Решение № 32 от 07.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120105980 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от И. С. П. против Д. П. Д. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 600 лв., представляваща обезщетение за претърпяните от него имуществени вреди, от които 800 лв. - платен адвокатски хонорар по НЧХД № 4581/2021 г. по описа на БРС и 800 лв. –платен адвокатски хонорар по ДП № 315/2022 г. по описа на ОДМВР-Б*** (преобразувано в ДП № 23-Сл-Х4/2023 г. на Военноокръжна прокуратура – С***), както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски в настоящото производство. Ищецът твърди, че на 17.04.2021 г. ответникът му нанесъл лека телесна повреда и го обиждал, като по повод на тези Д. ищецът подал частна тъжба и водил НЧХД № 4581/2021 г. на БРС, по което ангажирал адвокат и му заплатил възнаграждение в размер на 800 лв. С определение № 802/27.04.2022 г. НЧХД № 4581/2021 г. на БРС било прекратено и материалите били изпратени по компетентност на РП-Б***, било образувано ДП № 315/2022 г. по описа на ОДМВР-Б***, по което ищецът ангажирал адвокат за свой повереник и му заплатил възнаграждение в размер на 800 лв. С решение по АНД № 69/2023 г. по описа на Военен съд – С*** ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК, като на осн. чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Ищецът твърди, че платените две адвокатски възнаграждения в общ размер от 1600 лв. представляват претърпени от него имуществени вреди в резултат на протИ.правното поведение на ответника, поради което тази сума следва да му бъде присъдена като обезщетение за претърпяните вреди. В съдебно заседание ищецът не се явява лично, но се представлява от процесуален представител, който поддържа иска, ангажирани са писмени доказателства.

1

Така предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил иска като неоснователен. Счита, че същият е прекомерно завишен в сравнение с претърпените имуществени вреди. Възразява против исканото обезщетение за направени разноски по водените НЧХД и ДП, като твърди, че същото е лишено от основание предвид действието на чл. 190, ал. 1 от НПК. Сочи, че обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия, а на осн. чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да отговаря на действително претърпените вреди. Ответникът не се явява лично в съдебно заседание, но изпраща процесуален представител, който поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен. Ответникът не е ангажирал доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено копие на договор за правна защита и съдействие от 09.09.2021 г., сключен между клиента И. С. П. и адвокат И. Х., с предмет: оказване на правна защита и съдействие за образуване и водене на НЧХД по чл. 130 от НК, срещу възнаграждение в размер на 800 лв., което е било платено в брой.

Представено е и копие на входирана в БРС на 12.10.2021 г. тъжба от И. С. П., чрез адв. И. Х., против Д. П. Д. за това, че на *** г., около 16,30 ч., в гр. Б***, на кръстовището между бул. „***“ и разклона за кв. „***“ ответникът по тъжбата е нанесъл един удар с юмрук в лявото око на тъжителя, вследствие на което последният получил кръвонасядане и оток на ляв клепач, с което му причинил лека телесна повреда – престъпление по чл. 130, ал.

2 от НК. Видно от приложеното Разпореждане № 2834/14.10.2021 г. по НЧХД № 4581/2021 г. по описа на БРС, последното е било образувано по повод на горепосочената тъжба на И. П. против Д. Д.. Представени са и копия на протоколите от проведени по това дело пет открити съдебни заседания, на всяко от които тъжителят е бил представляван от адв. И. Х..

С протоколно определение от 27.04.2022 г. съдът е прекратил съдебното производство по НЧХД № 4581/2021 г. по описа на БРС и е изпратил материалите по делото на РП-Б***, тъй като е констатирал, че пострадалият е длъжностно лице по смисъла на чл.

93, т. 1, б. „б“ от ПК, поради което престъплението по обвинението е от общ, а не от частен характер.

Като доказателство по делото е представен и договор за правна защита и съдействие от 14.10.2022 г., сключен между И. С. П. и адвокат И. Х., с предмет: оказване на правна защита и съдействие по ДП за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК и договорено възнаграждение в размер на 800 лв., което е било платено в брой на 16.11.2022 г. Към договора е приложено и пълномощно от същата дата (двата документа са обективирани на един и същ материален носител и представляват предварително изготвени бланки от кочан на Адвокатска колегия – гр. Б***), с което И. П. е упълномощил адв. Х. да го представлява по ДП № 315/2022 г. по описа на ОДМВР-Б***. С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 15.12.2025 г., настоящият съд е приел за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ДП № 315/2022 г. по описа на ОДМВР-Б*** е било образувано във връзка с описания в исковата молба инцидент между страните от 17.04.2021 г., както и че пострадалият И. П. е бил представляван в хода на това досъдебно производство от адв. И. Х..

