Решение № 83 от 28.01.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501506 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 е сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба, подадена от М. М. Х. и М.Х. А., чрез пълномощниците им адв.Желка Апостолова и адв.Петя Владикова, двете от АК Бургас, против решение № 260074/17.06.2021 г. по гр.д.771/2020 г. по описа на Районен съд - гр.Айтос, В ЧАСТТА му, с която съдът е признал за установено в отношенията между ищеца Потребителна кооперация „Луда Камчия", ЕИК 000034401, със седалище и адрес на управление с.Трънак, Община Руен, обл. Бургас, и ответниците: М. М.

Х. и М. Х. А., че ответниците дължат при условията на солидарна отговорност на ищеца следните суми: 60 294,46 лв - главница и 8 089,01 лв - законна лихва за забава за периода от 06.05.2017 г. до 15.01.2020 г., ведно със законната лихва от 09.06.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д.392/2020 г. на PC-Айтос е издадена заповед № 181/22.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, както и в частта за присъдените на ищеца разноски.

Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно - постановено е нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а така също е и необосновано.

На първо място се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил направените с отговора на исковата молба възражения за допуснати многобройни нарушения на процедурата по възлагане, провеждане и приключване на финансова ревизия, въз основа на която е бил съставен оспореният Акт за начет вх.№ Р-6005/14.01.2020 г. на ЦКС гр.София. Твърди се, че съдът не е изследвал възражението за липса на предметен обхват на заповедта за възлагане на финансовата инспекция, в която не е посочено какви са задачите на възлаганата ревизия, отчетния период, който същата следва да обхване, длъжностното лице, което да осъществява текущ контрол по време на инспекцията, съотв.не 1 е съобразил, че посочената заповед е издадена в нарушение на чл.14, ал.2 от ППЗДФИ, което представлява изначално нарушение на процедурата по съставяне на акта, поради неспазване на изискванията на форма – липса на разпоредителна част с ясно определени права, задължения и начин на нейното изпълнение. Твърди се също, че съдът не е съобразил, че ревизията е обхванала период, който излиза извън периода на осъществяване на трудови функции в ищцовата кооперация на едно от проверяваните лица. На следващо място се твърди, че не са изследвани и преценени възраженията за допуснати нарушения по чл.17, ал.1 и ал.3 от ЗДФИ и чл.16 – 22 от ППЗДФИ, тъй като от доказателствата по делото е видно, че няма данни за изготвен ревизионен доклад на финансовия инспектор, както и данни такъв да е бил връчен на проверяваните лица и организация, което представлява съществено процесуално нарушение на процедурата по съставяне на акта за начет. Сочи се, че съдът не е обсъдил и възражението ответниците за нарушение на чл.12, т.2 от ППЗДФИ.

Твърди се, че от приложения към Акта за начет протокол № 1/04.11.2019 г. за резултатите от „инвентаризацията“ на търговския обект, не става ясно описаните в него „липси“ по какъв начин са установени и за какъв проверяван период се отнасят. Излагат се твърдения, че „инвентаризацията“ няма как е била извършена коректно без начална база данни за сравнение с данни от предхождаща инвентаризация, а от заключението на вещото лице е станало ясно, че в ищцовата кооперация не са извършвани инвентаризации на обекта през ревизирания период /2017 г. – 2019 г./, нито преди това. Твърди се, че при това положение, след като не е изпълнявано задължителното изискване на Закона за счетоводството за извършване на инвентаризации поне веднъж годишно, очевидно счетоводството на ищеца не е било водено редовно, което поставя под съмнение истинността на счетоводните данни, въз основа на които са формирани констатациите за липси в акта за начет, включително и по отношение на техния размер.

Сочи се, че съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по възражението на ответниците, че актът за начет е съставен в нарушение на изискванията на чл.44 от ППЗДФИ, което опорочава неговата форма и съответно - презюмираната от закона формална доказателствена сила на констатациите в него. Твърди се също, че са неправилни изводите на районния съд, с които е отхвърлено като неоснователно единственото разгледано възражение за ненадлежно възлагане на финансова ревизия, назначена със заповед № 209 от 02.12.2019 г. на ЦКС, ГД „Финансов контрол" гр. София. Сочи се, че съдът не е съобразил, че за надлежното делегиране на права, възложени на определено лице със закон, същото следва да се извърши по предвидения за това ред, с издаване на съответна писмена заповед, но не и с пълномощно, каквато възможност не е предвидена и в Устава на ЦКС. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че крайната дата за извършване на ревизията е 15.01.2020 г. , нанесена като поправка със син химикал в първоначалния текст на заповедта, а не посоченият в заповед № 209 от 02.12.2019 г. на ЦСК срок от 09.12.2019г. до 23.12.2019 г., въведен с печатен текст. Излагат се подробни съображения, че крайният срок за извършване на ревизията е 23.12.2019 г. и след изтичането на този срок, финансовият инспектор не е имал законни правомощия да продължи с извършването на ревизията, нито да състави акт за начет.

Като извод се сочи, че се установява изначална опороченост на процедурата по издаването на акта за начет, който не отговаря на изискванията за минимално необходимото съдържание, констатациите и доказателства към него, съгласно изискванията на чл.16, чл.17, чл.18 и чл.19 от ППЗДФИ, поради което неправилно съдът е приел, че актът за начет е съставен по предвидения за това ред и форма, предвидени в ЗДФИ и ППЗДФИ, поради което същият се ползва с материална доказателствена сила.

