Решение № 7222 от 27.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7222 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110167569 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Ц.Н. против „.” ЕАД.

Ищецът твърди в исковата молба, че против него, в полза на „.” ЕАД, на 20.12.2011г. по гр.д.№ 55311/2011г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 2950/2011г. Твърди, че по изпълнителното дело няма извършвани доброволни плащания, както и че на 18.11.2013г. е наложена възбрана на ½ ид.ч. от недвижим имот. Твърди, че с молба от 25.8.2014г. ответникът, въз основа договор за цесия, е поискал конституирането като взискател по изпълнителното дело, като сочи, че не е уведомен за прехвърлянето, станало на 10.12.2012г.

Ответникът е конституиран като взискател от ЧСИ. Сочи, че на 2.8.2019г. ответникът е подал молба за прекратяване на ИД и връщане на изпълнителния лист. След прекратяването, се твърди ответникът да е образувал ново изпълнително дело № 1549/2019г., по което върху трудовото възнаграждение на ищеца е наложен запор и принудително е събрана сумата 2785,20 лева, а чрез наложен запор върху банкова сметка, е удържана сумата 1852,36 лева – общо, сумата от 4637,56 лева. Ищецът счита, че доколкото след образуването на ИД 2950/2011г, последното валидно действие по изпълнението е извършено на 18.11.2013г., когато е наложена възбрана, то и на 18.11.2018г., преди образуването на ИД 1549/2019г., давността за вземането по изъплнителния лист е изтекла. С оглед изложеното, предявява отрицателни искове за признаване, че ищецът не дължи чрез принудително изпълнение на взискателя – ответник сумата 16914,15 лева главница, сумата 7361,81 лева лихва за период 18.5.2010г.-8.12.2011г., законната лихва от 9.12.2011г. до плащането, както и разноски от 486,52 лева, съединен с осъдителен иск за връщане на сумата 4637,56 лева, събрана принудително от ищеца, до предявяването на иска в съда – 29.11.2021г. С протоколно определение в о.с.з. от 9.6.2022г., съдът не допусна увеличението на иска за връщане на 1 събраната сума към 1.6.2022г., общо 7858,10 лева.

Ответникът, в срока за отговор, оспорва допустимостта на иска, с довод, че твърденията е следвало да се изложат в срока за възражение, каквото не е подадено, както и като неоснователен, защото вземането му е било прехвърлено валидно от кредитора, като ответникът е упълномощен от него да уведоми длъжника за прехвърлянето, което се твърди да е сторено с изпращане на уведомление на адреса, посочен в договора за кредит. При условията на евентуалност, представя и моли да се приеме, че с покана, връчена лично на ищеца на 18.3.2021г, ищецът е уведомен за прехвърлянето. Твърди, че първоначалният кредитор е искал и по негово искане са били извършвани изпълнителни действия, поради което и доколкото последното валидно изпълнително действие е от 25.8.2014г. – налагането на запор на трудово възнаграждение, след което изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, а молбата за образуване на новото ИД е от 9.9.2019г., която отново е прекъснала неизтеклата, както счита ответникът, давност за вземането. Сочи, че погасителната давност е била спряна за период 17.10.2012г. – датата на образуване на първото ИД, до 26.6.2015г. – датата на ТР № 02/2015г по дело № 2/2013г., тъй като затова време е било в сила ППлВС № 3/1980г., обявено за загубило сила едва с ТР.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните в о.с.з. на 28.4.2022г., СРС е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между станите, че в полза на „.” ЕАД, на 20.12.2011г., по гр.д.№ 55311/2011г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против ищеца, за сумата от 16914,15 лева главинца по договор за кредит , 7361,81 лева лихва за период 18.5.2010г.8.12.2011г., законната лихва от 9.12.2011г. до плащането, както и разноски от 486,52 лева, че въз основа на този изпълнителен лист, по искане на Банката е образувано ИД № 2012861040295, като определението е допълнено в същото о.с.з., като е отделено за безспорно и че към предявяването на иска и към о.с.з., между страните е налице висящо изпълнително производство.

От заверения препис на изпълнително дело № 20126810402950 и издаденото съобщение от ЧСИ се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба от 17.10.2012г . на „.” ЕАД, по която ЧСИ е изпратил запорни съобщения за налагане на запори до кредитни институции. С молби от 12.11.2012г. на „.“ АД, от 9.11.2012г. на „.“ ЕАД, двете кредитни институции са уведомили ЧСИ, че настоящият ищец има банкови сметки при тях, както и че по същите няма достатъчна наличност. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодател на ищеца – „.“ ООД, на което, с писмо от 31.1.2013г. е отговорено, че трудовото възнаграждение на ищеца е запорирано по други три изпълнителни листа. В писмото не е посочено, че запорът е приет от третото, задължено лице. ЧСИ е изпратил чрез работодателя искане на длъжника да се връчи покана за доброволно изпълнение.

С постановление от 14.11.2013г. върху ½ от недвижим имот – апартамент 1 в град 2

София, е наложена възбрана.

На 25.8.2014г. настоящият ответник е подал по това изпълнително дело молба за конституирането му като взискател.

