Разпореждане № 3622 от 16.06.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3622 гр. Благоевград, 16.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Частно гражданско дело № 20261210101360 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощник срещу длъжника И. С. Р., ЕГН **********, с адрес с. Е., за следните суми : сумата от 163,92 евро /сто шестдесет и три евро и деветдесет и два евроцента/ главница за природа от 13.10.2024 година до 31.01.2025 година по Договор за потребителски паричен заем Standart 14 plus № 6073615, сключен на 30.08.2024 година между „Вива Кредит“ ООД и И. С. Р., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Вива Кредит“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение № 1 от 28.11.2025 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 28.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.06.2026 година до окончателното изплащане на вземането; сумата от 82,84 евро /осемдесет и две евро и осемдесет и четири евроцента/ договорна лихва за природа от 13.10.2024 година до 31.01.2025 година; сумата от 13,30 евро /тринадесет евро и тридесет евроцента/ - мораторна лихва за периода от 14.10.2024 година до 03.06.2026 г.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Заявителят е представил копие от цитираните договори, ОУ и Тарифа.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 3292/03.06.2026 година, поради констатирани от съда нередовности, като е дал указал на заявителя да конкретизира на кои дати длъжникът е правил вноски по кредита. В дадения тридневен срок, заявителят е депозирал молба с вх. № 14519/15.06.2026 година, в която не само, че цитира съдебна практика се посочва, че преди цесията длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер на 15,03 евро, които са отнесени за погасяване на главницата и са взети предвид при формиране на претенциите.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед 1 индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по- слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи.

При сезиране на съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от сключен договор с потребител, е предвидено засилено служебно начало с оглед потребителската защита. Съдът е длъжен служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи и да извърши служебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора /Решение на СЕС от 30 юни 2022г. по дело С170/21/.

Видно от приложения към заявлението договор за паричен заем, а именно Договор за потребителски паричен заем Standart 14 plus № 6073615, сключен на 30.08.2024 година между „Вива Кредит“ ООД и И. С. Р. е, че по силата на посочения договор, на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 350 лв. /чл. 2, ал. 1 от договора/, при уговорени условия за връщането им, както следва: - погасителна вноска в размер на 43,55 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема – 22 седмици; брой на вноски - 11; дати на плащане на всяка от погасителните вноски - с начална дата на погасителните вноски 13.09.2024 година и крайна дата -31.01.2025 година; фиксиран годишен лихвен процент - 40,32 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0,11 % и ГПР - 50,04 %. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 - общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 479,05 лева, като същият е сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид допускания в т. 8. В чл. 1, ал. 2 от договора е посочено, че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Съгласно чл.

1, ал. 3 от Договора за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 95,26 лева.

Съгл. чл. 1, ал. 4 от Договора страните са уговорили таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на заем да се заплати от Заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размер на всяка от погасителните вноски. Съгласно чл.4, ал. 1 от договора за кредит заемателят се задължава в 3- дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: 1.Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня па представяне и да отговаря па следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по 2 безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, ИЛИ 2.

Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Съгласно ал. 2 на чл. 4 от договора, страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължи неустойка в размер на 63,58 лв. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 49,33 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 542,63 лв.

Разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване.

Сключеният Договор за потребителски паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е договор за потребителски кредит, съгласно чл. 9 ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Длъжникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон (ЗПК), е нищожна.

На свой ред в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредено изискване за посочване в съдържанието на договора за кредит на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, 3 като в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е указано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България, тоест повече от 50 %. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Процесният договор за кредит съдържа посочване на ГПР, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, съдържа и обща сума, дължима от потребителя. Същият формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочения размер обаче не съответства на действителния, съобразно поетите от потребителя задължения, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - таксата за експресно разглеждане на документи в размер на 95,26 лв. и неустойката в размер на 63,58 лв., които се начисляват от заемодателя и които следва да се включат в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК.