Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 17.07.2023, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
157/2023
Подписан
17.07.2023

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 151 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 170, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 171, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 91 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 9, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 71 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 72 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 96, ал. 1, т. 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 98, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 14 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл. 14, ал. 1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл. 14, ал. 2 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл. 30, ал. 3 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж

РЕШЕНИЕ

Номер 195 17.07.2023 г. град Русе

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Русе, четвърти състав, на двадесет и осми юни две хиляди двадесета и трета година, в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ:

Диана Калоянова при секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело № 157 по описа за 2023 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 и във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на А.К.В., ЕГН *********, с адрес *** против Решение № 2153-17-26/02.03.2023 г., издадено от Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Русе, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу Разпореждане № 2146-17-8/16.01.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе и същото е потвърдено.

С посоченото разпореждане се прекратява на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) на В., считано от 01.04.2020 г. В жалбата се твърди, че оспореният индивидуален административен акт е постановен при съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Претенцията е съдът да отмени оспореното решение изцяло. В условията на алтернативност се иска то да бъде отменено частично като се отмени Разпореждане № 22146-17-8/16.01.2023 г. за периода от 01.04.2020 г. до 01.07.2022 г., до която дата е продължило действието на

Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК № 1434/24.04.2017 г.

Ответникът

– директор на ТП на НОИ Русе, чрез надлежно упълномощения си представител главен юрисконсулт Ц.Р., представя административната преписка и оспорва жалбата като неоснователна. Ангажира писмени бележки по съществото на спора.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения; след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна процесуална предпоставка. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Жалбоподателката А.К.В. е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната считано от 01.01.2000 г. След редовно преосвидетелстване, с ЕР № 1431/24.04.2017 г. на ТЕЛК общи заболявания първи състав на УМБАЛ - Русе на лицето са определени трайно намалена работоспособност (ТНР) 57% и срок на инвалидността - 01.04.2020 г. На основание решението на органа на медицинската експертиза, с Разпореждане № 50/19.05.2017 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ Русе е постановено определяне на ЛПИОЗ на В. в същия размер (137,17 лева) от 01.05.2017 г. до 01.04.2020 г.

С ЕР № 0748/26.02.2020 г., издадено от ТЕЛК общи заболявания първи състав на УМБАЛ „Канев“ АД – Русе е извършено преосвидетелстване на жалбоподателката, при което й е определен нов процент ТНР – 40% и срок на инвалидността – 01.02.2023 г. По делото няма данни това решение на ТЕЛК да е оспорвано. Същото не е получено в ТП на НОИ Русе нито като изпратено от Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ) Русе, нито чрез представяне от освидетелстваното лице.

На 01.06.2022 г. А.В. подала заявление до ТЕЛК чрез РКМЕ, за преосвидетелстване по повод изтичане на срока на последното експертно решение.

Последвало издаване на ЕР на ТЕЛК № 92395/20.10.2022 г., с което на жалбоподателката са определени ТНР 50% със срок 01.10.2023 г. Това експертно решение на ТЕЛК е изпратено и получено в ТП на НОИ – Русе на 21.11.2022 г. заедно с предходно издаденото такова ЕР № 0748/26.02.2020 г. (направено е отбелязване - л. 26). Издаденото ЕР № 9235/20.10.2022 г. е било оспорено от Медицинската комисия при ТП на НОИ Русе относно определения процент на ТНР с Решение № 1747/18.11.2022 г.

С писмо изх. № 9101-17-16/06.01.2023 г. (л. 27) е изискана от РЗИ - РКМЕ Русе информация за причините поради които ЕР № 0748/26.02.2020 г. не е изпратено на НОИ в срок. В писмото е посочено също така, че лицето получава ЛПИОЗ за ТНР 57%, с дата на инвалидизиране 10.10.1995 г. и срок 01.04.2020 г., удължен съгласно § 20 и § 20а от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП) до 31.12.2022 г. В отговор № Х 08-5-1/10.01.2023 г. на РЗИ се посочва, че поради техническа грешка процесното експертно решение е представено със закъснение на ТП на НОИ Русе. Допълнително, с уведомление вх. № 1011-17-5482#4/25.01.2023 г., председателя на ТЕЛК – І състав – Русе информира ТП на НОИ Русе, че е изискано връщането на преписката по обжалваното ЕР № 92395/20.10.2022 г. поради установено техническа грешка и това решение ще бъде анулирано съгласно чл. 91 от АПК.

При тези данни с Разпореждане № 2146-17-8/16.01.2023 г. ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе е разпоредил прекратяване на отпуснатата на В. ЛПИОЗ, считано от 01.04.2020 г. В мотивите на разпореждането е посочено, че В. е получавала този вид пенсия с дата на инвалидизиране 10.10.1995 г. и срок на инвалидност 01.04.2020 г. за 57% ТНР. Съгласно § 20а от ПЗР на ЗМДВИП служебно е променен срока на пенсията до 31.12.2022 г. В. е преосвидетелствана от ТЕЛК Русе с ЕР № 0748/ 26.02.2020 г., като й е определена ТНР 40%. Това експертно решение е влязло в сила на 12.03.2020 г., но е представено в ТП на НОИ Русе на 21.11.2022 г. поради техническа грешка. Тъй като на лицето е определена ТНР 40%, то съгласно чл. 72 от КСО не му се следва ЛПИОЗ, което е мотивирало пенсионния орган да издаде цитираното разпореждане.

