Решение № 243 от 14.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора Димитър С. Стоянов като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за възобновяване № 20261000600643 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане от защитникът на осъдения С. Б. С., за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 4836/25 год. по описа на СГС,с което е потвърдена присъда на СРС по НОХД № 5419/24 год.

Релевира се съществено процесуално нарушение,изразяващо се в непълен доказателствен анализ,тъй като съдът не е обсъдил значими за спора обстоятелства,свързани с предмета на доказване по делото.Защитникът поддържа,че мотивите на съда са противоречиви и не изпълняват стандартите за яснота и така е нарушено правото на подсъдимия да разбере на базата на какви доказателства е съдено.Счита,че е пренебрегнато изискването за задълбочено обсъждане на всички доказателства и експертни заключения,вкл. и направените от вещите лица изявления.Твърди,че и двете налични по делото експертизи съдържат в себе си експертни изводи,елиминиращи възможността претендирания от прокурора резултат да е причинен по твърдения начин на реализиране на деянието.

Счита,че формалното одобрение на дейността на първостепенния съд не представлява изпълнение дори и на служебното задължение на въззивния съд да обсъди всички наведени пред него доводи,значими за правилното и законосъобразно произнасяне по наказателноправния спор.

Поддържа,че по недопустим от процесуална гледна точка начин,съдебният акт е произнесен 1 при съобразяване на част от показанията на св.Д. К. П.,дадени на досъдебното производство,а друга част,дадени от нея в съдебното производство,са напълно пренебрегнати.

Твърди също така,че делото е разгледано въз основа на неясен от фактическа страна обвинителен акт,който е позволил на свидетелите-полицаи да променят показанията си,а защитата да бъде принудена да се брани от неясни фактически твърдения,значими за проверка на достоверността на оспорваните от тях свидетелски показания.

Намира,че е налице и нарушение на материалния закон,който е приложен неправилно,без надлежно установяване на всички значими факти,свързани с време,място,начин,деяние,умисъл,причинна връзка и противоправен резултат.

На последно място изтъква,че и наложеното наказание е явно несправедливо,тъй като са налице доказателства за нарушително и иницииращо конфликта поведение на пострадалия,което е основание за приложението на чл.55 от НК.

Прави искане за възобновяване на наказателното производство,отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество с оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.Алтернативно иска прилагане на закон за по-леко наказание или да се приеме правна квалификация от частен характер.

В съдебно заседание защитникът поддържа направеното искане по изложените в него съображения.Допълва,че съдът. не е проявил инициатива да изясни цялостното здравословно състояние на пострадалия Л.,който е имал множество припадъци,заради които е бил хоспитализиран,в т.ч. и свързани с предходно установени счупвания на крайници,каквото е констатирано и по настоящото дело.Изразява недоволството си от това,че съдът не е обсъдил експертизата на в.л. Г.,а според вещите лица от тройната експертиза от събрания доказателствен материал не може да се изведе възможността нараняването да е причинено по описания начин.

Счита още,че неправилно разноските за експертизата на в.л.Г. са присъдени в тежест на подсъдимия при условие,че тази експертиза няма връзка с делото.

Осъденото лице поддържа становището на защитникът си.

Представителят на САП не намира основания за възобновяване на делото и предлага искането да бъде оставено без уважение.

Осъденият С. моли да бъде възобновено наказателното производство.

Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:

По внесен от СРП обвинителен акт срещу С. Б. С. за извършено от него престъпление по чл.129,ал.2,пр.2 във вр. с ал.1 от НК ,в СРС е образувано НОХД № 5419/24 год.

С присъда № 136 от 12.03.2025 год. подс.С. е признат за виновен в това,че на 30.10.2020 год.,около 19.30 ч. ,в гр.***,жк“***“,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*,в жилището на посочения адрес,седнал върху левия крак на Н. В. Л.,като му причинил средна телесна 2 повреда,изразяваща се във фрактура в горната част на диафизата на малкия пищял на лявата подбедрица,което травматично увреждане е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение в движенията на долния ляв крайник,поради което и на основание чл.129,ал.2,пр.2 във вр. с ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца,изтърпяването на което е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.

Подс.С. е осъден на основание чл.189,ал.3 от НПК да заплати направените разноски в досъдебното производство в размер на 1144.50 лв. по сметка на СДВР и тези от съдебната фаза на процеса в размер на 580 лв. в полза на СРС.Осъден е да заплати и направените от частния обвинител Н. Л. разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.

Присъдата е обжалвана от защитникът на подсъдимия пред СГС,който с решение с рег.

№ 810 от 24.11.2025 год. по ВНОХД № 4836/25 год. я е потвърдил изцяло.

Искането за възобновяване е допустимо,тъй като е подадено в срок от легитимирана страна,срещу акт,непроверен по касационен ред.

Разгледано по същество е неоснователно.

На първо място САС отбелязва,че предмет на проверката за възобновяване е въззивният съдебен акт,а обсъждането на първоинстанционната присъда е в контекста на решението ,постановено от въззивния съд.

На следващо място е необходимо да се изтъкне,че в това производство съдът е обвързан от посочените основания за възобновяване,като проверката не включва установяването на нови фактически положения и събиране на доказателства,а съдът разглежда делото като инстанция по правото,но не и по фактите.

