Решение № 776 от 27.05.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 776

Смолян, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - V състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар РАДКА МАРИНСКА и с участието на прокурора АТАНАС ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА административно дело № 20257230700420 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203- чл. 207 от АПК вр.чл.2в вр. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на „К. КО“ ЕООД, [ЕИК] [населено място] срещу НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА [държава] и АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ към МРРБ, с който се иска по реда на ЗОДОВ ответниците солидарно да платят на ищеца сумата от 750лв., имуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз и представляващи платена от дружеството компесаторна такса по чл. 10 ал.2 ЗП, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Твърди се, че с ЕФ на АПИ е установено нарушение по чл.102 ал.2 ЗДвП, а именно че не е платена тол такса по чл. 10 ал.1 т.2 ЗП. Сочи се, че дружеството е платило компесаторна такса от 750лв. по чл. 10 ал.2 ЗП, но въпреки това дължи такса по чл. 10б ал.5 ЗП в размер на 119лв. Излагат се съображения, че освен таксата по чл. 10б ал.5 ЗП, която норма не предвижда да се плати такса само за изминатия участък, дружеството дължи и компесаторна такса от 750лв., за да се освободи от санкцията, която [рег. номер]. Иска се компесаторната такса да бъде възстановена. Твърди се, че по българското законодателство се дължи както компесаторната такса, за да се освободи лицето от отговорност, така и таксата по чл. 10б ал.5 ЗП, което е непропорционално и е в противоречие с принципа за пропорционалност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО от 17 юни 1999г. Твърди се, че ЗП не съответства също и на чл.2 пар.7 от Регламент за изпълнение 2020/204, в сила от 2021г. Според ищеца такова изискване към доставчиците на ЕУЕПТ е въведено у нас едва на 1.01.2024г. със ЗИД на ЗП ДВ бр.14 от 2023г. в сила от 01.01.2024г. Според ищеца плетената сума от 750 лева следва да бъде възстановена, като недължимо платена, поради липса на въвеждане преди 01.01.2024г. на задължението по чл. 10б ал. 7-9 от ЗП.

Искът срещу НС се основава на твърдения за противоправно бездействие от страна на законодателния орган да отмени чл. 10 ал. 2 и чл. 10б ал.5 ЗП след влизането на страната ни в ЕС и допускането на нарушение на правилото на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. Сочи се, че НС е отговорно законите да съответстват на правото на ЕС, а АПИ е отговорно по делото заради това, че не прилага правото на ЕС, тъй като изпълнява наказания в противореачие с правото на ЕС и получава недължимо платени суми по процесния ЕФ. Твърди се, че двете норми от националното право - чл. 10 ал. 2 и чл. 10б ал.5 ЗП, са от 28.09.2018г. и от 16.08.2019г., компесаторната такса е фиксиран размер и не е предвидена възможност да се плати такса единствено на изминатия участък, а следва да се плати такса за най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа. Твърди се, че се дължи както такса за най-дългата отсечка, без да се вземе предвид какъв е незаплатения пътен участък, така и компесаторна такса във фиксиран размер от 750 лева, за да се освободи лицето от имуществена санкция от 2500 лева. Твърди се, че нарушението е извършено на 20.07.2022г., към който момент ЗП не е в съответствие с чл. 2 пар.7 от Регламент за изпълнение 2020/204, който изисква доставчиците на ЕУЕПТ да информират ползвателите за недекларирана пътна такса и предлагат възможност за отстраняване на нередовността преди предприемане на принудителни мерки, когато такава е предвидена по националното право. Твърди се, че такова изискване към доставчиците е въведено едва на 01.01.2024г. със ЗИД на ЗП ДВ бр. 14 от 2023г. в сила от 01.01.2024г. Сочи се, че според чл.9а от Директива 1999/62/ЕО държавите следва да предвидят система от наказания за нарушаване на националните норми, които да са ефективни, съразмерни и възпиращи. Според СЕС предвиденото в този член изискване за пропорционалност, не допуска система от наказания, която да предвижда фиксирана глоба за всички нарушения относно задължението за предварително плащане на таксата за ползване на пътищата, независимо от характера и тежестта.Посочено е, че при издаване на ЕФ не е въведена процедурата по Регламент 2020/204.

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.

В писмено становище вх.№ 1430/21 май 2026г. /л.105/ се развиват подробни доводи и съображения относно основателността на иска. Твърди се, че вредата е пряка и непосредствена последица от действието на национално-правни норми, които противоречат на правото на Европейския съюз. Сочи се, че плащането на компесаторната такса е алтернатива на имуществената санкция, това плащане е под страх от налагане на много по-голяма санкция и е непропорционално. Твърди се, че легитимирани ответници са НС и АПИ, тъй като АПИ е получило таксата и е издало ЕФ, а НС е приело разпоредбите на чл. 10 ал. 2 и чл. 10б ал.5 ЗП, които противоречат на правота на ЕС.Твърди се, че фиксираният размер на компесаторната такса от 750 лева не позволява преценка с тежестта на нарушението. По съображения за допустимост и основателност на претенцията, се иска нейното уважаване и присъждане на разноски.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ в писмено становище вх.№1227/08.05.2026г. /л.83 и сл./ оспорва иска. Твърди се, че в случая не са налице отношения на власт и подчинение, а дружеството само е избрало да плати компесаторната такса, за да избегне производство по налагане на санкция. Излагат се подробни аргументи относно неоснователността на твърденията в исковата молба. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Ответникът Народно събрание на РБ в писмена молба вх.№ 1396/ 20.05.2026г. /л.99 и сл./ сочи, че искът срещу НС е недопустим и следва производството по делото да се прекрати спрямо този ответник. Претендират се разноски, прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна. В писмения отговор вх.№ 884/6.04.2026г. /л.53 и сл./ се сочи, че НС не е пасивно-легитимиран ответник, като в условия на алтернативност се сочи, че искът е неоснователен и недоказан.Претендират се разноски.

