Решение № 11 от 20.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Тодор Ст. Деянов като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600431 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 33 от 08.11.2024 г., постановена по НОХД № 1276/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, подсъдимият С. Н. Н. е признат за виновен в това, че на 13.09.2022 г. в землището на гр. Чирпан, в прилежащо пространство в района на 174-ти километър на АМ „Тракия“, на поляна, умишлено умъртвил Г. Л. Ф., роден на **.**.**** г. в гр. С., като деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл.

116, ал. 1, т. 6, предложение последно вр. чл. 115, вр. чл. 54 НК е осъден на “лишаване от свобода” за срок от седемнадесет години, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС, е постановено да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 НК от така наложеното на подсъдимия Н. наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 28.02.2023 г.

1

С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда са постъпили въззивни жалби от адв. З. Д. и адв. Г. В., в качеството им на защитници на подсъдимия Н., с оплакване за нейната неправилност, незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане присъдата да бъде отменена, като вместо това бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се правят следните искания: инкриминираното деяние да бъде преквалифицирано по чл. 119 НК; инкриминираното деяние да бъде преквалифицирано по чл. 118 НК, обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив предлага атакуваната с въззивните жалби първоинстанционна присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият и неговият защитник адв. З. Д. поддържат въззивните жалби и направеното с тях искане.

Въззивният съд след като се запозна с доказателствата по делото, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

При постановяване на първоинстанционната присъда са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, налагащи тя да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу С. Н. Н. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. последно вр. чл.

115 НК

По делото е проведено разпоредително заседание на 05.02.2024 г.

Видно от изготвения съдебен протокол за това заседание (л. 100 – л. 104 от НОХД), при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, защитникът на подсъдимия – адв. В., е заявил, че по искане на подсъдимия и съгласие на 2 защитника, предлагат делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК, като е изброил поименно свидетелите, посочени в списъка към обвинителния акт, които желаят да бъдат разпитани, както и кои от вещите лица, изготвили съответните експертизи от досъдебното производство, да бъдат изслушани. Заявил също, че желанието на подсъдимия е делото да се разгледа при закрити врати и е направил искане за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в домашен арест“.

Прокурорът е изразил положително становище относно разглеждане на делото по предложения ред и при закрити врати. По отношение на другото искане е изложил доводи, че не са налице основания за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение в по-лека.

При предоставената му възможност, подсъдимият е взел отношение единствено относно искането за изменение на мярката му за неотклонение, като изложил и допълнителни аргументи към него.

Това е било напълно достатъчно за съда, който не е поискал становище от подсъдимия относно заявеното от защитника за реда, по който да се разгледа делото, но в мотивите си по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 4 НПК, е приел дословно следното: “4. С оглед направеното искане от защитника на подсъдимия и от подсъдимия за разглеждане на делото реда на Глава XXVII, при хипотезата на чл.371, т.1 от НПК с разпит на посочените свидетели и изслушване на посочените, също от защитника, вещи лица, съдът намира, че не са налице пречки за разглеждане на делото по този ред и счита, че следва да бъде даден ход на делото по реда на Глава XXVII, при хипотезата на чл.371, т.1 от НПК с разпит на свидетелите Г. И.

Т., Ю. М. Г., М. Б. Н. и В. Г. Г. и изслушване на вещите лица д-р Ц. Н. Г., д-р Е.

И., П. П. и С. С., и вещите лица, изготвили СППЕ – д-р Г. Ю. К., д-р Р. Ц. Д. и психогола А. Я. Д., които следва да бъдат призовани за следващото съдебно заседание. “ . Цитираното изчерпва цялата извършена от съда процесуална дейност по Глава ХХVІІ от НПК. Освен, че изобщо не е изслушал подсъдимият и не е взел съгласието му да не се провежда разпит на конкретно посочени свидетели и изслушване на вещи лица, пренебрегнал е изискването на чл. 252, ал. 1 НПК, съдът не е изпълнил задължението да разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 и не го е уведомил, че при постановяване на 3 присъдата ще се ползват съответните доказателства от досъдебното производство, съдържащи се в съответните протоколи и експертни заключения. Все поради липса на съгласие на подсъдимия, не е изпълнено и задължението по чл. 372, ал. 3 НПК – съдът с определение да одобри изразеното съгласие, нито е направил констатация дали съответните действия по разследването (останали абсолютно неконкретизирани) са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК, като в диспозитива на посоченото определение изобщо липсва и решението на съда налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 1 НПК.

