Определение № 221 от 27.03.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. София, 27.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500200 по описа за 2024 година Производството е по чл.278 ГПК

Образувано е по частна жалба на Й. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.Ботевград против определение № 1104/22.12.2023г. по ч.гр.д.№ 2135/2023г. на РС-Ботевград, с което е отхвърлена молба вх.№ 8940/22.12.2023г. за допускане на обезпечение на „бъдещи осъдителни искове“ против „ Д2С А.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр.Т..Не е посочено правното основание на тези бъдещи осъдителни искове,нито тяхната цена.В някои абзаци се говори за „бъдещ осъдителен иск“ в единствено число.Посочена е обаче обезпечителната мярка-запор върху банковите сметки на дружеството в и валута практически върху всички банки на територията на страната,изброени конкретно.Страната не е длъжна да посочи коректна правна квалификация, но следва да опише изчерпателно фактите,на които се основава претенцията и какво иска от съда.В случая молителката твърди,че е превела на ответното дружество с разписка ,издадена на 09.10.2023г. от „Иизи Пей“сумата 1000лв.по фактура № 0000000463,без други обяснения.От приложената фактура, издадена на 09.10.2023г. е видно,че като получател е вписана Й. Г., , а като издател- „Д2С А.“ ЕООД, място на сделката Т., съставител С.М.К., име на стоката/услугата „употребяван автомобил Фолксваген кади Шаси с посочен номер, цена 9 700 лв., която е равна на сумата за плащане, без начислен ДДС.Във фактурата е посочен начин на плащане „в брой“.Следователно не се открива връзка между преведената сума в разписката и отразената във фактурата сума.Приложено е писмо във формат „Телепоща“ на Български пощи изх.№ 1 с дата 1.11.2023г., съдържащо изложение на версията на Г.,с адресирана до управителя на дружеството „Г-н К.“,според която преведената сума 1000лв. представлява авансово плащане по фактурата за закупуване на употребяван автомобил „Фолксваген Кади“ с номер на рамата,съответстващ на вписания във фактурата, ,при цена 9700 1 лв.;при посещение в автокъщата на 10.10.2023г. установила,че автомобилът е в много по-лошо състояние от описаното в обявата/приложено е фотокопие от обява в интернет с посочена цена 18 800 лв. за пикап без посочен номер на рама и двигател/,поради което се отказала от сделката и претендира връщане на авансовото плащане по фактурата/без да се споменава сумата, но от контекста следва че се касае за сумата 1000 лв./ От изложението в поканата може да се извлече основание по чл.55,ал.1,предл.първо ЗЗД-връщане на нещо,получено на неосъществено основание.В молбата за допускане на обезпечение се признава,че след „няколко дни „и вследствие съгласие на управителя на 10.10.23г. при извършване на огледа, била преведена сумата 500 лв. от дружеството.Следователно „бъдещите искове“ са с цена 500 лв.При проведени разговори преди поканата управителят заявил,че няма да върне разликата до 1000лв.Не е налице и обезпечителна нужда предвид твърдението,че автокъщата търгува с автомобили,което молителката установила на място-лесно може да се осребри материален актив на дружеството за сумата 500 лв.Готовността на молителката да запорира всички сметки на ответното дружество лекомислено застрашава собствения интерес,тъй като би отговаряла за понесените от обезпечителната мярка вреди за търговеца,далеч надвишаващи сумата 500 лв.Впрочем, твърдението на молителя е неясно и противоречиво от правна гледна точка“-сумата била преведена „като капаро авансово плащане“.Първоинстанационният съд правилно посочва,че не е ясно дали става дума за задатък по 93 ЗЗД или отметнина по чл.308 ТЗ.Това твърдение на ищеца предполага,че е бил сключен договор,който купувачът е развалил поради неизправност на продавача. Такъв иск обаче не е подкрепен с никакви доказателства във връзка с неговата вероятна основателност.Няма данни,че огледаният автомобил,респ. автомобилът,чиято рама съответства на вписаната във фактурата, не е отговарял на параметрите в обявата.Следователно ,не е би бил вероятно основателен и иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.трето ЗЗДвръщане на нещо,получено на отпаднало основание.

По изложените съображения настоящият състав намира,че първоинстанционният съд законосъобразно е отхвърлил молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1104/22.12.2023г. на РС-Ботевград по ч. гр.д.№ 2135/23г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3