Решение № 1343 от 08.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1343 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Иванова при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100511266 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „В.“ЕООД срещу решение № 20104566/26.04.2021г. постановено по гр.д. № 58846/2020г. по описа на Софийския районен съд, II г.о., 76 състав в цялост и с което са отхвърлени предявените срещу „Б.К.“ООД /към настоящия момент, като след завеждане на делото и на 15.02.2021г. е вписана промяна правноогранизационната форма на дружеството - от ЕООД в ООД/ искове, както следва:

-с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД за сумата от 19 642,75 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за възлагане извършване на строителномонтажни работи от 03.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1от ЗЗД за сумата от 1511,40 лв. – мораторна лихва върху главницата от 19 642,75 лв. считано от 25.10.2019г. – 26.11.2020г. и присъдени разноски на ответника на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е постановено при нарушение на материалния закон при преценка на доказателствата, като изводите на съда не кореспондират със събрания доказателствен материал, търкуван превратно и с бланкетни 1 правни изводи, съответно не са обсъдени направените от ищеца възражения за безспорно установяващата се забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД, поради което и ищецът като изпълнител се освобождава от собствената си забава, респективно липсва основание за ангажиране на отговорността му за заплащане на възложителя на мораторна неустойка и с която е прието, че е извършено прихващане на неплатената част от договореното възнаграждение по договора за изработка. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове се уважат изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Б.К.“ООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение за несъстоятелни, като счита, че първоинстанционният съд правилно е приел наличието на забава от страна на изпълнителя за извършване на СМР съобразно договорените срокове и която не се дължи на поведението на възложителя, както и че е извършено прихващане с действително вземане за неустойка в полза на възложителя. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение настоящият състав счита следното:

Първоинстанционния съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции:

- с правно основание чл.286 от ТЗ вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД за сумата от 19 642,75 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за поръчка за възлагане на СМР от 03.12.2018г., част от съдържанието на който са и общите условия на възложителя, приети от изпълнителя изрично /договор за изработка/, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1511,40 лв. – мораторна лихва върху главницата от 19 642,75 лв. за периода 25.10.2019г. – 26.11.2020г. на основание т.12.1 от ОУ към договор от 03.12.2018г.

С отговора на исковата молба ответникът - „Б.К.“ООД е направил възражение за прихващане /уточнено като суми и периоди във въззивната инстанция/, а именно:

-забава за изпълнение на задължението за монтаж на алуминиева дограма - 8 дни /07.07.2019г. – 15.07.2019г./;

2

- забава за изпълнение на задължението за монтаж на HPL плоскости - 20 дни /07.07.2019г. – 27.07.2019г./;

- забава за изпълнение на задължението за облицовка на козирката на сградата с плоскости „Еталбонд“ – 43 дни /15.07.2019г. – 27.08.2019г./ или 56 дни /15.07.2019г. – 09.09.2019г./, като за забавеното изпълнение поради твърдението, че е продължило повече от 30 дни, се претендира неустойка в максимален размер на 19 642,73 лв.

Относно иска с правно основание чл.286 от ТЗ вр. чл.266 от ЗЗД във връзка с договор от 03.12.2018г.

Договорът за изработка е неформална сделка.

В тежест на ищеца е да установи възникването на търговско правоотношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него е извършил качествено и в срок работата, която е приета от ответника. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на уговорената цена или наличието на недостатъци на работата, при което е упражнено надлежно право по чл.265 ал.1 предл.3 от ЗЗД и в срокове по чл.265 ал.3 от ЗЗД.

Не е спорно между страните, а и се установява от неоспорените писмени документи по делото, приети като доказателства – поръчка от 03.12.2018г. - л.15 и сл. от делото на СРС, приложение № 1 – ОУ на възлагане на СМР – л.35-44 от делото на СРС, приложение № 2 – л.45-48 от делото на СРС, оферта № 7843/29.11.2018г. че между страните е сключен договор за изработка – извършване на СМР, а именно: «производство, доставка и монтаж на облицовка от HPL, облицовка еталбонд и алуминиеви архитектурни конструкции, както и съпътстващите им СМР, съгласно проектна документация и детайли» на обект: «складове за строителни материали с офиси и магазини, протипожарен резервоар, изгребна яма и трафопост, находящ се в НПЗ Илиянци-изток, район Сердика, гр. София», чието съдържание и определено от съгласуваната воля на страните обективирано в горецитираните писмени документи.

