Решение № 3985 от 10.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3985 гр. Варна, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20253110101029 по описа за 2025 година следното: и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид Производството по делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Ж. В. П.-Е. ЕГН **********, с адрес: ******* срещу ответника „ВИВА КРЕДИТ“ АД ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление в *************, съединени в условията на първоначално обективно съединяване искове установителни искове с правно основание чл.26 от ЗЗД, както следва: за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем ************* сключен между Ж. П.-И.И и „Вива кредит“ ООД, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК; в условията на евентуалност, при кумулативно съединяване, както следва: за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата за такса за експресно разглеждане в чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от Договор за паричен заем ************* сключен между Ж. П.-И.И и „Вива кредит“ ООД, поради противоречието й със закона, на основание чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД; к а к т о и за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата за неустойка в чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем ************* сключен между Ж. П.-И.И и „Вива кредит“ ООД, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД;

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

1

Излага се, че на 13.02.2024 г., Ж. П.-Е. е сключила Договор за паричен заем, по силата на който „Вива Кредит“ АД й е предоставило в заем сумата от 400,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.32% и ГПР от 49.50%. Следвало да внесе общо дължима сума от 896,40 лв., като сумата включвала главница, лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка.

Твърди се, че процесният договор за паричен заем е нищожен и същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.

Излага се, че ГПР е 49.50 %. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимите допълнително такса и неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа информация и за "годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Никъде в процесния договор не е посочено какво се включва и какво не във величината ГПР, както и че същата е включена в общата сума, посочена в погасителния план и дължима на кредитополучателя. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, като – лихви, комисионни, разходи, възнаграждения и пр., изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Формулата за изчисляването му е уредена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора, което води до недействителност на тази клаузи.

В чл. 1, ал. 3 и 4 от Договора за паричен заем е посочено, че заемателят дължи такса за услугата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем на стойност 239,58 лв., която такса следва да се заплати разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Счита се, че таксата „за експресно разглеждане на документи“ е в нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като е свързана с усвояването и управлението на кредита, а цитираната разпоредба предвижда изрична забрана за заплащане на такси и/или комисионни за действия, свързани с усвояването или управлението на кредита.

В чл. 4, ал. 1 от Договора е посочено, че заемателят се задължава в 3дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно физическо лице, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл.

4, ал. 2, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на заявителя ще бъде начислена неустойка в размер на 159,66 лв. Счита се, че клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.

Твърди се, че кумулирането на таксата за експресното разглеждане и неустойката за непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.50 % нараства допълнително и обогатява неоснователно 2 кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 239,58 лв. е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна.

Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът „ВИВА КРЕДИТ“ АД ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление в *************, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Счита се за неоснователна претендцията на ищеца за нищожност на процесния договор за кредит. В тази връзка се излага, че разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към 3ПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.

Твърди се, че неоснователните и необосновани са твърденията на ищцата, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Посочената такса е дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършва преди сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не може да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита.

Що се касае до позицията, че уговорената неустойка противоречи на принципа за добросъвестността, се счита, че преценката за основателността й следва да бъде направено чрез комплексно изследване не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Дори и се приеме, че неустойката е прекомерна, се счита, че това не я прави a priori нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер.

Вследствие на изложеното се моли да се отхвърли предявената искова претенция и да се присъдят сторените разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за паричен заем ************* сключен между ищцата и ответника, по силата и съгласно условията на който ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 400,00 лв. със задължение за връщането му в срок от 9 месеца на 9 погасителни вноски в размер на 78,86 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40.32 %, като общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане на договора е 709,74 лв. В договора е 3 посочено, че годишният процент на разходите - ГПР е равен на 49,50 %.

В чл. 1, ал. 3 и 4 от Договор за паричен заем ************* е посочено, че заемателят дължи такса за услугата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем на стойност 239,58 лв., която такса следва да се заплати разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.

В разпоредбата на чл.4 от Договор за паричен заем ************* се предвижда, че заемателят се задължава в 3- дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно физическо лице, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл. 4, ал. 2, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на заявителя ще бъде начислена неустойка в размер на 159,66 лв.

В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл.4 ал.1 от договора, заемателят дължи неустойка в размер на 159.66 лв., като страните се договарят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 , като в този случай дължимата вноска е в размер на 96.60 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 869.40 лв.

С оглед съвпадащите изявления на страните, съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем ************* на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

Представена е справка погасителен план по договор за паричен заем №************* от ответника, неоспорена от ищцовата страна, в която са посочени основните параметри на процесния договор за кредит и извършените от ищцата плащания по договора.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: наличието на заемно правоотношение по сключен договор за кредит, в конкретния случай - Договор за паричен заем ************* сключен между Ж. П.-И.И и „Вива кредит“ ООД и наличието на посочените от него основания за нищожност на договора; твърденията си, водещи до недействителност на процесния договор, в това число, че уговореният ГПР не съответства на действително приложения между страните; респективно, че клаузата за такса за експресно разглеждане в чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от договора за кредит и клаузата за неустойка в чл. 4, ал. 2 от договор противоречат на добрите нрави, съответно, че са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП