Определение № 26008 от 17.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26008 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20251110146533 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. В. А. срещу „Д. З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на допълнително застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка.

На ответника са връчени преписи от исковата молба и приложенията. В срока по чл.

131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер и моли за неговото отхвърляне.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими към спорните обстоятелства и необходими за изясняването им, поради което следва да бъдат приети.

Ищецът е поискал допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване на характера, вида и обема на причинените от пожара вреди и на стойността на необходимите възстановителни работи. Ответникът не възразява срещу допускането на експертизата, но иска при определяне на обезщетението вещото лице да съобрази уговорения в т. 97.4 от Общите условия начин за оценка на вредите. Исканията са допустими, относими и необходими, поради което експертизата следва да бъде допусната, като по задача № 2 вещото лице даде заключение в два варианта – съобразно формулировката в исковата молба и съобразно поддържания от ответника договорен метод за оценяване.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2026 г. от 15:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, а след представяне на доказателства за внесения депозит – и вещото лице.

1

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се разрешава окончателно.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговорът на исковата молба документи.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде заключение по следните задачи:

1. Какъв е характерът, видът и обемът на щетите, нанесени на недвижимия имот, находящ се в гр. С.., Ж.К..., БЛ.., ВХ.., ЕТ.., АП..,, в резултат на настъпилото на 12.10.2022 г. застрахователно събитие – пожар?

2. По въпроса за стойността на необходимите строително-ремонтни дейности и строителни материали вещото лице да изготви заключението в следните два варианта:

ВАРИАНТ I – СЪГЛАСНО ИСКОВАТА МОЛБА: Каква е стойността на необходимите строително-ремонтни дейности и строителни материали, нужни за възстановяването на описания имот в състоянието му преди пожара, като се вземат предвид средните пазарни цени към датата на настъпване на събитието – 12.10.2022 г.?

ВАРИАНТ II – СЪГЛАСНО ОТГОВОРА НА ИСКОВАТА МОЛБА: Каква е стойността на необходимите строително-ремонтни дейности и строителни материали, нужни за възстановяването на описания имот в състоянието му преди пожара, определена съгласно т. 97.4 от Общите условия – на база оценка на вредите по средни пазарни цени, публикувани в „Справочник за цените в строителството СЕК“ към датата на събитието – 12.10.2022 г., включително необходимите разходи за нови части, материали, труд и начисления за отстраняване на уврежданията?

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в размер на 400 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като в същия срок следва да представи доказателства за внасянето му.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-техническата експертиза П. Й.С., който да се уведоми за поставените задачи след представяне на доказателства за внесения депозит.

УКАЗВА на вещото лице да представи заключението най-късно една седмица преди датата на откритото съдебно заседание.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът А. В. А. твърди, че между него и ответника „Д. З.“ АД е сключен договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица № ............./20.06.2022 г., с предмет притежаваното от него жилище в гр. С.., Ж.К..., БЛ.., ВХ.., ЕТ.., АП..,. Поддържа, че 2 договорът е действал от 26.06.2022 г. до 25.06.2023 г., при застрахователна сума 80 000 лв., и е покривал риска „пожар“. Твърди, че на 12.10.2022 г. в застрахования имот възникнал пожар, вследствие на който жилището било напълно унищожено, а намиращото се в него движимо имущество – изцяло погинало. На 13.10.2022 г. и на 17.10.2022 г. представители на ответника извършили огледи и съставили констативни протоколи. По случая било образувано досъдебно производство, прекратено с постановление от 11.01.2023 г. поради това, че деянието представлява случайно събитие. Според изготвената техническа експертиза по пожарна безопасност причината за пожара била късо съединение в електрическото захранване на вътрешното тяло на климатик. Ищецът излага, че по щета № .........../12.10.2022 г. ответникът определил обезщетение в размер на 24 109,25 лв. въз основа на Доклад за установени щети № 050611131022, но тази сума не съответствала на действителните разходи за възстановяване на имота. Поддържа, че стойността на необходимите строително-ремонтни работи надхвърля 80 000 лв. и че отправил покана до застрахователя за изплащане на още 40 000 лв., която била оставена без уважение.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5 000 лв., предявена като част от вземане в общ размер на 40 000 лв. за допълнително застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № .........../12.10.2022 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „Д. З.“ АД намира иска за допустим, но го оспорва по основание и размер. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по полица № ............./20.06.2022 г., периода на покритието и общия лимит от 80 000 лв., но поддържа, че в полицата е уговорено трето ползващо се лице – „Б...“ ЕАД. Според ответника именно третото ползващо се лице е титуляр на правото да получи обезщетението, а даденото от него съгласие и отказът му от правата по договора се отнасят само до вече определеното и изплатено обезщетение, но не и до претендирания по делото допълнителен размер. Поради това оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца. Ответникът поддържа, че с извършеното плащане е изпълнил изцяло задължението си по застрахователния договор.

Излага, че обезщетението е определено след оглед, пожаротехническа експертиза и доклад на авариен комисар съобразно т. 97.4 от Общите условия – по средни пазарни цени, публикувани в „Справочник за цените в строителството СЕК“ към датата на събитието.

Твърди, че посочената в полицата сума от 80 000 лв. е общ лимит на отговорността по избраните рискове, а не предварително определена застрахователна стойност на имота.

Оспорва представената от ищеца оферта за строително-монтажни работи и поддържа, че договорните лимити могат да бъдат равни, по-високи или по-ниски от възстановителната стойност. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 378, ал. 1 КЗ, включително при евентуално последващо увеличение на частично предявения иск. Оспорва и акцесорната претенция за законна лихва.

Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация на предявения иск:

3

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 5 000 лв., предявена като част от вземане в общ размер на 40 000 лв. за допълнително застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № .........../12.10.2022 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

По чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – безспорни обстоятелства:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства:

1. Между ищеца и ответника е възникнало валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № ............./20.06.2022 г. за процесното жилище, със срок на покритието от 26.06.2022 г. до 25.06.2023 г. и обща застрахователна сума 80 000 лв.;

2. В полицата като трето ползващо се лице е посочено „Б...“ ЕАД;

3. На 12.10.2022 г., в срока на застрахователното покритие, в процесния имот е настъпил пожар, за който при ответника е образувана щета № .........../12.10.2022 г.;

4. По щетата ответникът е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 24 109,25 лв. със съгласието на третото ползващо се лице.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е титуляр на правото да получи претендираното допълнително застрахователно обезщетение; изпълнението на изискуемите от него задължения по застрахователния договор; характера, вида и обема на причинените от пожара имуществени вреди; причинната връзка между покрития риск и всяко от претендираните увреждания; действителната възстановителна стойност на вредите към датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че дължимото съгласно договора обезщетение надхвърля вече изплатената сума от 24 109,25 лв. най-малко с предявените 5 000 лв.; надлежното предявяване на застрахователната претенция и представянето на необходимите документи, както и изтичането на срока за плащане по чл. 405, ал. 1 КЗ.

Доколкото ответникът е направил възражение за погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи фактите, обуславящи спирането и/или прекъсването на давността, ако се позовава на такива.

В доказателствена тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава правоизключващите и правопогасяващите си възражения, включително че е изпълнил изцяло задължението си за плащане на дължимото застрахователно обезщетение; както и наличието на друго договорно или законово основание за отказ или намаляване на обезщетението.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в 4 случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

УКАЗВА на страните, че могат да използват процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5