Решение № 51 от 03.06.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. С., 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. о. с., I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Елизабета Д. Н.а в присъствието на прокурора Д. Ив. Й. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600542 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

С присъда № 18/03.07.2023 г., постановена по НОХД № 6/2022, по описа на РС – И., състав на този съд е признал, както следва:

Подсъдимият Ж. А. К. за виновен в това, че на 12.12.2018 г. около 23.30 часа, в частен имот в с. М. , общ. И., обл. С., по хулигански подбуди и в съучастие с Н. В. Б., чрез удари с ръце и крака е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК – болка и страдание на С. А. Б., изразяващи се в кръвонасядане на клепачите на дясното око и дясното слепоочие, травматичен оток с леко притваряне на очната цепка и кръвонасядане по кожата в дясната тилно слепоочна област на главата; болка на А. Х. М., изразяваща се в мекотъканни травми в областта на главата и болка на Е. М. М., изразяваща се в мекотъканна травма в областта на лицето, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 78а, ал. 1 НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

Подсъдимият Ж. А. К. за невиновен, поради което и го оправдал, по повдигнатите му обвинения за престъпления с правна квалификация чл.

1

170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3, вр. ал.

1 НК.

Подсъдимият Н. В. Б. за виновен в това, че на 12.12.2018г. около 23.30 часа, в частен имот в с. М. , общ. И., обл. С., по хулигански подбуди и в съучастие с Ж. А. К., чрез удари с ръце и крака е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице по смисъла на чл.130, ал. 2 от НК – болка и страдание на С. А. Б., изразяващи се в кръвонасядане на клепачите на дясното око и дясното слепоочие, травматичен оток с леко притваряне на очната цепка и кръвонасядане по кожата в дясната тилно слепоочна област на главата; болка на А. Х. М., изразяваща се в мекотъканни травми в областта на главата и болка на Е. М. М., изразяваща се в мекотъканна травма в областта на лицето, поради което и на основание чл.131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 78а, ал. 1 НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

Подсъдимият Н. В. Б. за невиновен, поради което и го оправдал, по повдигнатите му обвинения за престъпления с правна квалификация чл.

170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3, вр. ал.

1 НК.

Със същата присъда подсъдимите Ж. К. и Н. Б. са осъдени да заплатят сторените в производството разноски в общ размер от 2767,00 лева.

Срещу осъдителните части на постановената присъда са подадени въззивни жалби и от двамата подсъдими. Настоящият съдебен състав констатира, че жалбите са абсолютно идентични като текст и формулировка на исканията. И двамата подсъдими са недоволни от така постановената присъда, в частта й, с която са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК, вр. чл. 20, ал.

2, вр. ал. 1 НК, като считат същата за неправилна и незаконосъобразна.

Посочено е и в двете жалби, че правният извод на първоинстанционния съд не съответства на установените в хода на производството фактически положения.

Искането и в двете жалби е за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и постановяване на нова такава, с която съответно всеки един от подсъдимите да бъде оправдан, като в условията на алтернативност се иска връщане на делото на РС – И. за разглеждането му от друг състав на съда.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение оспорва подадените жалби, като счита същите за неоснователни.

Защитникът на подсъдимите – адв. Д., поддържа подадените жалби , като счита извода на съда, че престъплението по чл. 131 от НК било доказано по несъмнен начин, за неправилен и необоснован. В тази връзка посочва, че за подобно престъпление следва по делото да има приложени медицински документи, каквито липсвали в настоящия случай. Акцентира, че първоинстанционният съд не е направил обективен и всестранен анализ на 2 доказателствените източници по делото, като неправилно е кредитирал показанията на свидетелите А. М., С. Б., Е. М., С. М. и С. Н., на база на които е изградил вътрешното си убеждение. Посочва още, че е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на двамата подсъдими, като не им е била предоставена възможността да бъдат разпитани посочени от тях свидетели.

По отношение на подсъдимия Б., защитата счита, че по делото нямало нито едно годно доказателство, от което да се установява, че същият е бил на мястото на инцидента. В тази връзка имало разминаване между показанията на тримата пострадали дадени в досъдебната и съдебната фаза, което пораждало съмнение и относно извършеното разпознаване.

Защитата намира, че първоинстанционният състав не обсъдил тези противоречия, като в мотивите към обжалвания акт липсвали изводите на съда, защо кредитира или не конкретни свидетелски показания.

Подсъдимите Ж. К. и Н. Б. пред въззивния съд се присъединяват към становището на защитника си. В последната си дума пред съда всеки от двамата заявява желанието си да бъде оправдан.

С. о. с., след като обсъди доводите във въззивните жалби, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с чл. 314 от НПК, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Ж. А. К., ЕГН **********, е роден на ********* г. в гр.

С., българин, български гражданин, живущ в гр. И., обл. С., ул. “Ц. С.“ № ***, със средно образование, женен, земеделски производител, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Подсъдимият Н. В. Б., ЕГН **********, е роден на ********* г. в гр. И., българин, български гражданин, живущ в гр. И., обл. С., ул. “Т. “ № **, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Свидетелите Р. Т. и М. Т. от гр. П. стопанисвали кравеферма, в частен имот в землището на с. М., общ. И., където отглеждали около 160 крави.

