Решение № 202 от 07.12.2023, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Габрово, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Марияна Д. Ганева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20234210200784 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН:

Подадена е жалба от Р. Д. П.-К., с адрес: гр. София, ж.к. “**********” 3, бл. 409А, ет.4, ЕГН: ***, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 6326903, издаден от ОД на МВР – Габрово, с който на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП и е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

В депозираната жалб Р. Д. П.-К. моли за отмяна на атакувания Електронен фиш на няколко основания – липса на упоменато ясно и точно място на извършване соченото нарушение, недоказано негово авторство, неяснота дали на посочения пътен участък е имало валидно ограничение на скоростта, недостоверност на отразената такава, неустановена изправност на използваното за видеозаснемане техническо средство, както и маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представя писмена молба с повторно декларирано искане за отмяна на атакувяния Електронен фиш на посочените в жалбата основания. Поставя допълнително акцент върху недостоверността на 1 отразените обстоятелства в приложената по делото справка от служител в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово, изразява съмнение в датата и отразеното съдържание в протокола за работа на техническото средство, както и сочи редица непълноти и неясноти при изготвяне на атакувания Електронен фиш.

Административнонаказващият орган не изпраща свой представител.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, становището на жалбоподателя, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

На 22.07.2022 година в 12 :28 ч. автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 1 20ссс6, разположена на км. 26+930 от път ІІ-44 /Севлиево - Габрово/ заснела и обективирала в снимка лек автомобил „БМВ 530Д” с рег. № ЕВ 18 75 ВМ, движещ се в посока гр. Габрово с 64 км/ч. при въведено със знак В 26 ограничение от 50 км/ч. за този пътен участък. След извършена от страна на административнонаказващия орган проверка е констатирано, че заснетият автомобил е собственост на жалбоподателката, срещу която е издаден обжалваният електронен фиш, в който след приспадане на допустимото техническо отклонение на използваната мобилна система за видеоконтрол от 3 км/ч. за наказуема е призната скорост от 61 км/ч. Атакуваният електронен фиш е връчен на Р. Д. П.-К. на 19.10.2022 г., като на 02.11.2022 г. е подадена и настоящата жалба срещу него.

Така изложената фактология според съда е изцяло и категорично доказана, като на преден план по делото са приложени няколко фотоснимки от осъщественото заснемане на нарушението, като с най-добро качество е тази на стр. 31, на която изцяло видими и безспорни са марката и регистрационният номер на заснетото превозно средство, като конкретно става дума за лек автомобил „БМВ 530Д” с рег. № ЕВ 18 75 ВМ.

Несъстоятелно е възражението за неяснота касателно това обстоятелство 2 поради соченото от жалбоподателката наличие и на друго МПС в изследваната снимка – в неговия фокус и център е единствено процесното такова „БМВ 530Д” с рег. № ЕВ 18 75 ВМ. Действително се вижда и минимална част от друг автомобил, но това обаче не може да постави негативен акцент върху доказания факт чия е заснетата скорост, доколкото в приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 много ясно от техническа гледна точка е упоменато, че това е именно тази на превозното средство, попадащо директно във фокуса на видеозаснемане и срещу което е бил насочен лазерния лъч на техническото средство. А в случая той несъмнено е бил насочен само срещу лекия автомобил „БМВ 530Д” с рег.

№ ЕВ 18 75 ВМ, респ. именно негова е фиксираната скорост на движение. А касателно нейната конкретна величина възражението в жалбата също се явява неоснователно, тъй като измерената такава и упомената в изготвената снимка безусловно възлиза на 64 км/ч. Използваният след това термин „приблизително” /прибл./ не създава никаква неяснота в този пункт и всъщност е прецизно съобразен с характеристиките на самото устройство, отчетени и от законодателя, който чрез разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з – 532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, изрично е прогласил, че от фиксираната скорост на движение в полза на водача се извършва приспадане от 3 км/ч. Това е и направено в случая, като за наказуема е призната скорост от 61 км/ч., което освен всичко друго обективно няма съществено за процеса значение. Този извод почива на доказано наличното в района ограничение на скоростта, безспорно възлизащо на 50 км/ч. То към онзи момент, видно пък от приобщената по делото справка от ОПУ – Габрово, е било въведено посредством поставен на км. 26+715 от път път ІІ-44 /Севлиево - Габрово/ знак В 26, с който на приближаващите се към гр. Габрово водачи е било забранено да се движат със скорост над 50 км/ч. Отново в посочената справка ясно е упоменато и че неговата зона на действие е била до км.

26+970, т.е. мястото на видеозаснемане – км. 26+930, е именно в участъка на ограничението. А това последно обстоятелство – конкретното място на нарушението, е документално отразено в Протокол с рег. № 264р11048/25.07.2022 г., изцяло кореспондиращ на преден план с въведената от законодателя с Приложение към чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з – 3

532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи форма. Освен всичко това на приложената снимка достатъчно ясно са упоменати точните GPS координати на нейното изготвяне, и те сочещи именно км. 26+930 от път ІІ-44 /Севлиево - Габрово/. Много ясно е също така и разстоянието между процесното МПС и местонахождението на използваната преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 120ссс6, а именно – 106 м., видно от указаното в изготвената фотоснимка. Също така в Протокол с рег. № 264р11048/25.07.2022 г. недвусмислено е посочено, че отстоянието на техническото средство от поставения знак В26 възлиза 200 м., респ. процесното МПС категорично се е движило с фиксираната скорост в зоната му на действие. Всички тези доказани по несъмнен начин факти мотивират съда да приеме, че видеозаснемането е осъществено именно в този пътен участък, на който към процесната дата е било въведено и упоменатото ограничение на скоростта от 50 км/ч. И само за пълнота е нужно да се посочи, че в случая скорост на движение както от 64 км/ч., така и от 61 км/ч., се явява превишена и еднакво наказуема по чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП Съдът намира също така и че за видеозаснемане е използвано допустимо от закона и отговарящо на всички законови изисквания техническо средство. В тази връзка следва да се посочи на преден план, че въз основа разпоредбата на чл. 189, ал.4, изр. първо от ЗДвП, при нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание „Лишаване от право да се управлява МПС” или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая вида на използваното техническо средство е безусловно ясно – касае се за преносима /мобилна/ система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 120ссс6. Същата несъмнено се явява „автоматизирано техническо средство или система” по смисъла на пар.6, т.65 от ДР на ЗДвП, съгласно който това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или свързано, одобрени по реда за Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, делящи се на две групи – стационарни, прикрепени към земята и обслужвани периодично, както и мобилни – 4 прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, обслужвани от контролен орган, поставящ начало и край на работния им процес. Както стационарните, така и мобилните уреди фиксират нарушения без непосредствена физическа намеса в тази дейност, като единствено при втората група е налице позициониране и стартиране на устройството от съответен служител. След това съответното мобилно техническо средство стартира своя работен процес, при който отсъства намеса на контролен орган за установяване дадено нарушение и неговия автор, т.е. налице е изцяло автоматизиран характер на тази дейност. Самият законодател по този начин е създал една диференцирана процедура, при която контролните органи нямат задължение физически да спират дадено МПС и да установяват конкретния водач, осъществил дадено нарушение, а директно адресират отговорността към неговия собственик.

Ведно с това по делото също така са приложени неоспорими писмени доказателства - Протокол за проверка № 58-СГ-ИСИС/17.05.2022 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г., издадени от БИМ и установяващи по един несъмнен начин, че използваното автоматизирано техническо средство към процесната дата отговаря на всички изисквания за коректно установяване скорост на движение и видеозаснемане. Неговото приложение за времето от 11:00 ч. до 17:00 ч. на 22.07.2022 г. също така е документално отразено в горецитирания Протокол с рег. № 264р-11048/25.07.2022 г., като същият категорично отговоря на утвърдената от законодателя посредством Приложение към чл.

10, ал.1 от Наредба № 8121з – 532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи форма, като коректно са попълнени и съответните негови съдържателни части. Порок не съществува касателно датата на изготвянето му – 25.07.2022 г., три дни след приложението на съответното техническо средство, доколкото липсва някакъв императивен срок за това действие.

Не на последно място съдът не намира основания да отделя съществено внимание на процесуалната и информационна стойност на приложената по делото справка от 14.12.2022 г., изготвена от служител в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово. Този документ не е законово упоменат като императивен за съставяне в хода на административнонаказателното произвосдтво, нито пък е релевантен за предмета на доказване по делото. В 5 него единствено е дадено становище по постъпилата жалба, което няма никакво обвързваща стойност за съда, респ. изложеното в него не може автоматично да се приеме за достоверно. Подлежащите на изследване факти може и следва да бъдат доказани по друг начин и с различни материални носители, което в случая по настоящото дело съдът намира за реализирано по един категоричен начин, като приема за установено, че на процесните дата, час и място именно притежаваният от Р. Д. Петкова – Киселева лек автомобил „БМВ 530Д” с рег. № ЕВ 18 75 ВМ се е движел със скорост над пределно допустимата такава за дадения пътен участък в нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. Всички тези обстоятелства са доказани в хода на законосъобразно развита административнонаказателна процедура, липсват каквито и да е основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на настоящия случай като „маловажен”, като на последно място и наложената санкция е в предвидения от законодателя константен размер. А всички тези съображения в своята съвкупност мотивират съда да потвърди в цялост атакувания Електронен фиш.