Определение № 2176 от 13.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2176 гр. Пловдив, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Надежда Дзивкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501824 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на ЕАД Е. И. в качеството на пълномощник на ищцата П. Б. М.,ЕГН-********** против определение № 7003/04.06.26г.,постановено по гр.д.№ 12584/24г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца Еднолично адвокатско дружество Е. И.,с БУЛСТАТ180978004 за изменение на осн.чл.248 от ГПК на постановеното по делото решение № 1896/22.04.26г.в частта му за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество,като присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата бъде определено от съда съобразно цената на иска и Наредба № 1.

Ответната страна по частната жалба- „Микро кредит“АД,ЕИК-202073629,гр.София не е изразила становище по частната жалба.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и доводите на страната, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена в срок от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на П. Б. М. против „Микро кредит“АД за установяване недействителността на договорна клауза от договор за за допълнителни услуги към договор за заем от 25.02.19г.

С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло предявения установителен иск и доколкото ищцата е била представлявана безплатно по делото от адв.Е.И. на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,е осъдил съгласно чл.38,ал.2 от ЗА ответното дружество да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 100 € с ДДС.При определяне на този размер не е изложил конкретни мотиви,само е посочил,че възнаграждението следва да се определи служебно „съобразно фактическата и правна сложност на делото.“ 1

По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател е поискал да му се присъди адв.възнаграждение в размер съобразно Наредба № 1.(Имайки предвид очевидно Наредба № 1/2004г.за възнаграждения за адв.работа.)

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата,като е препратил към мотивите си в решението в частта за разноските (каквито на практика липсват).

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗАдв. в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба,ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА следва да се отчете практиката на Съда на Европейския съюз. съд.С решение от 28.07.2016г.по дело C-57/2015 Съдът на ЕС е приел, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски,като се вземат предвид фактори като предмета на спора,неговата цена или труда,който трябва да се положи за защитата на съответното право.Съдебните разноски,които следва да понесе загубилата делото страна,трябва да бъдат "пропорционални".Прието е, че съответстваща на правото на ЕС е уредба,която допуска съдът да може във всеки случай,в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат,който се счита за несправедлив,да се отклони по изключение от този режим.Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС,като при необходимост,по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство,дори последваща,която им противоречи,без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.

Наредба № 1/04г. може да служи единствено като ориентир при определяне на адв.възнаграждения по реда на чл.38 от ЗА,като се вземат предвид именно посочените погоре критерии,както и при преценката на съда да се гарантира,че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми.

В конкретния случай следва да се отчете,че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност,тъй като се касае за спор,по който вече има установена съдебна практика.Производството е приключило без усложнения в три заседания,(от които две редовни),на които пълномощникът на М. не се е явявал,а е представял кратки писмени молби,в която не е развил доводи по съществото на спора.Пълномощникът не се е явил дори на заседанието,на което е била приета допуснатата по негово искане ССЕ.От друга страна,пълномощникът на ищеца е депозирал подробно аргументирана искова молба,с която е формулирал и доказателствено искане-допускане на ССЕ.Следва да се отчете също и това,че е предявен един иск с малък материален интерес-792лв.,както и факта,че адвокатската дейност е високо професионална и положеният адвокатски труд следва да се овъзмезди съответно.

Предвид горното съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя е в размер на 150 € с включен ДДС с оглед общия материален интерес по делото и реално извършените от адв.И. действия по оказване на правна помощ.

Ето защо обжалваното определение следва да се отмени,като се измени постановеното по делото решение в частта му за разноските и се увеличи размера на адв.възнаграждение,дължимо от ответника на осн.чл.38,ал.2 от ЗА на процесуалния 2 представител на ищеца от 100 евро с ДДС на 150 евро с ДДС.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7003/04.06.26г.,постановено по гр.д.№ 12584/24г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.,с която е оставено без уважение искането на ЕАД Е. И. на осн.чл.248 от ГПК за изменение на решение № 1896/22.04.26г.,постановено по делото в частта за разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 о т ГПК решение № 1896/22.04.26г.,постановено по гр.д.№ 12584/24г.по описа на ПдРС в частта за разноските, като:

УВЕЛИЧАВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,които е осъдено „Микро кредит“АД,ЕИК-202073629 да заплати на Еднолично адвокатско дружество

Е.

И.,БУЛСТАТ-180978004,с адрес на адвокатска кантора:гр.Пловдив,****, от 100(сто)евро с ДДС на 150(сто и петдесет)евро с ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3