Видно от приложеното по делото Решение № 9/16.08.2023 г. по АНД № 69/2023 г. по описа на Военен съд-С***, обвиняемият бивш *** Д. П. Д. е признат за виновен в това, че на *** г., около 17,30 ч., в гр. Б***, на кръстовището на бул. „***“ и разклона за кв. „***“, при управление на МПС е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено 2 административно наказание „Глоба“. От мотивите към това решение се установява, че извършените от Д. Д. хулигански действия, за които е бил признат за виновен, включват и нанасянето на удар в областта на лицето на И. С. П., причинявайки му лека телесна повреда, както и отправяне на обиди към същото лице.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За да бъде уважена предявената по делото претенция на ищеца с горепосоченото правно основание, следва да бъде доказано описаното в исковата молба протИ.правно виновно поведение на ответника, претърпяните от ищеца имуществени вреди, за които се претендира обезщетение, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между Д.ието на ответника и вредите на ищеца, като с ъгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината на дееца се предполага до доказване на противното.

В случая извършеното от ответника протИ.правно Д.ие спрямо ищеца, вредите от което са предмет на настоящото дело, както и вината на ответника са доказани по несъмнен начин с горепосоченото решение на Военен съд - С***, което на осн. чл. 413, ал. 3, вр. ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд по въпросите относно извършването на Д.ието, неговата протИ.правност и вината на дееца.

Установи се и настъпване на имуществени вреди за ищеца в размер на 1600 лв., която сума представлява сбор от платените от него възнаграждения (по 800 лв.) по два договора за правна защита и съдействие, сключени с адв. И. Х., тъй като след плащането на тези възнаграждения патримониумът на ищеца е намалял с горепосочената сума.

Според съда в случая се доказа и наличие на пряка причинно-следствена връзка между протИ.правното виновно Д.ие на ответника и претърпяните от ищеца имуществени вреди в размер на 1600 лв., тъй като ищецът е платил уговорените възнаграждения по двата договора за правна защита и съдействие, за да бъде представляван от адвокат при водене на досъдебно и съдебно производство, образувани във връзка именно с протИ.правното виновно Д.ие на ответника, т.е. при липса на такова престъпно Д.ие на ответника, ищецът не би направил тези разходи.

Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи претендираното обезщетение за платен адвокатски хонорар по воденото НЧХД с оглед разпоредбата на чл.

190, ал. 1 от НПК. Съгласно тази правна норма, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.. В случая обаче не е било прекратено наказателното, а съдебното производство, образувано по тъжба на ищеца против ответника, нито подсъдимият е бил признат за невинен, а напротив – наказателното производство против ответника е продължило, като е било преобразувано в производство от общ характер, по което той е бил признат за виновен с решение по чл. 78а от НК. Ето защо съдът намира, че липсва основание разноските по образуваното по тъжба на ищеца против ответника НЧХД да останат в тежест на частния тъжител.

Неоснователно е и възражението на ответника, заявено в съдебно заседание на 15.12.2025 г., че липсват доказателства във връзка с кое ДП или НОХД е платен хонорарът по втория договор за правна защита и съдействие. Действително в самия договор не е посочен номер на досъдебното производство, за защитата по което е платено възнаграждението от 800 лв., но в адвокатското пълномощно, което заедно с договора се намира на един и същ хартиен носител, номерът на ДП е изрично посочен, а именно ДП № 315/2022 г. по описа на 3

ОДМВР-Б***, като липсват каквито и да било основания да се приеме, че пълномощното е дадено за представителство по друго досъдебно производство, а не за това, във връзка с което е сключен договорът за правна защита и съдействие.

На последно място следва да се посочи, че е неоснователно и възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение, тъй като в случая се касае за имуществени вреди, които са доказани с писмени доказателства, а не за неимуществени вреди, поради което чл. 52 от ЗЗД не намира приложение. Освен това уговорените и платени от ищеца адвокатски възнаграждения, претендирани като претърпяни имуществени вреди, са към минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което не може да се приеме, че са прекомерни.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан в пълния му размер и следва да бъде уважен изцяло. На основание Закона за въвеждане на еврото в РБ дължимата от ответника сума от 1600 лв. следва да бъде присъдена в евро, като същата се равнява на 818,07 евро.

С оглед уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство, които са в размер на 564 лв., равняващи се на 288,37 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к.***, да заплати на И. С. П., ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к. ***, сумата от 818,07 евро (осемстотин и осемнадесет евро и седем евроцента), представляващи равностойността на 1 600,00 лв. - обезщетение за претърпяните от ищеца имуществени вреди в резултат на протИ.правно Д.ие на ответника от *** г., изразяващи се в платен адвокатски хонорар по НЧХД № 4581/2021 г. по описа на БРС (800 лв.) и платен адвокатски хонорар по ДП № 315/2022 г. по описа на ОДМВР-Б*** (800 лв.), както и сумата от 288,37 евро (двеста осемдесет и осем евро и тридесет и седем евроцента), представляващи равностойността на 564,00 лв. - разноски по делото.

Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***, Банка ***, с титуляр - И. Л. Х., или на ръка - чрез адв. И. Л. Х..