Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 147257 от 14.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 40325/2024
Вид
Разпореждане № 147257
Подписан
14.10.2024
В сила
14.10.2024
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 147257 гр. София, 14.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно гражданско дело № 20241110140325 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление, подадено от *** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Г. А..

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за част от вземанията за цени на предоставени услуги, неустойка и мораторна лихва и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумите: 10, 52 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 16.05.2023 г. до 15.06.2023 г., както и за 1, 05 лв. - мораторна лихва върху сумата от 10, 52 лв. за периода от 05.07.2023 г. до 27.06.2024 г., както и 2, 00 лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения и 0, 25 лева – мораторна лихва върху сумата от 2, 00 лв. за периода от 08.04.2023 г. до 27.06.2024 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

По отношение на таксата за събиране на дължими суми, видно от заявлението и уточнителната молба същата се претендира като част от вземането, дължимо за електронни съобщителни услуги. Не става ясно обаче за какви конкретно услуги се дължи тя или какво фактически е извършено. Извънсъдебното събиране на задълженията или уведомяване за тях изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да бъде понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се формира въпросната „такса“, а именно въз основа на какви действия. Посочването на математическата формула и процент за изчисление не обосновава наличие на основание. Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени разходи или услуга, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата, респ. неизпълнението.

По отношение на сумата от 2 лв., претендирана като обезщетение за обработка на просрочени задължения. Съдът намира за необходимо да подчертае, че в случая от заявителя се начислява и претендира сума на основание неизпълнение на договорни задължения, чиято 1 цел, подобно на тази на неустойката, е да обезщети оператора по договора за мобилни услуги за настъпилите вреди от неизпълнението на договора от страна на абоната, т.е. въз основа на едни и същи факти се начисляват различни суми. Твърдението, че фиксираното обезщетение е предвидено в общите условия не го валидира. Няма и никаква яснота как се формира и какво обезщетява претендираната сума. Обработването и индивидуализирането на претендираните суми е административна, техническа дейност, извършвана в полза на оператора.

Освен неясностите относно формирането и фактическото основание на претендираните суми, следва да се отбележи и че на практика в случай, че всички претендирани вземания се присъдят би се стигнало до момент, в който за едно също нещо в полза на заявителя биха се присъдили набор от такси, обезщетения и неустойки, което противоречи н добрите нрави.

Отхвърлянето за заявлението за главното вземане води до отхвърляне на претенидраните акцесорни вземания за мораторна лихва.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 218001/03.07.2024 г., подадено от *** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Г. А. за сумите: 10, 52 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 16.05.2023 г. до 15.06.2023 г., както и за 1, 05 лв. - мораторна лихва върху сумата от 10, 52 лв. за периода от 05.07.2023 г. до 27.06.2024 г., както и 2, 00 лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения и 0, 25 лева – мораторна лихва върху сумата от 2, 00 лв. за периода от 08.04.2023 г. до 27.06.2024 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

След влизане в сила на разпореждането заявителят може да предяви осъдителен иск за вземането си по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2