Акт от 17.05.2021, Административен съд - Сливен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 116 гр. Сливен, 17. 05. 2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ

ИВАНОВА

При участието на секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 64 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба, подадена от „Счетоводна кантора М.“ ЕООД с ЕИК: ………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, пл. „В. Л.“ № …, ет. …, пр. от у. К.В.М., против Ревизионен акт /РА/ № Р-02000220003329-091-001 от 27.10.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ – Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение № 10 от 11.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че обжалваният РА е незаконосъобразен. Счита, че: в процеса на ревизията не са събрани доказателства, които да подкрепят направените констатации; не е налице нито едно обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за да бъде приложена ал. 2 на чл. 122 от ДОПК; неправилно е прието, че са налице условия за признаване на приход съгласно счетоводното законодателство по договори за безвъзмездно обслужване за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., по които договори не е получил приходи; неправилно е прието, че през 2018 г. са отчетени разходи за осигурителни вноски на у. на дружеството; в дружеството не са отчитани като разход осигурителни вноски на у.; дружеството е отписало в разходите сума, която представлява вземане с изтекъл давностен срок от у. му. Моли обжалваният РА да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от у. К.В.М..

Поддържа жалбата. Посочва изрично, че обжалва РА в потвърдената му част.

Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител– главен юрисконсулт Л. И.. Оспорва жалбата, излага съображения за законосъобразност на обжалвания РА, претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 466 лева.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На „Счетоводна кантора М.“ ЕООД е извършена ревизия с обхват задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. Основната дейност на дружеството е предоставяне на счетоводни услуги.

Извършената на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02000220003329-020-001 от 08.06.2020 г., издадена от Началника на Сектор при ТД на НАП Бургас, изменена със Заповед за изменение /ЗИ/ на ЗВР № Р-02000220003329-020-002 от 14.08.2020 г., издадена от Началника на Сектор при ТД на НАП – Бургас. ЗВР и ЗИ на ЗВР са подписани с електронен подпис. С горепосочената ЗВР е възложено ревизията да бъде извършена от Д. Н. Ж. – гл. и. по п. /р. на р./, и В. М. С.– гл. и. по п.. ЗВР е връчена на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД на 17.06.2020 г. по електронен път. Заповедта за изменение на ЗВР, с която първоначалният двумесечен срок за извършване на ревизията е продължен до 17.09.2020 г., е връчена на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД на 14.08.2020 г. по електронен път.

Възложената ревизия е извършена от определените с горепосочената ЗВР ревизиращи органи по приходите и от същите е съставен, на основание чл. 117 от ДОПК, Ревизионен доклад /РД/ № Р-02000220003329-092-001 от 01.10.2020 г., с който в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи, е предложено да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 01.10.2020 г. РД е подписан с електронни подписи от неговите съставители. РД е връчен на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД на 01.10.2020 г. по електронен път.

Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт №

Р-02000220003329-091-001 от 27.10.2020 г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

РА е издаден от: Г. Д. П. на дл. Н. с., в качеството на възложил ревизията, и Д. Н. Ж. на дл. гл. и. по п., в качеството на р. на р.. РА е подписан с електронни подписи от издателите си.

РА е връчен на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД на 27.10.2020 г. по електронен път.

С РА в обжалваната част са установени задължения в общ размер на 5 410,08 лева, представляващи задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчните периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. в размер на 4 220,58 лева и лихви за просрочие в размер на 1 189,50 лева, изчислени към 27.10.2020 г., от които: за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. – главница 838,00 лева и лихва 389,03 лева; за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. – главница 768,00 лева и лихва 278,64 лева; за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – главница 987,90 лева и лихва 261,54 лева; и за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. – главница 1 626,68 лева и лихва 260,29 лева. От органите по приходите е установено, че ревизираното дружество е сключило безвъзмездни договори за счетоводни услуги със следните свои клиенти: ЕТ „СС-СИ-Г. Т.”, „Биоком 2000” ООД, „Д-р Х. М. Д.-АПМПДМ” ЕООД, „Бобо-М. Ч.” ЕООД, „Далнип 2” ЕООД, „Обнова-БТ-В.-сие” ЕООД, ЕТ „Пулсар-М-М. И.”, „П.” ЕООД, „Пластформ 2004” ЕООД, „Алгара 2015” ЕООД и „Унисон Транс” ООД, за които е подавало данъчна и осигурителна информация. Ревизиращият екип е анализирал фактурираните от „Счетоводна кантора М.“ ЕООД приходи от други негови клиенти за периода и е направил извод, че дружеството неправомерно не е отчело приходи от счетоводни услуги за 2015 г. в размер на 8 380,00 лева, за 2016 г. в размер на 7 680,00 лева, за 2017 г. в размер на 9 880,00 лева и за 2018 г. в размер на 8 640,00 лева, с които суми, на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличил счетоводния финансов резултат на дружеството за съответната година. От органите по приходите е установено и че за 2018 г. ревизираното дружество е отписало вземания в размер на 7 626,80 лева, представляващи платени от дружеството лични осигурителни вноски на неговия у. до края на 2013 г., които не са внесени от самоосигуряващото се лице до края на 2018 г. и са с изтекъл давностен срок, поради което е прието, че тези разходи не са документално обосновани, направени са в полза на едноличния с. на капитала и у. на дружеството К.М. и същите не са признати, на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО.