От акт обр.19/21.10.2019г. – л.144-147 от делото на СРС, подписан от законните представители на двете дружества, неоспорен от страните, се установява, че всички договорени СМР са били извършени от изпънителя – ищец, съответно приети от ответника – възложител без забележки към посочената дата и съобразно т.11 от договор от 03.12.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл.266 ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, като в договора от 03.12.2018г. между страните е уговорен срок за извършване на окончателното плащане – 25 дни след приемане на работата с обр.акт № 19 подписан от двете страни и издадена окончателна фактура /л.19 от делото – фактура № 1000000021/25.10.2019г./.

Доколкото акт обр. 19 е подписан на 21.10.2019г., окончателната фактура издадена от изпълнителя на 25.10.2019г., осчетоводена в счетоводствата на двете дружества по съответните сметки за 2019г. /заключения по ССчЕ изслушани при първоинстанционното разглеждане на делото, ценени от настоящия състав като обективни и обосновани/, то към датата на подаване на исковата молба задължението за заплащане на пълния размер на уговореното възнаграждение за извършената и приета работа от страна на възложителя е изискуемо. Няма спор, а и се установява от заключението по втората изслушаната ССчЕ, че извършените като договорени междинни плащания вкл. и първоначалния аванс, са платени от възложителя съответно получени от изпълнителя.

3

За преценка възникването в правната сфера на изпълнителя на притезателното правно да получи плащане на остатъка от неплатеното възнаграждение по договор за изработка, както беше посочено по – горе е достатъчно кумулативното установяване на две материални предпоставки: изпълнение на работата и приемането й от възложителя, както и размера на дължимото възнаграждение, което ищецът при условията на пълно и главно доказване установи, като са ирелевантни обстоятелства дали е изпълнил некачествено и забавено, при условие, че възложителят ответник нито твърди, нито представя доказателства да е упражнил правото си по чл.265 ал.1 пред.3 от ЗЗД /намаляване на възнаграждението, поради наличие на недостатъци на изработеното/.

Страните не спорят, а и заключенията по ССче се установява, че след получаване на фактура 1000000021/25.10.2019г. ответникът е извършил в срок /по т.5 от раздел – „срок и начин на плащане“ – л.15 от делото на СРС/ плащане на част от остатъка от неплатеното възнаграждение в размер на 24070,02 лв. - 15.11.2019г., като неплатената част и към датата на подаване на исковата молба респ. изготвяне на заключенията е в размер на 19 642,73 лв.

Ответникът не спори, че не е извършил плащане на част от уговореното възнаграждение след окончателното приемане на работата в размер на исковата сума, но прави правопогасяващо възражение за прихващане, извършено с възникнало въз основа на същото договорно правоотношение между страните в неговата правна сфера и което изявление адесирано до ищеца е получено от него и преди завеждане на исковата молба л.142-150 от делото на СРС.

Възложителят –ответник, предвид разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на договорна клауза за неустойка при забава изпълнението на някое от договорните задължения на насрещната страна и нейното съдържание– забава при изпълнение на работата от страна на изпълнителя и по причини, за които страната допуснала забавата отговаря.

Видно от съдържанието на договор от 03.12.2018г. т.12.1 от ОУ е уговорена неустойка при забава за предаване на изработеното от изпълнителя съобразно сроковете по договора – както крайни, така и междинни /за отделните видове СМР/в размер на 0,5 % от общата цена по договора за всеки ден закъснение, но не повече от 10 % от цената.

Спорно между страните е дали е налице забава в изпълнение на възложените СМР, както и дали изпълнителят отговоря за забавено изпълнение с оглед възражение за наличие на забава на кредитора по смисъла на чл.95 ал.1 хип.2 от ЗЗД /неоказване на необходимото съдействие/.

По делото е представена от двете страни разменена по електронен път кореспонденция между тях.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги- ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата относно които са направени. Електронното изявление се приема за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ и се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13 ал. 3 4

ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ /.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава- чл. 180 ГПК .

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание в. т.см. решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК. ,а ако изявлението съдържа признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената му стойност.

В настоящият случай страните по делото, не само не оспорват изявленията направени по електронен път, напротив позовават се на същите и смисъла на договорките постигнати след сключване на договора за изроботка /03.12.2018г./, поради което съдът цени доказателствената им стойност съобразно чл.184 вр. чл.180 от ГПК, както и с оглед останалите доказателства по делото.