Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 309 от 17.10.2019, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 433/2019
Вид
Решение № 309
Подписан
17.10.2019
Състав
РЕНАТА ГЕОРГИЕВА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА, ИВАН ВАЛЕРИЕВ НИКИФОРСКИ, МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 309 гр. ВРАЦА, 17.10.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на девети октомври,две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Рената Г.Мишонова-Хальова

Членове: Мария Аджемова

Мл. съдия: Иван Никифорски при участие на секретаря Миглена Костадинова, като разгледа докладваното от съдия

Мишонова-Хальова въз. гр.дело N` 433 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:

"ЧЕЗ Електро България"АД гр.София с ЕИК ***, чрез юрисконсулт А.В., е подал въззивна жалба против решение № 111 от 07.05.2019 г. по гр.д.№ 1409/18 г. по описа на КРСъд, с което е уважен предявения от ЕТ"Ц.Г." със седалище и адрес на управление с.***,ЕИК *** против "ЧЕЗ Електро България"АД отрицателен установителен иск за сумата от 3 705,05 лв. по фактура № ********** за периода 09.04.2018 г. до 07.07.2018 г.

В жалбата се навеждат доводи ,че решението на КРСъд е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.

Твърди се, че в законодателната уредба се предвижда възможност за едностранна корекция на количеството електрическа енергия,като не се изисква наличието на виновно поведение от страна на потребителя, чиято отговорност е обективна. Посочена е съдебна практика в този смисъл. Поддържа се, че извършената корекция е законосъобразна и доставчикът на електроенергия има право на едностранна корекция,като законовите предпоставки за такава са налице. Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски, не се правят нови доказателствени искания.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ЕТ"Ц.Г." със седалище и адрес на управление с.***,ЕИК *** чрез пълномощника му адв.С.Г. ***,в който се мотивира становище за нейната неоснователност.

Не се правят нови доказателствени искания, претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Третото лице-помагач ЧЕЗ "Разпределение България" АД-гр.София не е депозирало отговор.

Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес,в установения от ГПК срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

След анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

КРСъд е сезиран от ЕТ"Ц.Г.",представлявано от Ц.Г., чрез пълномощника си адв. С.Г. ***, с иск за признаване за установено спрямо ответника "ЧЕЗ Електро България" АД- гр.София, че не дължи сумата в размер на 3705.05 лв. с начислен ДДС, представляваща недължимо начислена сметка за консумирана електроенергия за периода от 09.04.2018г. до 07.07.2018 год., обективирана във фактура №**********/20.09.2018г. Твърди се,че ищеца е абонат на ответното дружество, за доставка на ел.енергия за обект хранителен магазин, находящ се с.

Рогозен, област Враца. Сочи се, че на 07.07.2018г. служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са извършили проверка на електромера, съставен е констативен протокол №3023840/07.07.2018г., с констатации, че "пломбите на щита са нарушени;стикера от ляво е нарушен;пломбите на големия капак-фирмена и метрологична не са оригинални;електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов редовен по БДС".

Поддържа се, че е получено писмо от отдел "НТЗ" към "ЧЕЗ Разпределение България" АД, с което е изпратен посочения констативен протокол и е бил уведомен, че ще му бъде извършена корекция на сметката му за консумирана ел.енергия.

Ищецът твърди, че е получил и констативен протокол №1432/10.09.2018г. за извършена метрологична експертиза на средство за измерване и според него електромера му като СТИ измерва в класа си точно и не са налице отклонения от максимално допустимата грешка. Сочи се в ИМ, че въз основа на констативния протокол е начислена сумата в размер на 3705.05 лв. с начислен ДДС, дължима по фактура №**********/20.09.2018г. Твърди се, че ответното дружество следва да докаже, че начисленото количество ел.енергия действително е било потребено от дружеството и че действително дължи начислената му сума. Към исковата молба са приложени писмени доказателства: справки за актуално правно състояние на ищеца и на ответника; писмо с изх.

№NTZ100883/10.07.2018г. от "ЧЕЗ Разпределение България" АД; писмо с изх. №NTZ105786/19.09.2018г. от "ЧЕЗ Разпределение България" АД констативен протокол №3023840/07.07.2018г.; фактура №**********/20.09.2018г.; адвокатско пълномощно и документ за платена държавна такса.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество "ЧЕЗ Електро България"АД -гр.София, в който е направено възражение за неподсъдност на делото пред КРСъд и е отправено искане за разглеждане на делото от Софийски районен съд.

