърдения в тази насока, нито е заявен съответен петитум.

Софийският апелативен съд счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.Законосъобразно, след като е установил от обстоятелствената част на исковата молба, че искът е предявен против ненадлежен ответник, съдът с разпореждане от 08.07.25г. е дал указание на ищеца да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като насочи иска си против надлежен ответник - в случая бА.та страна по договора за кредит.В този случай съдът се е съобразил с указанията дадени от ВКС в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.5.По делото тази нередовност е отстранена като с молба от 17.07.25г. ищецът е посочил, че предявява иска си против БА. ДСК. Отделно от това, по указание на съда дадено с разпореждане от 23.09.25г., ищецът е посочил в молба от 09.10.25г. , че иска да бъде признато , че задължението по банковия му кредит е изтекло по давност и не е дължимо, поради това, че са минали повече от 10 години от сключването на договора.Ищецът е посочил и че предявява иска кумулативно против двамата ответници.

При това положение съдът счита, че незаконосъобразно съдът е приел,че искът, на който съдът е дал правна квалификация по чл.124 от ГПК е недопустим,поради това, че съществува специалния ред за защита по чл.439 от ГПК.В правната теория няма спор, че легитимирани /надлежни/ страни в исковия процес са тези, които претендират че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, като предопределя страните в спора. Правното твърдение на ищеца, заявено в предявената искова молба определя процесуалната легитимация на ответника.

Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка и при липсата й /не е налице право на иск/, съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Да се разглежда и решава делото, при участие на ненадлежна страна, е безцелно /решението ще има сила на присъдено нещо спрямо ненадлежен ответник и спорът няма да е разрешен/. Когато съдът проверява – дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато при служебната си проверка, съдът констатира, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, той следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок констатираната нередовност чрез предприемане на действия по конституиране на надлежния ответник и само при неизпълнение на указанието, производството следва да бъде прекратено /аргумент от ТР № 1 от 30.03.2010г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС/. След като веднъж съдът е указал на ищеца, че искът му е предявен срещу ненадлежен ответник и ищецът, в съответствие с дадените указания е посочил материално легитимирания да отговаря по предявения иск ответник, съдът не може да прекрати производството поради липса на надлежна страна, а следва да се съобрази с направеното от страната искане / определение № 46/ 13.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 38 по описа за 3

2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС.Както бе посочено, достатъчно е в исковата молба да се съдържат твърдения, че ищецът е титуляр на правото – предмет на делото, а ответникът оспорва принадлежността на това право, за да се приеме, че е налице надлежна процесуална легитимация на страните по делото. Заявеното от ищеца правно твърдение обуславя както неговата собствена процесуална легитимация, така и процесуалната легитимация на ответника и сочи кои са надлежните страни по делото. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежната страна, той трябва да изхожда от правото, така както то се претендира или отрича от ищеца, като действителното правно положение подлежи на установяване едва с акта по съществото на спора /определение № 408/15.12.2014 г. по ч. гр. д. № 4633 по описа за 2014 г. на ВКС/.

След като ,в настоящия случай,ищецът е получил указанията на съда и е продължавал да твърди,че ответник по делото следва да бъде първоначалния такъв / АКПЗ/, то съдът следва да се произнесе по съществото на делото с решение,а не да прекратява производството по делото.

По отношение на втория посочен от ищеца ответник- БА. ДСК съдът незаконосъобразно е прекратил производството по делото.В исковата молба и в последващите уточнения ищецът е посочил фактите,от които претендира,че изхожда правото му ,което претендира.Същият никъде в исковата молба не е посочил, че правното основание, на която се основава предявения от него иск е чл.124 от ГПК, така, както е прието в обжалваното определение.Ищецът е изложил фактите, от които черпи правата си, а задължение на съда е да даде правна квалификация на исковата претенция. В случай, че съдът счита,че в исковата молба са налице нередовности, то е следвало да даде указания за отстраняването на същите, а не да прекратява производството по делото.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 3677/16.02.2026г. по гр.д.№ 5203/2025г. по описа на СГС.

Делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5