Разпореждане № 2099 от 08.07.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2099 гр. Разград, 08.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно гражданско дело № 20253330101148 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Постъпилото заявление от “ЕОС Матрикс”ООД, ЕИК 131001375, с което се иска издаване на заповед за изпълнение Р. А. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Р, ЖК. О ** ВХ. * ЕТ. * АП. *, обл. Р, общ. Р, за сумите:

1472,46 лева (хиляда четиристотин седемдесет и два лева и 46 ст.) главница, дължима по Договор за стоков кредит № № ******** от 01.10.2023г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, 246,57 лева (двеста четиридесет и шест лева и 57 ст.) договорна лихва за периода за периода от 01.10.2023г. до 01.04.2025 г., както и разноски по делото.

Във връзка с извършената дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие на искането със закона или с добрите нрави и неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № 5810417 от 01.10.2023г. длъжникът е заплатил сума към първоначалния кредитор в общ размер на 1334, 26 лв.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

От заявлението и приложените документи към него е видно, че вземането произтича от Договор за стоков кредит № ******, сключен на 01.10.2023г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Р. А. М., по силата на който на кредиторът е предоставил сума в размер на 2283,98 лева за закупуване на мобилен телефон и общо 180,89 лева са предоставени като застрахователна премия по застрахователна програма „Защита Макс“ при застраховател "Кардиф Животозастраховане, клон България". Договорът е с краен срок 01.04.2025 г. с план за погасяване на кредита на 18 месечни анюитетни вноски в размер на 163,21 лв. и общ размер на дължимата сума 2937,78 лева, сключен при посочени ГЛП 23 % и ГПР 25,59%.

По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2025г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (цедент) е прехвърлил на „ЕОС Матрикс”ЕООД задължението на Р. А. М., произтичащо от 1 сключения между тях договор. Съгласно твърдение на заявителя изпълнение на разпоредбите на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на 30.04.2025г. длъжникът е уведомен с писмено съобщение, изпратено от пълномощник на цедента - адв. дружество И и Д, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Със същата пратка на длъжника е изпратено и писмено уведомление, с което му е предоставен срок за доброволно изпълнение. От страна на длъжника не са предприети действия по доброволно изпълнение на задължението в предоставения срок като към настоящия момент задължението е окончателно падежирало.

От представената „Справка за движение по кредита към дата 04.07.2025г.“, предоставена на заявителя от първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, е видно, че общо платената от длъжника сума за погасяване на задължения по Договор за кредит № 5810417 от 01.10.2023г е в размер на 1334, 26 лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му.

Същевременно съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, за процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съдът намира, че от представения договор за потребителски кредит би могло да се изведе обоснована вероятност за недействителност на същия по смисъла на чл.22 от ЗПК. Основание за този извод е, че в договора за кредит е уговорен ГПР в размер на 25,59%. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. Видно от представения договор за закупени от потребителя мобилен телефон на ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД е предоставена сума в размер на 2283,98 лева, но дължимата лихва е начислена върху сума в размер на 2464,87 лв., включваща освен предадената на търговеца в полза на длъжника сума и 180,89 лв., дължими като предоставена застрахователна премия, при което за него възниква общо задължение за периода на договора в размер на 2937,78 лв. При посоченото фактическо положение е видно, че посоченият в размер на 25,59% ГПР е изчислен в противоречие с императивната разпоредба на член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на 2 основание член 22 ЗПК. Това от своя страна води до недействителност на целия договор на основание член 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора, което обуславя приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят признава, че са извършени плащания в размер на 1334, 26 лева, следва да се присъди за погасяване само сумата в размер на разликата до предоставената главница.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Р.

А. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Р, ЖК. О ** ВХ. * ЕТ. * АП. *, обл. Р, общ. Р да заплати на “ЕОС Матрикс”ООД, ЕИК 131001375, адрес гр.

София, район Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията”, №4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова -Тодорова – управител, сумата 949,72 лв. /деветстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ дължима неплатената главница по Договор за стоков кредит № *******от 01.10.2023г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 18,99 лв. /деветнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ разноски и 132,59 лв. /сто тридесет и два лева и петдесет и девет стотинки/ адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на “ЕОС Матрикс”ООД, ЕИК 131001375, адрес гр. София, район Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията”, №4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова Тодорова –управител, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу Р. А. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Р, ЖК. О ** ВХ. * ЕТ. * АП. *, обл. Р, общ. Р, за сумата над 949,72 лв. /деветстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ до размера на претендираната главница по Договор за стоков кредит № ********от 01.10.2023г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД от 1472,46 лева (хиляда четиристотин седемдесет и два лева и 46 ст.), за сумата 246,57 лева (двеста четиридесет и шест лева и 57 ст.) договорна лихва за периода за периода от 01.10.2023г. до 01.04.2025 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3