Въз основа на тези констатации, от органите по приходите са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за посочените финансови години.

Начислени са и лихви за просрочие, на основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

РА е обжалван от „Счетоводна кантора М.“ ЕООД по административен ред в частта на допълнително определените с РА задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. в размер на 4 220,58 лева ведно с лихви за просрочие в размер на 1 189,50 лева. С Решение № 10 от 11.01.2021 г., издадено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, РА е потвърден в обжалваната част. Решаващият орган е анализирал събраните в ревизионното производство документи и е направил изводи, че: органите по приходите законосъобразно са увеличили счетоводния данъчен резултат на дружеството за съответната финансова година с размера на неотчетените приходи и са установили корпоративен данък за внасяне, на основание чл. 78 във връзка с чл. 16 от ЗКПО; ревизиращият екип законосъобразно е приел, че през 2018 г. дружеството е осчетоводило разходи, които имат характер на разходи в полза на едноличния собственик на капитала, не следва да се признават за данъчни цели и със същите следва да се увеличи счетоводния финансов резултат на дружеството, на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО. Решението е връчено на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД на 11.01.2021 г. по електронен път.

Жалбата срещу ревизионния акт в потвърдената му част е входирана в деловодството на административния орган на 22.01.2021 г.

По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице К.Д.К. с в. и. о., сп. С. и к.. Вещото лице дава заключение, че: на всички клиенти, за които дружеството не е договорило възнаграждение, е предоставяло счетоводни услуги, като е подавало данъчна и осигурителна информация в НАП; неотчетените приходи от предоставени счетоводни услуги по сключените безвъзмездни договори са определени в размер, както следва: за 2015 г. - 8 020 лева, за 2016 г. – 6 840 лева, за 2017 г. – 9 040 лева, и за 2018 г. – 7 200 лева; сумите за безвъзмездните договори са определени, след като са изпълнени изискванията на т. 7.1 и т. 7.2 от „СС 18 Приходи”, приходът може да бъде надеждно изчислен и разходите могат да бъдат надеждно измерени; през 2018 г. не са отчитани като текущ разход на

„Счетоводна кантора М.” ЕООД осигурителни вноски на у. в качеството му на самоосигуряващо се лице, но са осчетоводени разходи за осигурителни вноски на у. за минали години /преди 2013 г./ в размер на 7 626,80 лева и с техния размер е намален счетоводният финансов резултат на дружеството за 2018 г. Изслушан в открито съдебно заседание на 29.04.2021 г., вещото лице уточнява, че разликата между изчислените от него неотчетени приходи от предоставени счетоводни услуги и стойностите, определени от органите по приходите, се дължи на обстоятелството, че органите по приходите са се съобразили с данните за средна цена, а вещото лице – с данните за най-ниска цена за съответната година. Жалбоподателят изразява несъгласие със заключението на вещото лице. Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, с изключение на изчислените от вещото лице размери на неотчетени приходи от предоставени счетоводни услуги на „Д-р Х. М. Д.-АПМПДМ” ЕООД и ЕТ „Пулсар-М-М. И.”. Вещото лице е определило различни стойности само по отношение на тези два договора спрямо стойностите, определени от органите по приходите. Посочената от вещото лице причина за тези различни стойности не съответства на доказателствата по делото. Относно договора, сключен с „Д-р Х. М. Д.-АПМПДМ” ЕООД, вещото лице не е съобразило, че ревизираното дружество ползва наето помещение от този клиент, осчетоводени са разходи за наем в размер на 600 лева на година, като не е установено осчетоводено плащане на дължимия наем, поради което органите по приходите обосновано са изчислили цената по договора за счетоводни услуги в размер, равен на осчетоводения и дължим наем. Относно договора, сключен с ЕТ „Пулсар-М-М. И.”, вещото лице несъответно на установените по делото факти е приело, че приходите на този търговец са най-близки до приходите на „Софтконсулт П.” СД /клиент на ревизираното дружество по сключен възмезден договор/, а органите по приходите обосновано са изчислили цената по договора за счетоводни услуги, съобразявайки се не само с приходите, най-близки до тези на търговеца, но и с осъществяваната от търговеца дейност, броя на регистрираните обекти, броя на назначените лица.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.

156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и след изчерпване на процедурата по обжалване на РА по административен ред.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Обжалваният РА е издаден от компетентни органи.