Решение № 89 от 18.07.2023, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. , 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Г.И.Г. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20221860100570 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, депозирана от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******* срещу Д. Н. Ш., ЕГН: ********** , с която се иска признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума за консумирана топлинна енергия в общ размер от 1207.79 лв., от които 975.75 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.05.2022г. до изплащане на вземането, 202.07 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 10.05.2022г., както и суми за дялово разпределение, от които 25.00 лв.- главница за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 4.97 лв.- лихва за периода от 03.03.2020г. до 09.08.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 283/07.09.2022г. по ч.гр.д. №465 по описа на РС-Пирдоп за 2022г. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че на 27.05.2022 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Н. Ш. за сумата от общо 1207.70 лв., представляваща вземане срещу Ш. за топлоснабден имот, находящ се в ******* за което с разпореждане по ч.гр.д. 465/2022г. по описа на РС-Пирдоп е издадена исканата заповед за изпълнение и на основание чл.415, ал.1 ГПК със съобщение, получено от дружеството на 23.09.2022г., съдът им е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу Д. Ш.. Сочи се, че Д. Н. Ш. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и за него са били приложими общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на клиенти за 1 битови нужди, като той е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през периода месец 05.2018 г. – месец 04.2021 г. и към момента за завеждане на иска не е погасил задължението си.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. Н. Ш., подаден чрез адв.С. А., с който ответникът оспорва исковете по основание и размер. Счита, че сумите, претендирани от ищеца, за периода от 05.2018г. до 27.05.2019г. не се дължат, тъй като същите са погасени по давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД - с изтичане на 3 години от възникване на основанието. Сочи се в отговора още, че клаузата на чл.33, ал.2 ОУ в сила от 12.03.2014г. е нищожна на основание чл.146, ал.1, предл.1 ЗЗП като неравноправнапротиворечаща на общия принцип за добросъвестност и водещ до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същото се отнасяло и за клаузата на чл.33, ал.1 вр. чл.32, ал.2 от ОУ- заплащане на сметки по прогнозен дял след публикуването им в интернет страницата на търговеца. В този смисъл- предвид нищожността на клаузите на общите условия, определящи падежа на задълженията, следвало да се счита, че няма уговорен срок за изпълнение, поради което моментът, от който започва да тече давността за всяка месечна вноска по чл.114, ал.2 ЗЗД, бил първо число на месеца, следващ този, за който е потребена услугата. Ответникът счита, че с разпоредбите на чл.33, ал.1 вр. чл.32, ал.2 ОУ ищецът, претендирайки вземания въз основа на фактури по изравнителни сметки /издадени минимум 6 месеца след периода, за който се дължи/се опитва да заобиколи закона и „продължи“ срока, след който вземанията се погасяват по давност. Оспорва се и размерът на претендираната мораторна лихва, тъй като същата била недължима в посочения размер с оглед недължимост на главницата. Сочи се още, че ответникът Д. Ш. живее в ***** и не обитава въпросния имот, поради което не е и ползвател на топлинна енергия. Ответникът заявява готовност за водене на преговори и сключване на споразумение с „Т.С.“ ЕАД, в която връзка се иска съдът да не допуска Съдебно-счетоводна експертиза, тъй като това ще доведе до натоварване на страната с разноски. С оглед всичко изложено, ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявените срещу него обективно съединени искове като неоснователни. Моли и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът „Т.С.“ ЕАД не изпраща представител. След съдебното заседание е постъпила писмена молба от ищеца чрез процесуалния представител Н.П., с която е заявено искане да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание ответникът Д. Н. Ш. не се явява и не се представлява.

Депозирана е писмена молба от ответника чрез процесуалния му представител адв.С. А., в която е посочено, че на 29.12.2022г. Д. Ш., чрез неговата дъщеря И.Д.Т. е подписано с ищеца „Т.С.“ ЕАД споразумение за заплащане на задълженията по делото, с което ответникът е признал дълга и към настоящия момент заплаща в срок задълженията си по това споразумение.

В съдебно заседание третото лице-помагач „Н.“ АД не се представлява. Депозирана е молба от третото лице-помагач чрез юрк. А. Н., към която е приложено становище2 изложение, с което най-общо твърдят, че при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот, са спазени относимите нормативни изисквания.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Видно от издадената Заповед за изпълнение №283 от 07.09.2022г. по ч.гр.д.