Представителят на ОП - [област] заема становище за недопустимост на исковата претенция срещу Народното събрание и за основателност на иска срещу АПИ.

С Електронен фиш от 01.02. 2022г. на АПИ е установено нарушение на МПС № [рег. номер], в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима техническа максимална маса на състава 44000, в Община [област], за движение по път [Наименование]км. 8+130, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Посочено е в ЕФ, че за посоченото ППС изцяло не е платена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 ЗП, тъй като за това ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол-декларация за преминаването. Посочено е, че нарушението е установено с устройство №20611, елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП, намиращо се на път [Наименование]км. 8+130. Посочено е, че за извършеното нарушение по чл.102 ал.2 ЗДвП и на осн.чл.187а ал.2 т. 3 вр.чл.179 ал.3б ЗДвП на дружеството се налага санкция от 2 500 лева. Посочено е, че дружеството може да се освободи от отговорност, ако в 14-дн. срок плати компесаторна такса, като с плащането на таксата ЕФ ще се анулира, не се държи санкция и задължението по чл. 10б ал.5 ЗП ще се счита за изпълнено.

По делото няма данни кога е връчена ЕФ и на кого. Представена е разписка за платена компесаторна такса по този ЕФ в размер на 750 лева.

Правни изводи.

Исковата претенция срещу Народното събрание на [държава] се основава на твърдения за бездействие, изразяващо се главно в две насоки: че не са отмени разпоредбите на чл. 10б ал.5 и чл. 10 ал.2 ЗП, с което е допуснато нарушение на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, касаещо ефективни, съразмерни и възпиращи наказания; че в българското право към момента на нарушението - 20.07.2022г., не е било въведено изискването на чл. 2 пар.7 от Регламент за изпълнение 2020/204 от 28 ноември 2019г., а то е въведено по-късно едва с ДВ бр.14 от 2023г. В исковата молба се твърди, че вредите са вследствие от вътрешното законодателството на страната ни, което нарушава правото на ЕС.

По отношение на искът спрямо НС, същият следва да се остави без разглеждане. Липсата на процесуална легитимация е въпрос на допустимост на предявения иск и съгласно чл. 205 ал.2 АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 във връзка със ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В този смисъл не може да се приеме, че НС е адресат на посочената разпоредба. Орган на законодателна власт не отговаря за вреди на частноправни субекти поради липса на пряка каузална връзка – приложението на законите е винаги опосредено от действията или бездействията на органи на изпълнителната, местната или съдебната власт, за които изрично е предвидена такава отговорност по ЗОДОВ. Подведомствеността на делата за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, изключва възможността административните съдилища да разглеждат искове насочени против Народното събрание в качеството му на законодателен орган за вреди от приети или неприети от него законодателни актове. Съгласно чл. 2 ал.2 т.1 АПК, Кодексът, респ. и предвиденото в чл. 203 и сл. АПК производство, не се прилага за актовете на Народното събрание. Обезщетение за вреди от законодателния процес не могат да бъдат търсени по реда на ЧЛ. 203 АПК. Както се посочи, от една страна Народното събрание на [държава] не е юридическо лице, а от друга дейността му, която се сочи да е противоправна касае нормотворческата му дейност, която може да бъде източник на деликт и основание за отговорност, но пред общите съдилища /Решение № 8996 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2022г./.

По отношение на ответника АПИ съдът съобрази следното:

Кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността са нарушаване на правна норма на ЕС, нарушението да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между нарушението и вредата.В случая дружеството е платило компесаторна такса, с което е признал нарушението. В Решение СЕС по дело С-61/23, посочено в исковата молба, се говори за наказания и имуществени санкции, тоест за властническа дейност на държавата, а компесаторната такса не е такава и не е предмет на обсъждане в това решение на СЕС. По съединени дела C497/15 и C498/15 на СЕС се казва, че „съгласно член 9а от Директива 1999/62 държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.“. По съединените дела също така се казва, че глобата във фиксиран размер е непропорционална, но отново следва да се посочи, че в тази практика на СЕС става дума за „налагането на глоба с фиксиран размер“. Ето защо следва да се прави разлика между тълкуването на чл.9а от Директивата, касаеща глобите и вътрешното право относно таксите за ползване на пътищата и компесаторната такса. Разпоредбата на чл. 187а ал.2 т.3 ЗДвП говори за санкция, която се налага при неплащане на таксата по чл.10 ал.1 ЗП. А от текста на чл. 10 ал.2 ЗП става ясно, че таксата не е задължителна, плаща се с цел освобождаване от административно-наказателна отговорност. Според ЗДвП при установяване на нарушение по чл.179 ал.3 – 3б ЗДвП /управление на МПС, за което не е платена дължимата такса/, преди да се състави АУАН контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да плати такса по таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП и ако таксата е платена в срок, АУАН не се съставя, а когато акт е съставен, не се издава наказателно постановление и производството се прекратява /чл.189е ал.6 ЗДвП/. ЕФ се нулира, когато таксата се плати /чл.189ж ал.3 т.1 ЗДвП/, като това е посочено и в ЕФ. В случай, че е подадена жалба срещу този ЕФ тя следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати, тъй като липсва предмет на оспорване и правен интерес.