Присъда № 46 от 07.05.2025, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 46/07.05.2025г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 184/2025 г. ПО ОПИСА НА ЯРС.

ЯРП е предявила обвинение против П. К. П. от гр. Я. за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а” вр. ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК.

По искане на пострадалата Р. З., направено в срока по чл.77, ал.3 от НПК преди започване на разпоредителното заседание, същата беше конституирана в качеството на частен обвинител.

В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт, като го намира за безспорно доказано от събраните по делото доказателства и пледира да бъде признат за виновен. Предлага при определяне на наказанието да се вземат предвид невисоката степен на обществена опасност на личността му, предвид чистото съдебно минало, обстоятелството, че въпреки дългогодишния си стаж като правоспособен водач на МПС, не е наказван по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата, че след извършване на деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, и да му се наложи наказание лишаване от свобода към минимума на предвиденото в закона, чието изтърпяване да се отложи за минимален изпитателен срок от три години.

Чрез редовно упълномощен повереник адвокат частният обвинител поддържа обвинението против подсъдимия наред с прокурора, като по отношение доказателствената обезпеченост на обвинението, се солидаризира изцяло с неговото становище и пледира на подсъдимия да се наложи справедливо наказание, съобразено с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Не претендира присъждане на разноски.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Подробно обяснява начина и причините за извършване на деянието и изразява искрено съжаление за случилото се, но счита, че няма вина за настъпване на ПТП. Твърди, че макар и на пешеходна пътека, пострадалата е предприела пресичане на пътното платно зад спрял върху пешеходна пътека лек автомобил, счита, че именно това й поведение го е поставило в невъзможност да я възприеме и моли да бъде оправдан.

Редовно упълномощеният защитник – адвокат също пледира за постановяване на оправдателна присъда, като намира, че събраните по делото доказателства са недостатъчни да установят по безспорен начин извършването на вмененото престъпление. Изтъква, че в конкретната ситуация поведението на подсъдимия е било съобразено със закона и счита, че ПТП е настъпило единствено и само по вина на пострадалата,за която твърди, че е пресичала зад пешеходната пътека и е предприела изпреварване на автомобил в опасната зона. Алтернативно защитникът пледира за прилагане привилегирования 1 състав на чл.343а от НК, и с оглед размера на предвиденото в текста наказание – за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в хипотезата на чл.78а от НК.

За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Към ...г. подсъдимият П. К. П., роден на ....г., бил на .... години. Бил правоспособен водач на МПС... от .г., притежавал СУМПС № .....г. за категории А, АМ, В, С, М и ТКТ и бил наказван веднъж за нарушаване правилата за движение по пътищата с налагане на глоба с фиш.

На .... г. около 17:30 ч. по ул. „....“ в гр. Я. подсъдимият управлявал собствения си лек автомобил ., ...в посока юг, придвижвайки се към дома си в ж.к. „...“, при което движението се осъществявало в лявата лента на западното платно за движение. На кръстовището на ул. „....“ с ул. „...“ подал ляв пътепоказател, за да навлезе по ул. ., и ...спрял, за да пропусне насрещно движещите се направо автомобили в посока север.

По същото време по източния тротоар на ул. „....“ се движила пострадалата Р. Д. З. от гр.Я. управлявайки велосипеда си. Непосредствено преди кръстовището на улиците „....“ и.. „.“ З. слязла от велосипеда и бутайки го от дясната страна е предприела пресичане на ул. „....“ в посока от север на юг, по наличната пешеходна пътека тип „Зебра“. Междувременно подсъдимият потеглил с автомобила си и предприел маневра „завой наляво“ за навлизане в южната лента на ул. „...“, при което не пропуснал преминаващата на пешеходната пътека свидетелка Р. З.. В резултат на това траекториите на движение на автомобила и пешеходката З. се пресекли, при което с десните фротнални части управлявания от подсъдимия автомобил ударил задните десни състави на велосипеда на З.. Вследствие на това З. била отхвърлена напред и паднала на земята, при което и било причинено счупване на горния край на големия пищял на десния крак в състава на колянната става, довело до затрудняване движенията на същия крак за срок, значително по-дълъг от 30 дни (не по-малко от шест месеца), при нормално развитие на хода на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните имобилизационен, рехабиталитационен и двигателен режими.

Непосредствено след удара подсъдимият спрял автомобила, отишъл до пострадалата и заедно със свидетеля Д. Д. й помогнал да се изправи и да се премести от платното за движение. В последователност З. сигнализирала на тел.112 и на място пристигнали екип на РУ-Я... и на Спешен център при МБАЛ „..... З. била отведена и приета за лечение „Ортопедично отделение“ на МБАЛ... „., където й била извършена оперативна интервенция с прилагане на метална остеоснитезираща техника.

Впоследствие подсъдимият посетил З. в болницата. Занесъл й хранителни продукти, изразил загриженост за състоянието й и съчувствие за случилото се.

Видно от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената автотехническата експертиза, причина за настъпване на 2 произшествието е поведението на водача на лек автомобил, който е предприел маневра „завой наляво“, без да се съобрази с пресичащата платното за движение на ул. „...“ по пешеходната пътека пешеходка. Експертът е категоричен, подсъдимият е имал пряка видимост към бутащата велосипеда пешеходка и ако е реагирал със задействане на спирачната уредба с максимална интензивност, то ударът би бил предотвратим.

Към момента на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Р. З. и Д. Д., дадени по време на съдебното следствие, от показанията на свидетеля А. Д., дадени в хода на съдебното следствие и от показанията й, дадени по време на досъдебното производство в частта им, в която бяха приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК, от заключенията и показанията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ и АТЕ, от обективните находки, отразени в протоколите за оглед и за следствени експерименти и приложения тях фотоалбуми, както и от писмените доказателства по делото, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият П. е осъществил състава на чл.343, ал.3, б. „а“ вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на ... г. около 17:30 часа в гр. Я.“ до кръстовището с ул. „....”, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „.,... е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.119, ал.1 и ал. 4 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил на Р. Д. З. от гр. Я. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на големия пищял на десния крак в областта на колянната става, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник на пострадалата, и деянието е извършено на пешеходна пътека.

Фактът, че подсъдимият е автор на деянието съдът намери за безспорно установен, както от обясненията му, така и от показанията на всички разпитани по делото свидетели.

От обективна страна, налице е извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон. Безспорно, налице са извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата по чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, тъй като управлявайки горепосочения автомобил, който е МПС по смисъла на § 6, т.12 от ДР на ЗДвП, при извършване на маневра завой наляво не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека свидетелка Р. З., не е намалил скоростта и не е спрял, в резултат на което 3 ударил с десните фротнални части на автомобила задните десни състави на велосипеда на З.. Вследствие на това З. била отхвърлена напред и паднала на земята, при което и било причинено счупване на горния край на големия пищял на десния крак в състава на колянната става, довело до затрудняване движенията на същия крак за срок, значително не по-малък от шест месеца, при нормално развитие на хода на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните имобилизационен, рехабиталитационен и двигателен режими, или увреждане, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Т.е., безспорно е налице пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия, настъпването на ПТП и уврежданията на пострадалата, поради което по гореописания начин, с нарушаване на горепосочените правила за движение, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за настъпването му.

От обективна страна деянието осъществява квалифициращия признак на чл.343, ал.3, предл. последно от НК, тъй като съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал налага категоричен извод, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека тип „Зебра“. Макар мястото на ПТП да е било установено в един по-късен момент, поради обстоятелството, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него да окаже помощ на пострадалата и преместил автомобила от пътното платно, за да не пречи на движението, по делото е направено всичко възможно за установяване точното местоположение на участниците в ПТП към момента на настъпването му.

Поради това, с оглед обстоятелството, че извършеното от подсъдимия осъществява горепосочения квалифициращ признак, спрямо него привилегирования състав на чл.343а от НК е неприложим, поради което оказаната помощ и поведението му след настъпване на ПТП следва да се отчете само като смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на несъзнавана непредпазливост, тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди, за което са го задължавали разпоредбите на чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП – при приближаване към пешеходна пътека и при завиване да пропусне стъпилите на пешеходната пътека и преминаващи по нея пешеходци.

Безспорно, подсъдимият е могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването им, тъй като, ако бе спазил горепосочените правила и се бе съобразил с тях, не би предизвикал настъпването на ПТП.

Доколкото от заключението на АТЕ по безспорен начин се установява, че в конкретната ситуация подсъдимият е имал пряка видимост към бутащата велосипеда пешеходка, респ. и възможност на по-ранен етап да намали скоростта или да спре, доводите на защитата, че ПТП е настъпило единствено и само по вина на З. не могат да бъдат споделени. А наличието на евентуално извършено от пешеходеца нарушение на правилата за движение не води до 4 отпадане отговорността на подсъдимия, след като извършеното от него нарушение също е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.

Тъй като разпоредбата на чл.116 от ЗДвП е обща, регламентира общото задължение на водачите на ППС да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, и се прилага, когато не е нарушена друга специална норма от закона, съдът намери, че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението в тази му част, тъй като в случая са нарушени специалните норми на чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП и именно тяхното нарушаване е в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП. Съдебната практика е единна и последователна по въпроса, че при наличие на доказателства за нарушение на конкретни норми, уреждащи правилата за движение по пътищата, както е в случая, деецът следва да носи отговорност само за тях, тъй като те се явяват специални спрямо общите правила и няма възможност едновременно със специалната, да се инкриминира и нарушаване на общата разпоредба. Поради това, и на основание чл.304 от НПК с присъдата си съдът призна подсъдимия за невиновен в това да е извършил деянието чрез нарушаване на това правило за движение по пътищата и го оправда по обвинението в тази му част.