Сочи се, че за да е налице тази доказателствена сила на акта за начет, той следва да е издаден при спазване на формалните изисквания на закона - относно възлагането на финансовата инспекция и нейното провеждане, както и да е подкрепен от доказателства, които по принцип са годни да установят фактите, отразени в акта. Твърди се, че при 2 възложена тежест на ищеца по иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.21 ЗДФИ, в случая той не е доказал наличието на предпоставките за издаване на акта за начет, в това число: че актът за начет е съставен от компетентно лице и при спазване на процедурата за съставянето му, както и че са налице липси в посочения размер, като ищецът е претърпял загуба в резултат на констатирана липса.

На следващо място се твърди, че обжалваното решение е неправилно и по отношение на съдържащите се в акта за начет констатации и основания за съставянето му.

По-конкретно се твърди, че констатациите в акта за начет за липси - причинени вреди на ищеца от страна на двете ответници, се оборват от събраните по делото доказателства.

На следващо място се твърди, че след като в изготвените „рекапитулации" финансовият ревизор сам е направил разграничение и е определил размер на отговорност поотделно за всяко от трите МОЛ - М. М. Х., М. Х. А. и Ш. Х. Х., няма основание актът за начет да бъде съставен само срещу двете ответници, още по-малко да се претендира общата сума само от тях при условия на солидарна отговорност.

Сочи се също, че неправилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението за недопустимо привличане към имуществена отговорност на ответниците едновременно по чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ за вреда, причинена умишлено и по чл.21, ал.1, т.2 от ЗДФИ за вреда от липси. Твърди се, че съставителят на акта за начет може да не посочи правната квалификация на вредата, но е длъжен да я опише фактически, а съдът следва да определи правната квалификация на вредата, изхождайки от изложените в акта за начет фактическите констатации. Твърди се, че в случая в акта за начет се съдържат противоречиви фактически основания - липса на стоки и парични средства и липсват констатации за умишлено причинени вреди.

Твърди се, че решение е и частично недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по незаявено в исковата молба основание за виновно причинени вреди, доколкото с исковата молба не се твърди да е налице умишлено причинена вреда.

На следващо място се твърди, че неправилно районният съд е отхвърлил възражението за липса на солидарна отговорност на начетените лица. Твърди се, че при солидарната отговорност следва да е налице съпричиняване на вредата, като всяко от лицата трябва да е действало противоправно и виновно, а в случая нито от акта за начет, нито от исковата молба може да се установи на какво точно основание ответниците се привличат към солидарна отговорност.

Сочи се също, че неправилно съдът е отхвърлил възражението за това, че в размера на претендираната липса недопустимо е включена и пропусната полза, изразяваща се в надценката на стоките, определена върху доставната им цена. Твърди се, че изводите на съда противоречат на чл.39, ал.1 от ППЗДФИ, съгласно който „причинителят на вредата носи имуществена отговорност само за реално причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи".

Неправилно, според въззивниците, районният съд е отхвърлил и възражението им за нарушение на чл.15, ал.4, т.15 от ЗК, като е приел, че по делото е приложен протокол от проведено годишно отчетно събрание на ищцовата кооперация от 12.03.2020 г., от който било видно, че по т.5 от дневния ред е одобрено заключението на финансовия ревизор по съставения акт за начет срещу двете ответници. Този извод е в противоречие с материалния закон - разпоредбата на чл.15, ал.4, т.15. от ЗК, с която е предвидено, че общото събрание на кооперацията взема решение с тайно гласуване по резултатите от финансовите ревизии на кооперацията и търсене на отговорност от виновните лица.

Претендира се съдът да отмени решението на АРС в обжалваната част, и вместо него да отхвърлите исковете на ПК „Луда Камчия". Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.

3

Въззивната жалба е подадена от легитимирани лица, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

В срока по чл.263 ГПК е подаден писмен от въззиваемия ПК „ЛУДА КАМЧИЯ“ с.Трънак, Община Руен, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че решението на АРС е правилно и законосъобразно, постановено при правилен анализ на всички доказателства по делото, поради което да бъде потвърдено.

Оспорват се възраженията във въззивната жалба за нарушения на процедурата по възлагане, провеждане и приключване на финансовата ревизия. По отношение на процедурата по възлагане на финансова ревизия се твърди, че е налице редовно възложена финансова ревизия по силата на Заповед №209/02.12.2019 г., възложена на основание чл.63 от ЗК на финансов ревизор към Дирекция „Финансов контрол” към ЦКС. Твърди се, че заповедта за извършване на ревизия е издадена от оправомощено лице - Директорът на Дирекция „Финансов контрол“ е надлежно упълномощен с нарочно пълномощно да издава такива заповеди, тъй като в ЗК липсва изрична забрана за председателя да упълномощава трети лица. Твърди се, че ревизията е възложена и проведена съобразно правилата, регламентирани в чл.21 и чл.22 Закона за държавната финансова инспекция, а съставеният акт за начет е съставен по предвидените в този закон процедура и ред - проверката е извършена от надлежно овластено лице и въз основа на надлежни доказателства, докладът за резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет са връчени на материално отговорното лице и съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и подадените възражения. Твърди се, че липсват нарушения в процедурата по издаването на Акта за начет, а констатациите в него се базират на първични счетоводни документи, съответстващи с информацията заведена на електронен носител, което обстоятелство е проверено от ревизиращия орган. Твърди се, че в подкрепа на Акта за начет е и приетата от първоинстанционния съд СИЕ и също установява наличието на подобни липси.