Решение № 581 от 18.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Плевен, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря Петя П. Антова като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20254430201784 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

С наказателно постановление №15-2500167 от 09.09.2025г. *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е наложил на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на *** ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. ***, представлявано от Т. С. С., ЕГН ********** административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят *** ЕООД, който чрез процесуалния си представител адв. Б.

Л. от АК-Ловеч изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява 1 съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното наказателно постановление. Моли съда да отмени обжалваното НП.

Въззиваемата страна *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен се представлява от юрк.З.Е., който изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №15-2500167 от 06.08.2025г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че при извършената проверка на място на 08.07.2025 година в 14,10 часа в обект: цех за метални изделия, намиращ се в гр.Плевен, ул. ***, стопанисван от *** ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, с управляващ и представляващ дружеството Т. С. С. с ЕГН:********** и при извършена документална проверка в периода от 14.07.2025г. до 06.08.2025г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Плевен се констатира нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно:

*** ЕООД в качеството си на работодател на 08.07.2025г. в 14:10 часа е допуснал до работа в горецитирания обект лицето К.Г.Ш. с ЕГН: ********** да изпълнява трудови функции, а именно: *** в обекта преди да му представи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Национална агенция за приходите. В момента на проверката лицето, извършваше заваръчна дейност. Лицето писмено декларира обстоятелството, че работи от 08.07.2025г. като *** без сключен трудов договор с работно време от 07:50 часа до 16:20 часа с определено работно място – цех за метални изделия, намиращ се в гр.Плевен, ул. *** и с дневно заплащане 50 лева на ден. Същият е декларирал, че в момента на проверката е заварява метална стълба.

Вписването на началото на трудовите правоотношения по чл.62 ал.3 от кодекса на труда, заверено от териториална дирекция на Национална агенция за приходите е на 08.07.2025г. в 15:16:04 часа.

2

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител И. М. Д. и свидетелите Д. И. Ц. и П. Х. Т., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – заверено копие на Заповед № 30693/15.08.2022 г.; заверено копие на Длъжностна характеристика за длъжността *** ДИТ Плевен; заверено копие на Длъжностна характеристика за длъжността *** ДИТ Плевен; заверено копие на Опис на писмените доказателства към АУАН № 15- 2500167/06.08.2025 г.; заверено копие от Декларация от К.Г.Ш.; заверено копие от писмено Обяснение от К.Г.Ш.; заверено копие от Трудов договор № 191/08.07.2025 г. с К.Г.Ш.; заверено копие от Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи с Изх.

№ 30Е003146281/08.07.2025 г. 15:16:04 ч., заверено копие от Обяснение от Т. С. С.. Актосъставителят Д. и свидетелите Ц. и Т. са категорични, че при извършена проверка на 08.07.2025 година в 14,10 часа обект: цех за метални изделия, намиращ се в гр.Плевен, ул. ***, стопанисван от *** ЕООД са установили, че същото дружество като работодател е допуснало до работа в горепосочения обект лицето К.Г.Ш. да изпълнява трудови функции, а именно:

*** в обекта, преди да му представи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Национална агенция за приходите. Според показанията на актосъставителя Д. и свидетелите Ц. и Т. при проверката на място в обекта на 08.07.2025 година в 14,10 часа са установили лицето К.Г.Ш. да извършва трудова дейност, а именно: *** на определено работно място и в работното време на обекта, като същото декларирало писмено, че работи от 08.07.2025г. като *** без сключен трудов договор с работно време от 07:50 часа до 16:20 часа с определено работно място – цех за метални изделия, намиращ се в гр.Плевен, ул. *** и с дневно заплащане 50 лева на ден. Същият е декларирал, че в момента на проверката е заварявал метална стълба. От показанията на актосъставителя Д. и свидетелите Ц. и Т. се установява, че уведомлението за сключен трудов договор по чл. 62, ал. 5 от КТ е било заверено на 08.07.2025 година в 15.16 часа от ТД на НАП. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Д. и свидетелите Ц. и Т., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота 3 всички факти и обстоятелства във връзка с извършената от тях проверка.

Също така показанията на актосъставителя Д. и свидетелите Ц. и Т. си кореспондират напълно с приобщените като писмени доказателства по делото декларация от 08.07.2025г. от К.Г.Ш., Трудов договор №191 от 08.07.2025г. и протокол от НАП с изх.№ 30Е003146281 от 08.07.2025г., 15:16:04 часа. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя *** ЕООД в нарушение, което не е извършил. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г.М.К. и Р.П.П. относно неизвършването на трудова дейност от К.Ш. в деня на проверката на 08.07.2025г., тъй като тези свидетели се намират в трудовоправни отношения с дружеството – жалбоподател *** ЕООД, т.е. намират се в отношения на зависимост от работодателя и поради тази причина са пряко заинтересовани от изхода на делото. В тази насока следва да се има предвид, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН жалбоподателят е направил възражения по констатациите в акта, а именно – допуснал е на работа като *** лицето К.Г.Ш. с ЕГН: ********** в обекта преди да му представи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Национална агенция за приходите. В декларацията, връчена за попълване от контролните органи, свидетелят К.Г.Ш. съзнателно собственоръчно е записал под страх от наказателна отговорност, че работи от 08.07.2025г. като *** без сключен трудов договор с работно време от 07:50 часа до 16:20 часа с определено работно място – цех за метални изделия, намиращ се в гр.Плевен, ул. *** и с дневно заплащане 50 лева на ден. Същият е декларирал, че в момента на проверката е заварявал метална стълба.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят *** ЕООД е извършил нарушение по чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.

Производството е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява 4 административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия член работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави посочените документи. От всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 08.07.2025г. в 14,10 часа лицето К.Г.Ш. с ЕГН ********** е работило като *** в цех за метални изделия, намиращ се в гр.Плевен, ул. ***, стопанисван от *** ЕООД, преди да му бъде представен екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Национална агенция за приходите. Както бе посочено по-горе, от приобщения като писмено доказателство по делото протокол с изх.№ 30Е003146281 от 08.07.2025г. за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение №1, 2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта от *** ЕООД се установява, че са подадени два броя трудови записи на 08.07.2025г. в 15:16:04 часа.

Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай дружеството жалбоподател, като е допуснало на работа лицето К.Г.Ш., преди да му представи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от 5 вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Национална агенция за приходите, действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в чл. 63, ал. 2 вр. ал.1 от КТ нарушение. За това нарушение административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодателя. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно жалбоподателят се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно *** ЕООД е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия случай жалбоподателят не е изпълнил вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл.

83 от ЗАНН административнонаказателната му отговорност е обективна и безвиновна.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите н а административнонаказващия орган, че в процесния случай н е следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административнонаказващият орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ.