Решение № 909 от 21.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. Варна, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т.а Шишкова при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Т.а Шишкова Административно наказателно дело № 20263110202052 по описа за 2026 година

Образувано е по жалба на Т. Т. А., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител, срещу Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10101813, издаден от Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Варна. С обжалвания ЕФ, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш, като се оспорва квалификацията „повторност“, техническата годност на средството за измерване и се твърди, че фишът е издаден след изтичане на давностния срок. Моли се за отмяна на акта.

Въззивникът, редовно призован не се явява, представлява се от адв. К.

Т. посредством писмени бележки, която моли за отмяна на процесния електронен фиш. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Варна, поредством писмени бележки, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна 1 следното:

На 12.07.2023 г. в 20:41 часа в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“, с автоматизирано техническо средство за контрол (АТСС) ARH CAM S1 е заснето МПС с рег. № ***, управлявано от жалбоподателя, да се движи със скорост 63 km/h при разрешена максимална скорост от 50 km/h.

Използваното АТСС е било технически изправно и е преминало периодична метрологична проверка, валидна към датата на нарушението.

Нарушителят е установен след подадена от собственика на МПС декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Въз основа на тези данни е издаден процесният ЕФ, като административнонаказващият орган е приел, че нарушението е извършено при условията на повторност, позовавайки се на влязъл в сила на 04.05.2023 г. предходен ЕФ серия К № 7182730 за същото по вид нарушение.

Съдът намира събраните в приложената по делото административнонаказателна преписка писмени доказателства, както и тези приложени към жалбата за последователни, логични и взаимнодопълващи се, поради което ги кредитира изцяло. От тях се установява по безспорен начин фактическата обстановка, изложена по-горе

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно техническата годност на АТСС и изтеклата давност за налагане на наказание.

От събраните доказателства се установява, че уредът е бил годен да извърши измерването. Давностният срок по чл. 34 от ЗАНН не е изтекъл, тъй като при подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, той започва да тече от момента на индивидуализиране на действителния нарушител, а не от датата на самото нарушение.

Правилно е установено, че деянието е извършено в условията на повторност. Процесното нарушение е извършено на 12.07.2023 г., т.е. в едногодишния срок от влизането в сила (04.05.2023 г.) на предходния акт, с който на жалбоподателя е наложено наказание за същото по вид нарушение, съгласно легалната дефиниция в § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.

Въпреки това, съгласно основния принцип на темпорално приложение на административнонаказателните норми, залегнал в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако 2 до влизане в сила на наказателния акт последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

В конкретния случай, след извършване на нарушението (12.07.2023 г.), е настъпила законодателна промяна в чл. 182, ал. 4 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.). В новата си редакция, тази разпоредба предвижда утежнена отговорност за повторност само за определени, по-тежки нарушения на скоростния режим (посочени в ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6 и ал. 3, т.

6), но не и за нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (превишение от 11 до 20 km/h в населено място), каквото е процесното.

Тъй като новата правна уредба е по-благоприятна за дееца, като не предвижда по-тежка санкция за повторност в неговия случай, съдът е длъжен да я приложи.

Следователно, наложената глоба в двоен размер от 100 лева е незаконосъобразна. Приложимата санкция е тази по основния състав на чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 50 лева.

Поради изложеното, обжалваният електронен фиш следва да бъде изменен, като размерът на наложената глоба бъде намален.

С оглед изхода на спора – частично уважаване на жалбата (намаляване на глобата от 100 на 50 лева), разноските следва да се разпределят съразмерно на уважената и отхвърлената част от жалбата, т.е. по 1/2 за всяка страна.

Жалбоподателят е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро, равняващи се на 500 лева.

Следователно, в негова полза следва да се присъдят 250 лева (1/2 от 500 лева), равняващи се на 127,83 евро.

Въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева, което съответства на минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. В нейна полза следва да се присъдят 65 лева (1/2 от 130 лева), равняващи се на 33,23 евро.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

3

ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 10101813, издаден на 12.12.2024 г. от Директора на ОДМВР – Варна, като НАМАЛЯВА размера на наложената на Т. Т. А., ЕГН **********, глоба от 100 (сто) лева 51.13 (петдесет и едно евро и тринадесет цента) евро на 50 (петдесет) лева 25.56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест цента) евро.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на Т. Т. А., ЕГН **********, сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, равняващи се на 127,83 (сто двадесет и седем евро и осемдесет и три цента) евро, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА Т. Т. А., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата от 65 (шестдесет и пет) лева, равняващи се на 33,23 (тридесет и три евро и двадесет и три цента) евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4