Наведени са доводи по същество на спора, с които се оспорва основателността на предявения иск. Твърди се, че ищеца е потребител на ел.енергия доставяна от "ЧЕЗ Електро България" АД за търговски обект, находящ се в с.Рогозен, община Хайредин, и съответно при извършена проверка на СТИ на 07.07.2018г., е констатирано, че пломбите на щита-два броя са нарушени.Пломбата на клемния блок е нарушена.Стикерът от ляво е нарушен.Пломбите на клемната част, фирмена и метрологична не са оригинални.Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов, редовен по БДС. Твърди се също , че демонтирания електромер е изпратен за проверка в Българския институт по метрология ГД "МИУ"-РО гр.София, като е направена констатация, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера; при четене на енергозависимата памет е констатирано, че форматът на записа е променен, което говори за намеса в софтуера на електромера, която не е от производителя.Наведени са доводи, че проверката е извършена и в присъствието на представители на Федерация на потребителите- Иван Иванов и Маруся Начева. Въз основа на така извършената проверка е направено преизчисление на сметката на ищеца за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия за период на погрешно измерване от 90 дни, определен на основание чл.48, ал.1, т.2, б. "б" от ПИКЕЕ и преизчислената сметка е получена като количеството изразходвана, но незаплатена ел.енергия за ден е умножена по броя на дните от периода. Развиват се подробни теоретични доводи, че нормативната уредба предвижда възможност за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период.Представени са писмени доказателства.

С определение №7/08.01.2019г. съда е отхвърлил възражението на ответното дружеството за неподсъдност на спора пред КРСъд, допусната и назначена е съдебно-техническа-софтуерна експертиза.

На основание чл.219 ГПК съдът е конституирал като трето лице-помагач на ответника "ЧЕЗ Разпределение България" АД, което е ангажирало писмено становище за неоснователност на предявения иск. В становището се посочва, че проверки на СТИ се извършват от електроразпределителното дружество на основание чл.13, т.3, чл.22, ал.1 и ал.2 вр. чл.58 от ОУ като при тези проверки се съставя констативен протокол, който има характер на официален документ. Извършва се позоваване на съдебна практика на ВКС, според която правото на корекция възниква от уредена в нормативен акт обективна отговорност и не е необходимо доказване на виновно поведение на абоната, както и доказване на периода на неточното измерване и реално потребеното количество ел.енергия.

От третото лице -помагач е постъпило становище, в което се поддържат съображенията изложени от ответното дружество "ЧЕЗ Електро България"АД и се оспорва основателността на предявения иск. Поддържа се, че предвидената в ПИКЕЕ обективна отговорност е специална и в случая са налице основанията за едностранна корекция. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По делото е изслушана съдебно-техническа-софтуерна експертиза с вещо лице инж.Г.К.,от чието заключение е установено, че извършената в процесния констативен протокол констатация означава, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като при четене на енергонезависимата памет е констатирано, че форматът на записа е променен, което говори за намеса в софтуера на електромера, която не е от производителя.Но според експерта от така направената констатация не се установява, че върху СТИ е извършена чрез външна намеса манипулация, с цел препрограмиране на електромера, съответно, че оригиналния, фабрично заложен софтуер е променен и същия не отчита количествата електрическа енергия, преминали през него по начина и с точността, с която го извършва оригиналния фабричен софтуер. В заключението, вещото лице е посочило, че метрологичните и техническите характеристики на СТИ, според състоянието, в което е установено при проверката на БИМ, съответства напълно на изискванията на Наредбата за средствата за измерване подлежащи на метрологичен контрол, чл.699,т.2/Приложение №34/. Според експерта констатациите в констативния протокол, съставен на 07.07.2018г., представляват само предпоставка за случай на непълно, неточно измерване или неизмерване на ползваната от обекта на потребителя ел.енергия. В заключението е отбелязано, че не е възможно при лабораторно констатирана грешка на стойност +_0.00%, същото СТИ да не измерва точно реално потребената ел.енергия.Експертът е посочил, че ответното дружество е извършило корекцията на сметката на ищеца, на основание чл.48, ал.1, т.2, б."б" от ПИКЕЕ, спазена е методиката за изчисляване на корекцията и е начислена допълнително неотчетената енергия. Преизчислението на сметката е извършено по утвърдените от ДКЕВР цени, действащи през периода на корекцията на сметката.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.А.

-служител в "ЧЕЗ Разпределение България" АД и М.Н.-представител на Федерацията на потребителите. Двамата потвърждават констатациите от проверката, като св. Н. сочи, че стикерите върху СТИ са били нарушени. Същата не си спомня дали абоната е бил намерен на адреса. Непротиворечиви са показанията на двамата свидетели, които сочат, че са присъствали по време на цялата проверка, отразеното в протокола отговаря на намереното на мястото на проверката, всички лица, подписали се в протокола са присъствали на проверката и при съставянето на протокола. Служителите, извършили проверката, са положили усилия да установят контакт с абоната, но той не е бил открит.Св.А. сочи, че вътрешните пломби и по държавните са отваряни и е имало нарушения.Съществуващият СТИ е бил демонтиран, запечатан и изпратен за метрологична експертиза,подменен е с нов отговарящ на БДС.

При така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и заключението на изслушаната съдебно-техническа –софтуерна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за установено от фактическа страна следното:

С предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка от страна на ответното дружество, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право.

Ищецът носи доказателствена тежест единствено да установи факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи правото.

По делото е безспорно, че страните са в облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия и дължи заплащане стойността на потребената такава. За установяване съществуващо в полза на ответника материално право за извършване на едностранна корекция на дължимите суми за потребена електроенергия той се позовава на предвидена в нормативната уредба обективна отговорност и поддържа, че не е необходимо доказване на вина на потребителя.