В края на съдебното следствие, в нарушение на чл. 373, ал. 1 НПК, съдът не е прочел по реда на чл. 283 НПК съответните протоколи за разпит и експертни заключения. Декларативно е постановил само: „ИЗЧЕТЕ и ПРИЕ всички протоколи по делото, както и документите, приложени по същото, които съдържат факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото: протоколи за оглед на местопроизшествието и фотоалбуми /л.2-л.4, л.19-л.20, л.34л.35 том 2 от делото/, протокол за следствен експеримент, с участието на обв.Н. ведно с фотоалбум и видеозаснемане /л.79-л.80, л.82-л.84 том.1 от делото/, протокол за следствен експеримент, с участието на свид.Т., ведно с фотоалбум и видеозаснемане /л.104-л.105, л.108-л.112, том.1 от делото/, протокол за следствен експеримент, с участието на свид. М. Н., ведно с фотоалбум /л. 128, л.130-л.133, том.1 от делото/, протокол за следствен експеримент, с участието на Ю. Г. ведно с фотоалбум /л.134, л.136 - л.146, том.1 от делото/, протокол за претърсване и изземване в жилище, обитавано от обв.Н. и свид. Г. Т., ведно с фотоалбум /л.286л.307, том.2 от делото/, протокол за претърсване и изземване в лек автомобил марка „Опел Корса“ с ДК№ ** ******, ведно с фотоалбум /л.262- л.285, том.2 от делото/, заключение на СМЕ на труп №174/2022г. /л.199-л.202, том.2 от делото/, заключение на експертиза ДНК №22/ДНК-868/л.206 - л.211, том.2 от делото/ заключение на ДНК експертиза №23/ДНК-257 /л.233-л.246, том 2 от делото/, справки и др. по описа на досъдебно производство №375 зм321/2022г. по описа на РУ – Чирпан.“. От дословния цитат на първоинстационното определение е неясно кои точно са прочетените и приобщени протоколи и документи по делото, които според окръжния съд „ съдържат факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото“ , освен изрично изброените протоколи за оглед, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и заключения на вещи лица. По този начин не е събрал по надлежен начин съдържащи се в тях доказателства, но въпреки това, лаконично, в мотивите е приел, че описаната фактическа обстановка се установява „и от събраните по ДП доказателства, които не са проверени от съда, но за които 4 подсъдимият и неговият защитник дадоха съгласие да се ползват от съда при постановяване на съдебния му акт, а именно протоколи за разпит на свидетели, които не са разпитани от съда …“. При положение, че в списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт са посочени 22 свидетели, но в хода на съдебното следствие са разпитани само пет от тях, то от мотивите на окръжния съд не става ясно показанията на всички или на някои (и на кои) от тях е ползвал при постановяване на присъдата си.

Описаните по-горе действия на първоинстанционния съд съставляват допуснати множество нарушения на процесуалните правила, които са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като са довели до ограничаване в значителна степен на процесуалните права на всички страни в процеса и най-вече до нарушаване правото на защита на подсъдимия.

В производството пред първата инстанция липсва проведено в съответствие с процесуалните правила предварително изслушване на страните, липсва започнало и проведено съкратено съдебно следствие в съответствие с процесуалните правила, а при постановяване на присъдата са ползвани доказателства, които не са събрани и приобщени по надлежния процесуален ред. Тези допуснати от съда съществени процесуални нарушения са самостоятелно основание за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане за тяхното отстраняване.

Настоящата инстанция констатира, че при постановяване на присъдата окръжният съд е допуснал и други съществени процесуални нарушения. В проведеното разпоредително заседание съдът е уважил искането делото да се разгледа при закрити врати и така са протекли всички съдебно заседания, включително и последното – на 08.11.2024 г., в което е постановена първоинстанционната присъда. Съобразно разпоредбата на чл.

311, ал. 1, т. 7 НПК в протокола за съдебното заседание, освен данните по чл.

129, ал. 1, се посочва и обявяването на присъдата по съответния ред, придружено със съответните разяснения на председателя относно реда и срока за нейното обжалване. Редът, по който се осъществява това обявяване, е изведен в разпоредбите на чл. 310 НПК и чл. 263, ал. 4 НПК, като съгласно последната: „Във всички случаи присъдата се обявява публично.“. В протокола за проведеното на 08.11.2024 г. съдебно заседание (л. 314 – л. 331 от НОХД), след изслушване на пледоариите на страните и последната дума на подсъдимия е вписано следното: „Съдът се оттегля на тайно съвещание и 5 обяви на страните, че в 16.30 часа ще обяви съдебния си акт. Съдебното заседание прекъсна в 13.30 часа. В 16.40 часа съдебното заседание продължава. В присъствието на страните, съдът обяви Присъдата си.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17.00 ч.“. В протокола липсват каквито и да е данни, че присъдата е обявена публично лаконично е отбелязано, че това е сторено „в присъствието на страните“, както и данни за изпълнение на разпоредбата на чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК - да са били разяснени сроковете и реда за обжалването й. Отсъствието в протокола, който е доказателствено средство по чл. 131 НПК, на данни по чл. 263, ал. 4 НПК и чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК налага извод, че изрично визираните от процесуалния закон действия на съда не са били осъществени. Показателно за нарушаване на задължението по чл. 263, ал. 4 НПК е и съдържанието на приложената присъда, в която е вписано, че е постановена „при закрити врати“. Следователно, макар още при провеждане на разпоредителното заседание да е допуснато разглеждане на делото при закрити врати, в разрез с императивните норми на чл. 263, ал. 4 НПК и чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК , председателят на съдебния състав не е обявил присъдата публично в съдебно заседание и не е разяснил сроковете и реда за обжалването й. Публичното обявяване на присъдата представлява елемент от значение за нейната действителност. В тази връзка следва да бъде отбелязано и друго, макар и да не е съществено, допуснато процесуално нарушение – то е на разпоредбата на чл. 310, ал. 1 НПК. Във визирания текст е предвидено, че присъдата се изготвя в единната информационна система на съдилищата и се обявява от председателя незабавно, след като е подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на състава на съда. От отразяването в протокола от съдебното заседание на 08.11.2024 г. и от часовите отбелязвания в ЕИСС на електронното подписване на присъдата, е видно, че при обявяване на последната тя не е носила квалифицираните електронни подписи на съдебния състав по делото. Последното е недвусмислено установено по делото, доколкото съдебното заседание, в което присъдата е обявена, след съвещание е продължило в 16.40 часа, а председателят на съдебният състав е подписал присъдата в 16.50.22 часа, член – съдията – в 16.51.21 ч., а съдебните заседатели, съответно - 16.52.28 ч.; 16.55.10 ч. и 16.56.02 ч.