Решение № 224 от 17.12.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Ихтиман, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Административно наказателно дело № 20241840200296 по описа за 2024 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на „*“ ЕООД, представлявано от управителя *, ЕГН ********** против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505106855, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗП на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш при подробно изложени съображения.

Процесуалният представител на АНО (АПИ) оспорва жалбата, като неоснователна.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване. Подадена от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Административнонаказващият орган е приел от фактическа страна, че на 10.01.2022 г. в 14.34 часа, е установено нарушение с пътно превозно средство влекач марка „Рено“, модел „Премиум Ландер“ с рег. № *, с обща техническа допустима максимална маса 2600, брой оси 3, екологична категория ППС: евро 5, в общ. Ихтиман, по път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 24+288 с 1 посока на движение намаляващ километър, като не е заплатена такса по чл.

10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.

Нарушението е установено с устройство № 20022, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 24+288, което е създало електронен доклад и снимка.

Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от събраните в хода на производството писмени доказателства извлечение за регистрирани нарушения, 2 броя снимки, доклад за нарушение, справка собственост на МПС, таблица с данни за движение на ППС, разпечатка от технически лог на бордовото усторйство, представен от „Интелигентни трафик системи“, тристранен договор и приложенията към него Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.

Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с ИД № 20022 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, доклад и разписки за заплатена маршрутна карта.

Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя ППС не е заплатена такса според категорията на превозното средство.

От Писмо с вх. № 1546/27.03.2023 г. от служител при Национално тол управление на АПИ се установява, че дължимата пътна такса за сегмента, където е установено нарушението, е в размер на 1,25 лв.

Не е спорно по делото, че именно жалбоподателят е лицето, което е собственик процесното пътно превозно средство.

При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай ЕФ и издаден от орган в пределите на тяхната 2 компетентност.

Спазени императивните процесуални правила при издаването на ЕФ – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

По делото безспорно се установява, че на 10.01.2022 г. в 14.34 часа по А1 (автомагистрала „Тракия“), км. 24+288 с посока на движение намаляващ километър, с контролно устройство № 20022 (АПИ) е установено, че пътно превозно средство влекач марка „Рено“, модел „Премиум Ландер“ с рег. № *, за което не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.

Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона), не попада в изключенията по чл.

10, ал. 9 ЗП, поради което се на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.

От справката на АПИ, а и не е спорно, че въззивникът е собственик на процесното ППС.

Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна страна на състав на административно нарушение, установен в чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Въпреки това, като на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв. е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

В практиката на СЕС е изяснено, че наказанието имуществена санкция в абсолютен размер (в случая 2500 лв.) без възможност да се вземат предвид конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, противоречи на принципа на пропорционалност.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Екострой“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“) Съдът на Европейския съюз е постановил, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, 3 включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

„компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Горното решение е продължение на константа практика на СЕС по приложението на член 9а от Директива 1999/62/ЕО. Така например по съединени дела C-497/15 и C-498/15) е даден отговор, че: 1) Член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на санкцията.

Въззивният състав не счита, че е необходимо да пресъздава части от цитираното съдебно решение в настоящия съдебен акт. Достатъчно е да се отбележи, че предвидената санкция чл. 179, ал. 3а ЗДвП е абсолютно определена, т.е. фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта – размерът на наказанието е еднакъв без да се диференцира наказанието спрямо размера на дължимата пътна такса или да се съобразява налице ли е липса на плащане или има такова, но то е за различен маршрут и това е станало поради грешка, дали деянието е умишлено или по непредпазливост и прочие.. Наказанието, предвидено в чл. 179, ал. 3а ЗДвП е в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на Директива 1999/62 в националното право. Изложеното сочи, че фактите по настоящото дело, следва да се разглеждат като идентични с тези по C-497/15 и С-498/15, както и че предвиденото в този фиксиран размер наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност.

Това сочи, че настоящият състав следва да приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62, като остави без приложение противоречащата му национална уредба, което от своя страна налага отмяна на електронния фиш.

По разноските:

Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 550 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН,

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505106855, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК *, адрес: гр. София 1606, бул. „Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД, ЕИК 175251156, представлявано от управителя *, ЕГН **********, сумата от 550 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5