Решение № 630 от 13.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Пловдив, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело № 20205300502082 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, подадена чрез пълномощника по делото старши юрисконсулт С.С., против Решение № 2561 от 22.07.2020 г., постановено по гр.д. № 20071 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н. В. К., ЕГН: **********, сумата от 1645,27 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 234 часа за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението, сумата от 220,38 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2017 г. до 06.12.2019 г., както и сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски. Със същото решение Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – П л о в д и в сумата от 215,81 лв. – разноски в първоинстанционното производство, от които 115,81 лева държавна такса, и 100 лева – разноски за назначената по делото съдебносчетоводна експертиза.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че същото е постановено при 1 неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени в ЗМВР. Сочи се, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която е регламентирана организацията на работното време на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и която изключва прилагането на общите правила на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Отправя се молба за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски, включително и на адвокатското възнаграждение. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Н. В. К., подаден чрез процесуалния му представител адвокат Б., в който се взема становище за неоснователност на жалбата и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде проверена негова правилност по изложените във въззивната жалба доводи, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от Н. В. К. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (в ред. ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1645,27 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 234 часа за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 220,38 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2017 г. до 06.12.2019 г.

2

От фактическа страна между страните не се спори , че през процесния период между тях е съществувало валидно служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР. Не е спорно и че в рамките на този период ищецът е работил при условията на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Спорът между страните се концентрира върху въпроса дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в дневен такъв и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд.

На основание чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители от МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, включително и такова за извънреден труд по арг. от чл. 178, ал. 1, т. 3 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл.

187, ал. 1 ЗМВР, в действащата през процесния период редакция (преди изм.

ДВ, бр. 60 от 2020 г.), нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3 работното време за работещите на 8-, 12или 24- часови смени, сред които е и ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (в ред. ДВ, бр. 14 от 2015 г.) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Този извънреден труд се заплаща се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи – чл. 187, ал. 9 ЗМВР. Въз основа на тази законова делегация е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отм. ДВ, бр. 4 от 14 Януари 2020 г.) , която е действала през процесния период. В наредбата липсва специално правило, което да определя методология за преизчисляване на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, каквото правило се е съдържало в чл. 31, ал. 2 от предходно действащата Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. Липсата на такова правило в наредбата обаче не означава, че такова преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ, който предвижда от своя страна, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми на КТ представляват част от въведената от законодателя специална закрила на нощния труд, поради което следва да 3 намерят приложение и по отношение на държавните служители на МВР по силата на посочената по-горе препращаща норма. Действително в чл. 187, ал.

3, изр. 4 ЗМВР(в ред. преди изм. ДВ, бр. 60 от 2020 г.) е било предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., както и че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От съдържанието на тази разпоредба не може да се направи извод, че тя предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите на МВР през деня и през нощта, т.е. че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд, тъй като това би поставило същите в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение, а също така би било в противоречие с изрично прогласеното в закона приложение по отношение на служителите на МВР на специалната закрила на нощния труд по КТ. Съгласно принципните разяснения, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 23) служителите в МВР по служебно правоотношение са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях, доколкото приемането на обратното би ги поставило в неравностойно положение спрямо другите държавни служители, а и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл, то тъй като няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Според чл. 67, ал. 3 от същия минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат пониски от определените в трудовото законодателство. Както бе посочено погоре, в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва правило, което да урежда превръщането на отработените часове нощен труд в дневни при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в цитираната наредба, то приложение следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.

При сумирано изчисляване на работно време работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в 4 случая на тримесечие. В случай че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд – часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд. Допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че в настоящата си редакция (обн. ДВ, бр.60 от 07.07.2020 г.) разпоредбата на чл.187, ал. 1 ЗМВР предвижда изрично, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа. С новелата на ал. 4 е въведено правило, според което при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Тези нормативни изменения са указание за това, че до приемането им посочените въпроси не са били уредени в специалния закон, т.е. налице е била празнота, обосноваваща прилагането по аналогия на общия режим за работниците и служителите по КТ.

Видно е от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че през процесния период ищецът е положил нощен труд в размер на 1633 часа, по отношение на които не е било приложено правилото за приравняването им към дневен труд чрез преизчисляване с коефициент 1,143. Разликата между преизчисления с посочения коефициент нощен труд и реално положения труд за периода възлиза на 234 часа. Този труд, който се явява извънреден, не е отчетен и съответно не е заплатен от ответника, поради което на ищеца следва да бъдат признати и заплатени още 234 часа положен труд, чиято стойност според заключението възлиза на 1645,27 лв. Ето защо, предявеният иск е основателен и доказан в претендирания размер, поради което правилно е уважен изцяло, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба. При уважаване на обуславящия иск, то правилно първоинстанционният съд е уважил и обусловения иск за заплащане на обезщетение за забава, чийто размер от 220,38 лв. се установява от заключението на вещото лице.