Наред с горното,САС напомня,че необосноваността не е касационно основание,защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано,ако не е допусната грешка при неговото формиране и в този смисъл възраженията,които по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите,не следва да бъдат проверявани.Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка дали е основано на закона и доказателствата по делото и налице ли е съвкупна оценка на доказателствените материали ,въз основа на която почиват изводите на въззивния съд.

В искането,с което САС е сезиран ,се релевират процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон,както и явна несправедливост на наложеното наказание.

Прочитът на материалите по делото налага извода,че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото или нарушение на материалния закон по смисъла на чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК,като не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание,представляваща самостоятелно основание за възобновяване по чл.348,ал.1,т.3 от НПК.

На първо място,във връзка с доводите за допуснати съществени нарушения на 3 процесуалните правила при постановяване на първоинстанционната присъда и въззивният съдебен акт, САС приема следното:

Твърди се от защитникът,че делото е разгледано въз основа на неясен от фактическа страна обвинителен акт,който е позволил на свидетелите-полицаи да променят показанията си,а защитата е била принудена да се брани от неясни фактически твърдения,значими за проверка на достоверността на оспорваните от тях свидетелски показания.

Посоченият довод е неоснователен,тъй като касае кръга от въпроси по смисъла на чл.248,ал.1 от НПК,становище по които защитникът е изразил в проведеното от първоинстанционния съд на 03.06.2024 год. разпоредително заседание,в хода на което е заявил,че не прави възражения по т.3,ал.1 на чл.248 от НПК,поради което и е настъпила преклузията на чл.248,ал.3 от НПК,но същественото е,че не е сред касационните основания по чл.348,ал.1, т.1-3 от НПК,респ. не е основание за възобновяване по смисъла на чл.422,ал.1,т.5 от НПК.

Неснователно се релевира допуснато съществено процесуално нарушение,изразяващо се в противоречия в мотивите на въззивния съд,водещи до неяснота,както и в липса на изчерпателност при обсъждането на доказателствените източници относно правнорелевантните факти.

Видно е в тази насока,че въззивният съд е поставил на обсъждане значимите за изясняване на делото от фактическа страна доказателства и доказателствени средства,като е подложил на анализ показанията на св.Н. Л.,Н. Н. и Д. П. през призмата на установеното от съдебно-медицинските експертизи и личните отношения между пострадалия Л. и Д.

П.,показанията на която са обсъдени задълбочено предвид наличието на противоречията в тях,довело до приобщаване на основание чл.281,ал.4 от НПК на заявеното от нея в предходната фаза на процеса ,което е обсъдено на плоскостта на разпоредбата на чл.281,ал.8 от НПК.

Въззивният съд,както и първостепенния, подробно са анализирали изготвените по делото експертизи,които са взели предвид наличната медицинска документация,вкл. рентгенографии на лява подбедрица на пострадалия от 31.10.2020 год. и от 10.11.2020 год.,,както и графии на лява подбедрица на същият от 21.10.2019 год.,31.01.2020 год.,21.04.2020 год. и 17.07.2020 год. и въз основа на тях вещите лица са обосновали извода си,че при възникналия на 30.10.2020 год. инцидент,Л. е получил травматично уврежданесчупване в горната част на малкия пищял на левия долен крайник-лява подбедрица,което счупване било в горната трета под главичката на малкопищялната кост,довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник за период повече от 30 дни.Вещите лица са установили,че това счупване е настъпило една година след счупване на лявата малкопищялна кост на ниво глезенна става при данни за възстановена функция на крайника ,като изследваното счупване било на различно ниво от предходното такова.

След анализ на установеното от експертите и показанията на посочените свидетели,въззивният съд е споделил изводите на първостепенния относно времето на 4 получаване на увреждането и механизма на причиняването му-падане на пострадалия на терена на лява странична повърхност на тялото и оказване на страничен натиск върху долните крайници,за какъвто са свидетелствали Л. и П.,като оказан чрез сядането на подсъдимия върху пострадалия.

Неоснователно се поддържа от защитникът,че съдилищата по фактите не са взели предвид заявеното от експертите в съдебно заседание относно времето и механизма на коментираното увреждане.Видно е в тази насока,че в с.з. на 06.11.2024 год.,проведено в първоинстанционното производство,експертите са пояснили,че в конкретния случай травма долу в глезена няма,а е повече към коляното,като натискът трябва да е долу на ниво подбедрица,за да се получи такова счупване на подбедрицата.Посочили са още,че не може със сядане в областта на торса да се получи такова счупване,защото фиксирането е в долната част.Така изтъкнатото от експертите в хода на съдебното следствие е било взето предвид от първоинстанционния съд,който в мотивите си на стр.9 е подложил на анализ установения от вещите лица механизъм на получаване на травмата в съвкупност с показанията на св.Л. относно мястото на осъществения натиск-чрез сядане върху бедрото на десния му крак и положението на тялото му към момента на натиска-паднал по гръб,леко настрани и наляво,с изнесен десен крак над левия.Според експертите,изследваното счупване може да се осъществи по начина,посочен от пострадалия-при сядане върху подбедрицата на паднал човек,по огъвачен механизъм,надвишило естествената еластичност на костта,което огъване може да се реализира при страничен натиск върху подбедрицата,особено,ако краката са разположени върху солидна опора,а другата подбедрица служи като ограничена подложка.Този механизъм е възприет и от контролиращата инстанция,базирайки се на писменото заключение на експертите и дадените от тях пояснения,изтъкнати по-горе.