Определение № 5328 от 26.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5328 гр. Варна, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно частно гражданско дело № 20253100502431 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следващите ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№84659/09.10.2025г., подадена от И.

С. К., в качеството й на настойник на Г. Й. К., чрез адвокат С. Б., срещу Определение №12827/23.09.2025г., постановено по г.д.№9432/2025г. по описа на ВРС, 48 състав, с което производството е прекратено на основание чл.130 ГПК.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че И. К. е назначена за настойник на своя син Г. Й., който е поставен под пълно запрещение, поради което и същата е процесуална легитимна да предяви иска за развод. Акцентира се, че в конкретния случай не са налице противоречиви интереси между представител и представляван, доколкото Г. Й. има син, който в случай на евентуална смърт на постановения под запрещение, би изключил възможността родителите му да го наследят.

Акцентира се, че дори и да се приеме, че са налице противоречиви интереси, то съдът може да прецени дали са налице предпоставките за назначаване на особен представител, в образуваното вече гражданско производство, а не на основание чл.130 ГПК да го прекрати. С тези доводи се моли определението да бъде отменено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, обжалваното определение е връчено на страната на 01.10.2025г., жалбата срещу него е подадена на 08.08.2025г., насочена е срещу обжалваем акт, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.275, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Производството пред първа инстанция е образувано по предявен иск с правно основание чл.49 СК от И. С. К., в качеството й на настойник на Г. Й. К., поставен под пълно запрещение с решение на ВОС, постановено по г.д.

№1864/2024г., чрез адвокат С. Б., срещу П. Х. К..

В исковата молба е посочено, че ищецът Г. К. е сключил граждански брак на 17.01.2007г. с ответника П. К., а от брака имат едно дете - Й. К.

(пълнолетен). Посочено е, че след сключване на брака, двамата са заживели в придобития преди това от Г. К. недвижим имот. Изложени са доводи за наличието на редица обстоятелства, които са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Акцентирано е, че около 2017г. състоянието на Г. К. е започнало да се влошава, през месец януари 2024г. е бил настанен в Дом за пълнолетни лица с деменция, а с Решение №486/05.05.2025г., постановено по г.д.№1864/2024г. по описа на ВОС, VI състав, той е бил поставен под пълно запрещение. Сочи се, че с решение от 16.07.2025г. за негов настойник е назначена И. С. К. и с решение от 24.07.2025г., настойническият съвет е взел решение да се предяви иск за развод, доколкото съпругата на Г. К., напълно се е дезинтересирала от него и не полага никакви грижи.

С Определение №12827/23.09.2025г., постановено по г.д.№9432/2025г. по описа на ВРС, 48 състав е прекратил образуваното производство на основание чл.130 ГПК. В определението първоинстанционният съд е приел, че са налице противоречиви интереси между запретения съпруг Г. К. и неговия настойник И. К., тъй като Г. К. притежава имущество, а след прекратяване на брака, негов наследник би била неговата майка и настойник. Изложени са доводи, че поради горните причини, неговата майка не притежава процесуална легитимация да предяви иск за развод от името на лицето, поставено под пълно запрещение, а е следвало предварително да се поиска назначаването на особен представител.

Съдът след като се запозна с доводите и възраженията на страните и материалите по делото, намира следното:

Процесуалната легитимация в исковия процес се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение. За допустимостта на процеса е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. Ако лицето, подало исковата молба твърди, че е носител на спорното материално право и на него се дължи изпълнение, а по делото се установи, че е само представител на надлежната страна по материалното правоотношение, няма нередовност на исковата молба; така предявеният иск е допустим, но неоснователен поради липса на активна материалноправна легитимация. Когато исковата молба е подадена чрез представител по закон или пълномощие, трябва да се приложат доказателства, удостоверяващи представителната власт.

В случаите, в които едно лице е поставено под пълно запрещение, то участва в исковия процес чрез неговия законен представител – назначения му настойник. В конкретния случай е безспорно установено, че ищецът Г. К. е поставен под пълно запрещение, а за негов настойник е назначена неговата 2 майка – И. К., която притежава нужната процесуална легитимация, за да предяви настоящия иск. Обстоятелството дали постановеното под пълно запрещение лице има имущество или не, само по себе си не е основание да се приеме, че искът не може да бъде предявен от законния му представител.

Дори и да се приеме, че са налице противоречиви интереси между представител и представляван, каквито в настоящия случай съдът намира, че не са налице, то правомощие на съда, съгласно чл.29, ал.4 ГПК, е да прецени дали са налице предпоставките за назначаване на особен представител и не зависи от волята на страната. Тази преценка се извършва служебно от съда, за да бъдат съхранени правата на страните и да се обезпечи участието им в производството, но не се явява предпоставка за надлежното предявяване на иска.

С оглед горното обжалваното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №12827/23.09.2025г., постановено по г.д.

№9432/2025г. по описа на ВРС, 48 състав, с което на основание чл.130 ГПК производството е прекратено.

ВРЪЩА делото на ВРС, 48 състав за продължаване на съдопроизводствени действия по него, съобразно изложеното в мотивите на настоящето определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3