Решение № 4413 от 03.10.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4413

Пазарджик, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20257150700641 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

2. Образувано по Жалба на С. Х. П., [ЕГН], с адрес: гр. Сърница, [улица], с посочен съдебен адрес гр. Велинград, [улица], адв. Т., срещу Решение № 1012-12-267#1 от 22.05.2025г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-508-3 от 28.03.2025 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ, Пазарджик, с което на С. Х. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.04.2024 г. до 05.12.2024 г. в размер на 33.77 лв. дневно.

3. Поддържа се, че административния орган е приложил неправилно материалноправния закон, в случая правилото на чл. 546, ал. 8 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., вместо разпоредбата на чл. 62. параграф 1 и 2 от същия регламент, доколкото нормата на чл. 546, ал. 8 от КСО, не е била действащо право, към момента на осъществяване на фактическия състав от който жалбоподателката черпи за себе си правото на обезщетение и към момента на подаване на заявлението, с което тя е упражнила това свое право. Сочи се, че в случая не е налице изрично разпореждане на закона с което на нормата на чл. 546, ал. 8 от КСО да е придадено обратно действие.

Счита се, че необоснованото удължаване на административното производство от страна на административния орган, не е основание да се приеме, че нормата на чл. 546, ал. 8 от КСО е приложима в случая, доколкото П. е подал заявлението за обезщетение на 08.04.2024г., а въпросния текст от закона е в сила от 13.08.2024 г.

Подробни съображения в тази насока са развити в представената по делото писмена защита.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, като се присъдят сторените разноски в производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

Счита се, разпоредбата на чл. 546, ал. 8 от КСО се прилага от датата на влизането ѝ в сила, включително и за заварените правоотношения, при които паричното обезщетение за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Според административния орган, принципно положение е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон.

Като аргумент в тази насока се сочат решения на Върховния административен съд и Решение № 4 от 14.05.2020 г., постановено по к. д. № 9 по описа на Конституционния съд на Република България за 2019 г.

По отношение на приложението на чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 е цитирано Решение на Съда(седми състав) ат 12.10.2023 г. по дело С-45/2022

Поддържа се, че новоприетата разпоредба на ал. 8 от чл. 54б не променя приетия с ал. 1 подход за определян базата за изчисляване размера на обезщетението, а предвижда при определяне размера на паричното обезщетение за безработица да се вземат предвид и доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави в които се прилагат европейските регламенти.

В подкрепа на становището се сочи Определение № 3648 от 08.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3139 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. и съдебни актове на други административни съдилища.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение. Възразява се относно претендирания от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение.

II. За допустимостта :

5. Жалбата е регистрирана в деловодството на администрацията на 30.05.2025 г., тоест, оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес.

III. За фактите и тяхната хронология :

6. Със Заявление вх. №122-00-508/08.04.2024 г (л. 129), П. е поискал от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирал, че е упражнявала трудова дейност в периода от 04.01.2024 г. до 05.04.2024 г., по трудово правоотношение в Ирландия с работодател „Greenhill Fruit Farm“ Ltd.

Във връзка със заявлението, до жалбоподателката е било отправено писмо изх. № №122-00-508-1 от 10.04.2024 г. (л. 125), с искане да представи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС – относно Ирландия; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи за упражнявана трудова дейност в Ирландия (фишове за заплати, документ от работодател потвърждаващ причината за прекратяване на договора); заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава - членка на ЕС за Великобритания; документи удостоверяващи осигурителен стаж от Великобритания; анкетна карта за Великобритания; документ за осигурителен номер; копие на формуляр Р 45.

В отговор на искането, със Заявление за удостоверяване на осигурителен период от друга държава-членка на ЕС № 1019-12-2564 от 24.04.2024 г.(л. 60), С. П. е посочил данни за периода от 04.01.2024 г. до 05.04.2024 г. относно осигурителен стаж в Република Ирландия, като са представени: декларация относно определяне пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, трудов договор; удостоверение от работодателя „Greenhill Fruit Farm“ Ltd., в което е заявено, че в периода от 04.01.2024 г. до 05.04.2024 г., П. действително е работил в дружеството, като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е изтичане на срока на договора на 05.04.2024 г.; фишове за изплатено възнаграждение.