Разпореждането на ръководителя на пенсионния орган е обжалвано от В. пред Директора на ТП на НОИ Русе по съображения, че неправилно пенсионният орган не е съобразил удълженото действие на ЕР на ТЕЛК от 24.04.2017 г. съобразно § 20 от ПЗР на ЗМДВИП. Според жалбата, посоченото експертно решение като по-благоприятно за лицето е следвало да намери приложение, тъй като то дава право на В. да продължи да получава ЛПИОЗ и след 01.04.2020 г.

С оспорваното по делото Решение № 2153-17-26/02.03.2023 г. директорът на ТП на НОИ Русе е отхвърлил жалбата на В. и е потвърдил разпореждането. В мотивите си решаващият орган се е позовал на разпоредбите на чл. 72 и чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, както и чл. 30, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В решението са коментирани нормите на § 20 и § 20а от ПЗР на ЗМДВИП, които намират приложение само в случай, че в ТП на НОИ не постъпи ново експертно решение, какъвто е именно настоящия случай. Коментирана е разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПОС, уреждаща връщането на неоснователно получени суми от пенсионер.

Решението на Директора на ТП на НОИ Русе е получено лично от оспорващата на 08.03.2023 г., видно от представеното известие за доставяне ИД 7000 1 JFU1F X.

Недоволна от така постановеното решение, В. обжалва същото в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност, като твърди, че оспореното решение е издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Изложените доводи на жалбоподателката са свързани както с неправилното според нея приложение на разпоредбите на § 20 и § 20а от ПЗР на ЗМДВИП, така и с неправилното позоваване на чл. 14 от НПОС от страна на решаващият орган.

С

Определение от 18.04.2023 г. съдът е конституирал страните и на основание чл.

170, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от АПК е разпределил доказателствената тежест. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на жалбоподателката, че нейна е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания административен акт. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

С молба с вх. № 2631/20.06.2023 г. жалбоподателката е представила ЕР № 91172/01.06.2023 г. на ТЕЛК ІІ състав при УМБАЛ „Канев“ АД Русе, с което, след преосвидетелстване, на В. е определена ТНР 52%, със срок на инвалидност 01.06.2024 г.

В проведеното по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника представи ЕР № 90549/05.04.2023 г. на НЕЛК – Специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ, с което се отменя ЕР № 92395/ 20.10.2022 г. на ТЕЛК І състав и се връща за ново освидетелстване на В..

Процесуалният представител на ответника е ангажирал писмени бележки в последното по делото съдебно заседание. Изложени са доводи за законосъобразността на обжалваното решение. Посочено е, че В. не е изпълнила задължението си да уведоми ТП на НОИ Русе за наличието на ЕР № 0748/26.02.2020 г., с което на нея е определена ТНР 40%. Иска се от съда да отхвърли жалбата на В. като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията в жалбата.

Не е спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 117, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО, в кръга на правомощията му по закон. Разпореждане № 2146-17-8/16.01.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе е издадено в рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност по чл.

98, ал. 1 от КСО

Спазена е разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален административен акт. Решението съдържа както правното основание, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежна писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.

Жалбоподателката не е предявила възражения срещу формата на оспорения акт.

Не се констатират съществени нарушения на административно-производствените правила. Въпреки позоваването на това основание за незаконосъобразност на административните актове в жалбата, В. не сочи конкретни факти и обстоятелства, представляващи процесуални нарушения. При служебната проверка, извършена от съда на основание чл. 168 от АПК, не се установи наличието на процесуални нарушения.

Решението и потвърденото с него разпореждане са постановени и в съответствие с материалния закон, като релевираните в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.

Съгласно чл. 71 от КСО Лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.

Според чл. 72 от КСО Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. От съдържанието на цитираните норми се налага изводът, че основанието за получаване на пенсия за инвалидност е загубата на работоспособността в размер на 50 и над 50 на сто. С ЕР № 0748/26.02.2020 г. ТЕЛК – I състав на УМБАЛ „Канев“ АД - Русе на жалбоподателката е определена ТНР 40% със срок 01.02.2023 г., т.е. под законовия минимум и следователно лицето е престанало да отговаря на условията за получаването на този вид пенсия. В съответствие със закона, пенсионните органи са приели, че по отношение на жалбоподателката е приложимо основанието по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО за прекратяване на ЛПИОЗ - отпадане на основанието за получаването й. Това принципно положение не е спорно по делото. Спорът се отнася до това от кой момент следва да е прекратяването на получаваната от В. ЛПИОЗ. Тезата на жалбоподателката е, че предвид удължения срок на действие на ЕР на ТЕЛК от 2017 г., всъщност такъв момент въобще не е настъпил.