Непосредствените грижи за животните през 2018 г. били осъществявани от свидетелите С. Б. и А. М., които живеели в обособени жилищни постройки в стопанския двор, заедно с жените и децата си. Свидетелят С. Б. и свидетелката Е. М. обитавали една стая от жилищната сграда, а свидетелеят А. М. и свидетелката М. С. - друга стая.

3

Подсъдимият Ж. А. К. също отглеждал крави, но в съседното село Л..

През месец декември 2018г. подсъдимият К. установил, че му липсват няколко крави и решил, че са му отнети от работниците на М. и Р. Т..

На 12.12.2018 г. вечерта след като били употребили алкохол подсъдимите Ж. К. и Н. Б. отишли в с. М.. Първоначално отишли в жилището на свидетеля С. Н., под предлог, че търсят кравите си, като ругаели и псували.

Като чул разправията в апартамента дошъл и свидетелят С. П.. Двамата със свидетеля Н. обяснили на подсъдимите, че не са кравари, като ги упътили към фермата на свидетелите Т..

Около 23.30 часа, подсъдимите Ж. К. и Н. Б. спрели автомобила пред портала на кравефермата и започнали да свирят с клаксона на колата.

Свидетелят А. М. се събудил от шума и излязъл от жилището си. Когато приближил към подсъдимите те се нахвърлили срещу него, като ругаели, псували и го питали къде са им кравите. Докато свидетелят М. се опитвал да обясни, че не знае къде са кравите, подсъдимите започнали да му нанасят удари с юмруци по главата и тялото.

През това време свидетелката М. С. събудила свидетелите С. Б. и Е. М., които излизайки навън видели подсъдимите да нанасят удари на свидетеля М.. Свидетелите Б. и М. се опитали да помогнат на свидетеля М., но подсъдимите К. и Б. се нахвърлили и върху тях, като нанасяли удари с юмруци по главата и лицето на свидетеля Б., а свидетелката М. била зашлевена през лицето от подсъдимия Б.. Докато траел побоят подсъдимите обвинявали свидетелите М. и Б., че са взели изчезналите крави и крещели, че ще запалят фермата.

След като подсъдимите преустановили побоя и си тръгнали, свидетелят А. М. се обадил на свидетеля М. Т. и му съобщил за случилото се, а именно, че подсъдимият К. и непознато за него лице са нахлули във фермата и са ги били, заплашвали и обиждали. Свидетелят М. Т. от своя страна подал сигнал на тел 112, който бил предаден в РУ – И. и на мястото бил изпратен дежурният полицейски автопатрул, в състав свидетелите С. М. , С. Н. и С. М.

.

Междувременно свидетелят М. Т. се обадил и на брат си - свидетеля Р.

Т., който заедно с племенника си - свидетеля Н. Т., отишъл в кравефермата в с. М.. Свидетелите С. Б., А. М. и Е. М. споделили и на тях, че Ж. К. и непознато за тях лице са дошли във фермата и ги обвинили, че са им откраднали животни, като им нанесли побой.

Свидетелят С. Б. е посетил съдебен лекар на 14.12.2018 г. в гр. П., където му е бил извършен преглед и издадено съдебномедицинско удостоверение № 47/2018 г. (л. 65-66, т. 1 от досъдебното производство).

Свидетелите А. М. и Е. М. не са потърсили медицинска помощ.

По делото е приета СМЕ за причинените на свидетеля С. Б. увреждания (л. 43-47, т. 2 от ДП), от заключението на която се установява, че същият е получил травматичен оток на главата с леко притваряне на дясната очна цепка и кръвонасядания в областта на дясното око, дясното слепоочие и в дясната тилно слепоочна област на главата. Описаните увреждания са дължат 4 на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при удари с ръце. По своята медикобиологична характеристика тези мекотъканни травми са причинили на лицето болка и страдание.

За причинените увреждания на свидетелите Е. М. и А. М. също за изготвени и приети СМЕ (съответно - л. 50-53, т. 2 и л. 57-60, т. 2 от ДП), в които вещото лице е посочило че за тези лица липсва медицинска документация, от която да е видно какви наранявания са получили. В заключенията се посочва, че ако показанията на пострадалите лица бъдат кредитирани, то нанесеният удар с ръка в областта на лицето на Е. М. и нанесените на А. М. удари с ръце и крака са довели до мекотъканни травми, с потенциал да причинят на лицата болка.

Видно от заключенията на съдебно-психиатричните и психологични експертизи на Е. М., С. Б. и А. М. (л. 1-23, т. 2 от ДП) свидетелите не страдат от психични заболявания и са в състояние правилно да възприемат фактите, които имат значение за делото и да дават достоверни показания за тях.

Установява се от приетите съдебно-психиатрични експертизи, че двамата подсъдими не страдат от психично заболяване, могат да възприемат правилно фактите от значение за делото и да дават достоверни обяснения за тях, могли са да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, като към момента на деянието са се намирали в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека до средна степен.

Гореизложената фактическа обстановка въззивният съд намира за безспорно установена от събраните и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите: А . М., С. Б. и Е. М. (само приобщените чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 1 НПК), М. Т., Р. Т., Н. Т., С. Н., М. Н., Г. Н., С. П., С. М., С. Н., К. К. и Д. Д., протоколите за извършено разпознаване на лица, съдебно-медицинските, съдебно-психиатричните и съдебно-психиатрично психологичните експертизи и справките за съдимост на подсъдимите.