Съответно, със Заявление за удостоверяване на осигурителен период от друга държава-членка на ЕС № 1019-12-2565 от 24.04.2024 г.(л. 87), П. е посочил данни за периоди от 16.06.2022 г. до 14.01.2023 г. и от 01.06.2023 г. до 01.01.2024 г. относно осигурителен стаж във Великобритания , като са представени документи във връзка с упражняваната трудова дейност, включително формуляр Р45.

7. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структуриран електронен документ U001CB №1256115 и U003 №1266365(л. 52) е изискано предоставяне на информация за периода от 04.01.2024 г. до 05.04.2024 г. от компетентната институция на Ирландия, а със структуриран електронен документ U001CB №1271388(л. 48), от компетентната институция на Великобритания е изискано предоставяне на информация за периодите: от 16.06.2022 г. до 14.01.2023 г. и от 01.06.2023 г. до 01.01.2024 г.

При това положение, с Разпореждане №122-00-508-1 от 25.04.2023 г.(л. 57) на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на съответните структурирани електронни документи от компетентната институция на Франция.

В отговор на искането отправено от компетентната администрация във Великобритания, в ТП на НОИ, Пазарджик е постъпил структуриран електронен документ U017 №1313949 ( л. 75), с удостоверени: период на осигурена заетост : от 16.06.2022 г. до 05.10.2022 г.; от 09.10.2022 г. до 14.01.2023 г.; от 01.06.2023 г. до 01.01.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“;

Постъпили са също така структурирани електронни документи U017 №1273472 и U004 №1273475(л. 43), с които от компетентна институция на Ирландия са удостоверени: период на осигурена заетост от 08.01.2024 г. до 05.04.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода от 08.01.2024 г. до 05.04.2024 г. в размер на € 8200.89.

8. С Разпореждане №122-00-508-2 от 27.03.2025 г., производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено, а с Разпореждане №122-00-508-3 от 28.03.2025 г., на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, на С. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.04.2024 г. до 05.12.2024 г. в размер на 33.77 лв. дневно.

Спор по описаните до тук факти, не се формира между страните.

9. Следва също така да се отбележи, че спор между страните не се формира и по отношение на компетентността на България като държава – членка, която следва да разгледа и реши подаденото от жалбоподателката заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, включително въз основа на нейната заетост в друга държава – членка.

В решението на горестоящият в йерархията на администрацията орган е посочено, че „… Приложим материален закон, съгласно чл. 142 от Административнопроцесуалния кодекс, е този към момента на издаване на административния акт. Релевантно е съществуващото към момента на издаване на акта фактическо положение и при наличието на визираните в закона предпоставки, съществуващи към този момент, административният орган е длъжен да издаде акт с определено съдържание. Тоест разпоредбата на чл. 546, ал. 8 от КСО се прилага от датата на влизането й в сила (13.08.2024 г.), включително и за заварените правоотношения, при които паричното обезщетение за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на парично обезщетение, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон..… В настоящия случай, към датата на влизане в сила на новоприетата правна норма не е наличен завършен фактически състав на административното правоотношение, тъй като не е било издадено разпореждане, по подаденото заявление за парично обезщетение за безработица….“.

Приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО е обосновано и в контекста на следните съображения „… хипотезата описана чл. 62 (3) от Регламент (EO) №883/2004 има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл. 62 (1) и чл. 62 (2) от Регламент (EO) №883/2004, като представлява изключение от правилото за изчисляване на паричните обезщетения за безработица изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Тази съществена разлика в законодателния подход между чл. 62 (1) от Регламент (EO) №883/2004 и чл. 62 (3) от Регламент (EO) №883/2004 (липсата на думата „изключително“), както и прокламирания принцип на Регламент (EO) Nº883/2004 и Регламент (EO) №987/2009, да координират, а не да хармонизират националните законодателства, прави допустимо и възможно изчисляването на паричните обезщетения за безработица, в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство, ако такива има предвидени в него, при задължителното отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа….“.