Решение № 2197 от 03.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2197 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513022 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20161042 от 21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 64590/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 40 състав, са отхвърлени предявените от А. А. П. и К. А. П. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК - за установяване, че не дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумите по издадения на 18.05.2020 г. по гр. д. № 47776/2015 г. по описа на CPC, II ГО, 63 състав, срещу наследодателя им А.К. П. изпълнителен лист, а именно: 363, 82 лв. - разноски в заповедното производство, 1 318, 53 лв. - разноски в исковото производство и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лв. - разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищците А. А. П. и К. А. П., с която го обжалват изцяло. Тъй като изпълнителното производство е образувано след смъртта на длъжника, то е налице начална липса на длъжник, поради което не е налице процесуално правоприемство. Считат, че не може да има правоприемство от страна на неговите наследници по смисъла на чл.429, ал.2 ГПК, тъй като процесуално правоотношение не е възниквало и с наследодателя им. В производството по издаване на изпълнителен лист съдът се произнася с разпореждане, което не формира сила на пресъдено нещо. Същевременно имат правен интерес от формиране на сила на пресъдено нещо, че не дължат сумата, за която е издаден изпълнителния лист. Молят съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендират сторените по делото разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД. С молба от 13.10.2022 г. оспорва същата. Излага съображения, че обжалваното решение е обосновано и правилно, като решаващият съд е съобразил константната съдебна практика по този вид спорове. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Ищците твърдят, че на 18.05.2020 г. в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист срещу техния наследодател - А.К. П., починал на 03.05.2018 г., за сумата от 363, 82 лв. – разноски в заповедното производство;

1 318, 53 лв. – разноски в исковото производство и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист на 01.07.2020 г. е образувано изп. дело № 2319/2020 г. по описа на ЧСИ Н.М.. С постановление от 17.11.2020 г., на основание чл.429, ал.2 ГПК, съдебният изпълнител е конституирал като длъжници в производството законните наследници на А.К.

П. – А. А. П. и К. А. П.. При образуване на изпълнителното дело е налице първоначална липса на длъжник, поради което чл.429, ал.2 ГПК не може да намери приложение. С оглед на това не е възникнало процесуално правоотношение между страните, а изпълнителното производство е недопустимо. Тъй като изпълнителният лист е издаден след смъртта на длъжника, то не е налице надлежен титул и правно основание да се води изпълнителното производство. в условията на евентуалност поддържа, че горепосочените вземания са погасени по давност. Поддържа, че предявяването на отрицателен установителен иск то длъжника не води до прекъсване на давността по чл.116, б.“б“ ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не дължат по 1/2 от горепосочените суми, за които е издаден изпълнителен лист 18.05.2020 г.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Ищците не са заявили отказ от наследство. Счита, че е без значение обстоятелството, че към датата на молбата за издаване на изпълнителен лист длъжникът е починал. За валидно започване и развитие на изпълнителния процес същинската процесуална предпоставка е изпълнителен лист, по арг. от чл.426, ал.1 ГПК, тъй като той овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. Излага съображения, че вземанията, предмет на делото, не са погасени по давност. Решението, с което е установено вземането, е влязло в сила на 07.11.2016 г. , поради което 5-годишна давност изтича най-рано на 07.11.2021 г. В случая с молба от 01.07.2020 г. е образувано изпълнително дело, поради което от този момент давността е прекъсната, доколкото с молбата са поискани извършване на изпълнителни действия по принудително събиране на вземането, както и са възложени действия по чл.18 от ЗЧСИ. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Видно от представеният изпълнителен лист от 18.05.2020 г., издаден 2 от СРС, ГО, 63 с-в, въз основа на решение от 18.01.2016 г. по гр. д. № 47776/2015 г. на СРС, ГО, 63 състав, А.К. П., е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 363, 82 лв. – разноски за заповедното производство, сумата от 1 318, 53 лв. – разноски за исковото производство, както и сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

По молба от 01.07.2020 г., подадена от „Топлофикация София” ЕАД до ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, на същата дата е образувано изпълнително дело № 2319/2020 г. срещу А.К. П.. В молбата взискателят е посочил, че на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ възлага на съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника, изготвяне на справки, набавяне на документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнение. Отправил е искане за извършване на справка в РБСС за банкови сметки и сейфове, да бъде извършена справка в НОИ за действащи трудови договори, с оглед налагане на запори и в случай, че не бъдат открити, изпълнението да бъде насочено към опис и оценка на движимите вещи с цел изнасянето им на публична продан.

В хода на изпълнителното производство е изискано и представено удостоверение за наследници на А.К. П., от което се установява, че същият е починал на 03.05.2018 г. и е оставил за свои наследници ищците А. А. П. (син) и К. А. П. (дъщеря).

С постановление от 17.11.2020 г. ЧСИ Н.М. е конституирал на основание чл.429, ал.2 ГПК наследниците като длъжници по делото, съобразно дела от наследството на длъжника-наследодател.

На 18.11.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил покани за доброволно изпълнение до длъжниците, получени съответно на 08.12.2020 г. от А. А. П. и на 09.12.2020 г. от К. А. П..

На 08.01.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от адв.

К., процесуален представител на А. А. П. и К. А. П., с която е депозирала обезпечителна заповед от 23.12.2020 г.

С разпореждане от 11.01.2021 г. ЧСИ Н.М. е спрял изпълнението, на основание чл.432, ал.1, т.1 вр. с чл.397, ал.1, т.3 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В предмета на делото се включват обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове за установяване в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника исковите суми.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за 3 изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл.439 ГПК се дава право на същия да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).

В случая изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден на 18.05.2020 г. изпълнителен лист срещу наследодателя на ищците.

Извън производството по предявен иск с правно основание чл.439 ГПК стои въпросът относно законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист срещу наследодателя на ищците, доколкото същото подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Ищците не са се възползвали от възможността да обжалват разпореждането за издаване на изпълнителен лист, поради което същото е влязло в сила като необжалвано.

Не е налице процесуална възможност инцидентно съдът в производството по иск с правно основание чл.439 ГПК да преценява законосъобразността на влязлото в сила разпореждане за издаване на изпълнителен лист. По същите съображения законосъобразността на актовете на съдебния изпълнител не подлежат на съдебен контрол в настоящото производство. Когато съдебният изпълнител образува изпълнително производство въз основа на издаден изпълнителен лист, той действа процесуално законосъобразно, ако проведе изпълнението в полза на и срещу лица, за които изпълнителният лист има сила съгласно чл.429 ГПК. Изпълнението е незаконосъобразно, ако е осъществено по искане на лице, за което изпълнителният лист няма сила, или срещу лице, за което изпълнителният лист няма сила (решение № 40 от 16.03.2021 г. по гр. д. № 2249/2020 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК). В случая изпълнителното производство е насочено срещу наследниците на починалия след постановяване на влязлото в сила съдебно решение длъжник. На основание чл.429, ал.2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. По делото не се твърди и съответно не се установява наследниците на длъжника да са се отказали от наследство или да са го пиели по опис.

Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

Съгласно т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от 4 изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.

Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.1 ГПК (понастоящем чл.415 ал.4 ГПК), давността не се счита прекъсната със заявлението.