Решение № 85 от 16.02.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Плевен, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20244430200110 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

С наказателно постановление №15-2300333 от 20.12.2023г. *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е наложил на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на *** ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. ***, представлявано от П. Г. Л. административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят *** ЕООД, който чрез управителя П. Г. Л. го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. от АК-Плевен който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за 1 съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Навежда доводи, че Ю.П.Ц. е *** и е работила на договор за продажба на консигнация. Моли съда да отмени обжалваното НП.

Въззиваемата страна *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен се представлява от юрк. П.Ч., който изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №15-2300333 от 29.11.2023г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че при проверка на място, извършена на 13.11.2023 г. в 13:10 часа на място на обект ***, намиращ се в гр. Плевен, пред ***, до тотото, стопанисван от *** ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, представляван от В.Б.В. - Пълномощник чрез Пълномощно с peг. № 5380 от 14.11.2023 г., с ЕГН ********** и при документална проверка, извършена на 29.11.2023 г. в офиса на ДИТ - Плевен се установи, че *** ЕООД с ЕИК ***, в качеството си на работодател, е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно:

Работодателят е допуснал до работа на 13.11.2023 г. в 13:10 часа, на обект *** пред ***, до тотото, лицето Ю.П.Ц., с ЕГН **********, да работи като „*** – ***“, без да има със същото подписан Трудов договор в писмена форма. С това е нарушил: чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител А. В. Д. и свидетел Х. В. Р., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – заверено копие на обратна разписка ИД PS 5800 01UZDI J за получаване на Наказателно постановление № 15-2300333/20.12.2023 г. на *** на Дирекция ,,ИТ“ Плевен; заверено копие на Протокол от проверка ПР2343349 от 29.11.2023 г., ведно с нотариално заверено пълномощно; заверено копие на Декларация от Ю.П.Ц.; заверено копие на трудов

2 договор №2304 от 14.11.2023 г., сключен между *** ЕООД, ЕИК *** и Ю.П.Ц.; заверено копие на Справка от НАП с Изх. № 15388233038826 от 14.11.2023 г.; заверено копие на Граждански договор на Ю.П.Ц. от 04.01.2016г.; заверено копие на Длъжностна характеристика за длъжността „***“ на Д „ИТ“ Плевен; заверено копие на Длъжностна характеристика за длъжността *** в Д „ИТ“ Плевен. Актосъставителят Д. и свидетелят Р. са категорични, че при извършена проверка на 13.11.2023 г. в 13:10 часа на място на обект ***, намиращ се в гр. Плевен, пред ***, до тотото, стопанисван от *** ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

Плевен, ул. ***, представляван от В.Б.В. - Пълномощник чрез Пълномощно с peг. № 5380 от 14.11.2023 г., с ЕГН ********** и при документална проверка, извършена на 29.11.2023 г. в офиса на ДИТ - Плевен са установили нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство от работодателя *** ЕООД гр.Плевен с ЕИК ***, а именно - допуснал е до работа на 13.11.2023 г. в 13:10 часа, на обект *** пред ***, до тотото, лицето Ю.П.Ц., с ЕГН **********, да работи като „*** – ***“, без да има със същото подписан Трудов договор в писмена форма. Според показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Р. при проверката на място лицето Ю.П.Ц. е заявило на контролните органи, че работи на граждански договор. Към преписката е приложена и попълнена собственоръчно Декларация от лицето Ю.Ц., от която е видно, че същата е декларирала, че към 13.11.2023 (датата на проверката) в 13.10 часа няма сключен трудов договор, а има граждански такъв. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Р., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с извършената от тях проверка. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя *** ЕООД в нарушение, което не е извършил. В тази насока следва да се има предвид, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН жалбоподателят е направил възражения по констатациите в акта, а именно – не е допуснал до работа на 13.11.2023 г. в 13:10 часа, на обект *** пред ***, до тотото, лицето Ю.П.Ц., с ЕГН **********, да работи като „*** – ***“, без да има със същото подписан трудов договор в писмена форма. При проверката на място лицето е заявило на контролните органи, че работи на 3 граждански договор. Към преписката е приложена и попълнена собственоръчно Декларация от лицето Ю.Ц., от която е видно, че същата е декларирала, че към 13.11.2023 (датата на проверката) в 13.10 часа няма сключен трудов договор, а има граждански такъв.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят *** ЕООД е извършил нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.

Производството е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е Д.ие, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това Д.ие /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Съобразно разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия член работодателят няма право да 4 допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави посочените документи. Според чл. 61, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя преди постъпването на работа. В т. 1 § 1 от ДР на КТ е дадена легална дефиниция на понятието "работодател" и това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние, и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие - ползвател. Изхождайки от съдържанието на понятието "работодател" и от данните относно дейността на дружеството жалбоподател, може да се направи извод, че същото представлява работодател по смисъла на КТ и в този смисъл пред него стои задължението да сключва трудов договор в писмен вид с работника или служителя преди постъпването на работа. Представеният по делото граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 4.01.2016г. между страните в горния смисъл съставлява прикриване на трудовоправни отношения и поради това не следва да се кредитира.

Трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. От друга страна, гражданският договор, се сключва между възложител и изпълнител за постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора. При гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението на поставената задача се прекратява. При гражданския договор изпълнителят е 5 независим от възложителя и за него няма значение организацията на труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова дисциплина.

От всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 13.11.2023г. лицето Ю.П.Ц. с ЕГН ********** е работило като „*** - ***“ във *** ЕООД на обект ***, намиращ се в гр.Плевен, пред ***, до тотото. Събраните гласни и писмени доказателства установяват, че между Ю.Ц. и санкционираното дружество са били установени правоотношенията с характер на трудови, поради което се дължи сключване на трудов договор преди започване изпълнението на възложените със същия трудови функции.

Това е така, защото в случая са налице съществените елементи на правоотношението, което го квалифицират като трудово, а именно определени са мястото на работа, характера на работа, работно време и възнаграждение. Безспорно се установява от доказателствата, че действително с възлагането на извършването на определена работа от работника Ю.Ц., свързана с продаване на печатни издания, в обект на дружеството, с определянето на работното място - ***, намиращ се пред ***, до тотото, с работно време от 07.30 до 14.30 часа, с материали на работодателя и с уговорено възнаграждение - 100 лв., че между нея и дружеството - възложител *** ЕООД е възникнало трудово правоотношение.