Определение № 242 от 16.06.2023, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 242 гр. С., 16.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20235400500284 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.83,ал.2 от ГПК.

С определение № 318/25.04.2023 г. по гр.дело № 327/2023 г.

С. районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Г. Б.в с вх. № 2759/24.04.2023 г., с която иска да бъде освободен от заплащане на дължимата на държавна такса в производството по същото дело.

Срещу това определение е постъпила допустима частна жалба от Б. Г. Б. чрез пълномощника му адв.Т.И. от АК-П. с искане да бъде отменено и молбата му за освобождаване от плащане на таксата – уважена.

В жалбата се излагат се доводи, че районният съд неправилно е тълкувал чл.83, ал.2 от ГПК ограничително, приемайки, че жалбоподателят разполага със средства за заплати дължимата държавна такса в размер на 100 лева, тъй като размерът и не е висок. Според жалбоподателя, съдът неправилно е оценил социалния статус и получаваните доходи от жалбоподателя, както и факта, че е кредитополучател по множество кредити и ищец по множество граждански дела, по които следва да внесе държавна такса.

Твърди, че обжалваното определение противоречи на съдебната практика, в която се приема, че, при произнасяне по молба за освобождаване от държавна такса, съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са 1 предпоставките за това въз основа на доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и др. обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса и след изясняване на общото материално състояние на лицето да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.

С частната жалба е направено искане да се изготви справка от Районен съд-С. за всички заведени от него и срещу него дела и да се прецени дали разполага със средства за заплащане на всички дължими държавни такси.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от районния съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Жалбоподателят Б. Г. Б. чрез своя пълномощник адв.Т.И. е предявил срещу „Аксес Файнанс“ О*-гр.С. и „Файненшъл България“ ЕО*гр.С. искове за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 11025218/26.09.2022 г., сключен с „Аксес Файнанс“ О*-гр.С.; с цена на иска 854,04 лв.; както и на акцесорния Договор за предоставяне на гаранция с № 11025218/26.09.2022 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕО*-гр.С., с цена на този иск – 418,80 лв.

Исковата молба е оставена без движение с разпореждане № 678/05-04.2023 г., като е указано на Б. да представи вносна бележка за внесена държавна такса от 100 лв. по предявените искове.

С молба вх.№ 2759/24.04.2023 г. ищецът е поискал да бъде освободен от внасянето на държавна такса, като е представил Декларация за материално и гражданско състояние. В същата е декларирал, че е женен и здравословното му състояние е добро. Притежава един апартамент, не притежава МПС, няма доходи от наеми, рента и аренда от земеделски земи и други имоти, не получава дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в търговски дружества, няма фирма като ЕТ, единствените му доходи са от пенсия в размер на 1 000 лева и пенсията на съпругата му в размер на 467 лева.

2

Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Според трайната съдебна практика, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и, след изясняване на общото материално състояние на страната, е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.

В случая от представената от ищеца Декларация за материално и гражданско състояние се установява, че е на навършени 70 години, с добро здравословно състояние, притежава един апартамент и получава пенсия в размер на 1 000 лева, а съпругата му получава пенсия в размер на 467 лева.

Така установеното материално състояние на ищеца, съпоставено с дължимата по делото държавна такса от 100 лева обосновава извода, че ищецът има възможност да внесе дължимата по делото държавна такса, поради което правилно районният съд е оставил молбата му за освобождаване от внасянето на държавна такса без уважение. В този смисъл е и последователната съдебна практика (Определение № 603 от 2.10.2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др.

3

Преценката относно възможността на ищеца да внесе дължимата държавна такса се прави по всяко конкретно дело. Обстоятелството, че ищецът е предявил множество искове, по които са образувани множество дела, е неотносимо към конкретната преценка по всяко конкретно дело. В случая обаче, дори общо дължимата държавна такса от 1 422,80 лв. по установените към настоящия момент заведени от ищеца 14 гр.дела против кредитни институции пред РС-С., което въззивния съд констатира при извършена сега служебна справка, също не може да обоснове нужда от освобождаване от държавна такса. Напротив, налага се извод, че е във възможностите на ищеца да я заплати, съобразно имущественото му състояние.

По изложените съображения С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 318/25.04.2023 г. по гр.дело № 327/2023 г. на С.ския районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на Б. Б. чрез пълномощника му адв.Т.И..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4