№465/2022г. по описа на РС-Пирдоп, с нея е била уважена претенцията на „Т.С.“ ЕАД, предявена със заявление по чл.410 ГПК, подадено на 27.05.2020г. и на длъжника Д. Н. Ш. е било разпоредено да заплати на заявителя сумите, за които е заведен настоящият установителен иск. Тветникът-длъжник е подал възражение по чл.414 ГПК в срок, поради което на завителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

Не се спори между страните, че Д. Н. Ш. е бил абонат на дружеството „Т.С.“ ЕАД, предоставящо топлинна енергия на потребители при Общи условия /приложени към исковата молба/, за имот, находящ се в *******. Представени са и заявление-декларация от Д. Н. Ш. от 14.06.2007г за откриване на партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, с адрес на топлоснабдения имот:

*********, както и Нотариален акт № ***, том 1, рег. №****, дело №96 от 17.06.2003г., с който ответникът Д. Ш. е закупил имота, за чието топлоснабдяване е подадено заявлениетодекларация. Представено е и пълномощно от ответника Д. Ш. в полза наа дъщеря му И.Д.Т., за това тя да може да го представлява пред всички държавни и общински органи, трети физически и юридически лица по въпроси, касаещи закупения от него имот: *********.

С молбата на ищеца от 05.05.2023г. е представено „Споразумение“ от 29.12.2022г., сключено между „Т.С.“ ЕАД и Д. Н. Ш. чрез пълномощника му И.Д.Т., с което длъжникът признава процесното задължение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК з аобща сума в размер на 1469,76 лв. към датата на подписване на споразумението и е определен погасителен план за разсрочено изплащане на задължението, за част от вноските по който се представят счетоводни документи за плащане.

Със споразумението „Т.С.“ ЕАД на свой ред се е задължило, при спазване на погасителния план, да не предприема действия по принудително изпълнение на основание издадения изпълнителен лист.

Ответникът Д. Н. Ш. чрез процесуалния си представител, признава задължението по процесната заповед за изпълнение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.139 ЗЕ (за заплащане на цена на доставена топлинна енергия и сума за дялово разпределение) и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД (за обезщетение за забава в размер на законната лихва).

Доколкото ответникът Д. Н. Ш., чрез упълномощено от него лице, е подписал споразумение за признаване на дълга и разсрочване на същия, което потвърждава с писмена 3 молба и представя доказателства, че е заплатил част от разсроченото задължение, то той признава обстоятелствата, довели до начисляването на процесните суми, а именно: наличието на облигационно отношение с дружеството-ищец и че последното е доставило топлинна енергия, която не е била заплатена своевременно. С извършените действия ответникът признава исковата претенция по основание и размер и същата следва да бъде уважена за пълната сума. Това е така, защото макар да има представени документи за заплащане на част от сумата по споразумението, на тях не е отразено кое е задълженото лице, нито за кой точно топлоснабден имот е плащането. Ответникът пък е замолил да не се изготят експертизи, за да не му се генерират допълнителни разноски и поради това по делото не е изготвена ССчЕ, която да провери какви точно суми от процесните са били заплатени и към коя част от задължението са отнесени, предвид, че ответникът признава задължението. Поради това няма как извършените евентуално плащания да бъдат отчетени като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса и това да бъде съобразено по реда на чл.235, ал.3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските, сторени от ищеца в настоящото исково производство в размер общо на 250.00 лв., от които 25 лв. държавна такса, платена в заповедното производство, 25 лв. държавна такса, платена в исковото производство и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете фази на производството, макар заповедният съд да е присъдил по-голяма сума за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, съществуването на вземане на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *************** против Д. Н. Ш., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *********** за сумите, както следва: сумата от 975.75 лв.

/деветстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки / с ДДС – главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в *******; сумата от 25.00 лв. /двайсет и пет лева / с ДДС – главница за дялово разпределение за периода м.08.2019г. до м.04.2021г. за същия топплоснабден имот, ведно с ъ с законната лихва върху тези главница за периода от 27.05.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 202.07 лв. /двеста и два лева и седем стотинки / с ДДС – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 10.05.2022г. върху главницата за доставена топлинна енергия; сумата от 4.97 лв. /четири лева и деветдесет и седем стотинки / с ДДС – мораторна лихва за забава за периода от 01.10.2019г. до 10.05.2022г. върху главницата за дялово разпределение, които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 283/07.09.2022г. по ч.гр.д. №465 по описа на РС-Пирдоп за 2022г., 4

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Д. Н. Ш., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ************* ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ************* разноските, направени в заповедното и исковото производство в размер общо на 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, от които 125.00 лв.разноски в заповедното производство и 125.00 лв. – разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ - „Н.“ АД.

Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му пред Софийски окръжен съд.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________

5