С молба ответникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело и връщане на оригинала на изпълнителния лист, като с постановление от 2.8.2018г., ЧСИ е констатирал, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Запорите и възбраната са вдигнати.

Видно от депозираното писмо от ЧСИ, по изпълнителното дело не са събрани суми.

От заверения препис на ИД № 202192404015046 се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на ответника от 9.9.2019г., с приложен към молбата изпълнителен лист, по което, с постановление от 10.9.2019г., ЧСИ е наложил възбрана върху същия имот. До работодателя на длъжника е изпратено запорно съобщение.

Взискателят- ответник е подал молба до ЧСИ на 15.6.2020г-, с която иска изготвяне на справка и налагане на възбрана върху вземания на ищеца при кредитни институции, както и налагането на запор върху трудово възнаграждение при .. Със запорно съобщение, връчено на работодателя на 20.11.2020г., върху трудовото възнаграждение на длъжника е наложен запор.

ОТ работодателя са извършвани следните преводи по наложения запор: на 10.12.2020г. – сумата 392,67 лева, на 11.1.2021г.- 195,80 лева, на 10.2.2021г.- сумата 207,02 лева, на 10.3.2021г.- 201,05 лева, на 12.4.2021г.- сумата 398,06 лева. ЧСИ, на 13.4.2021г.- е превел в полза на взискателя – ответник сумата 1451,88 лева – частично погасяване на вземането, от събраната сума, като сумата 149,12 лева е преведена от ЧСИ като такса по изпълнението.

От работодателя е преведена, на 10.5.2021г.- сумата 209,67 лева. На 11.5.2021г на взискателя е преведена сумата 193,31 лева, както и 15,16 лева такса.

От работодателя, на 10.6.2021г.- сумата 209,66 лева, на 24.2.2021г. в полза на ЧСИ е наредена сумата 207,60 лева.

На 7.6.2021г на взискателя е преведена сумата от 569,77 лева от ЧСИ, като е начислена сумата от 44,68 лева такса, на 15.6.2021г. на взискателя е преведена от ЧСИ сумата от 162,24 лева, както и е начислена такса 46,22 лева.

От работодателя , на 9.7.2021г. е преведена сумата от 208,59 лева, като ЧСИ е разпределил сумата от 191,41 лева на взискателя, и сумата 15 лева такса, от работодателя, на 10.8.2021г. е преведена сумата 207,61 лева, като ЧСИ е разпределил сумата от 192,32 лева на взискателя, и сумата 15,07 лева такса, на 13.7.2021г. от ЧСИ на взискателя е преведена сумата от 267,59 лева, като е удържана сумата 44,93 лева такса. на 10.9. 2021г. от работодателя е преведена сумата 361,82 лева.

На 14.9.2021г. ЧСИ е превел на взискателя сумата 993,16 лева,като е удържал сумата 83,80 лева такса.

3

На 8.10.2021г. от работодателя е постъпила сумата 193,25 лева, като ЧСИ е разпределил на взискателя сумата 178,09 лева, и е удържал сумата 13,96 лева.

На 10.11.2021г. от работодателя е преведена сумата 207,85 лева, от която сумата 191,65 лева е преведена на взискателя, а сумата 15 лева е удържана от ЧСИ - такса.

На 1.3.2021г. е постъпило писмо от „.“ АД, с което се признава наложения запор. Въз основа наложения запор, „.“ АД, е превел в полза на взискателя следните суми: сумата 207,60 лева на 24.2.2021г., на 4.6.2021г.- сумата 614,65 лева, на 30.6.2021г. – сумата от 313,77 лева, На 21.10.2021г е платена сумата 305,31 лева, на 12.8.2021г. е платена сумата от 716,34 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на които основания съдът дължи произнасяне. Вземането по изпълнителния лист, не попада под посочените в чл.111 ЗЗД вземания, поради което и за тях се прилага общото правило на чл.110 ЗЗД, и главницата за вземане по договор за кредит се погасява с изтичане на 5 години от изискуемостта й. С договора за кредит се предоставя определена парична сума, при задължението на длъжника да я върне на определен в договора падеж. Вземанията за главница се погасяват с 5 годишна давност, с оглед посоченото по – горе за характера на договора за кредит, включително защото месечните плащания съставляват частични плащания по договора. / виж в този смисъл – решение № 261/12.07.2011г. на ВКС, по гр.д.№ 795/2010г . на ІV ГО/, поради което и твърдението на ищеца за тригодишна давност е неоснователно.

Изпълнителният лист е издаден след проведено заповедно производство. По делото няма данни за подадено възражение от ищеца по заповедното производство. Когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, защитата на длъжника се осъществява в исковия процес, който молителят следва да инициира за установяване на вземането си, когато длъжникът е подал възражение срещу заявлението за издаване на заповед за изпълнение или чрез предявяване от длъжника на иска по чл. 424 от ГПК. Настоящото производство е образувано след изтичане срока за възражение по заповедно дело, поради което и допустимо е за разглеждане единствено дали след издаване на изпълнителното основание, вземането е погасено по давност, защото погасяването по давност преди издаване на изпълнителното основание е предмет на защитата, евентуално, по предявен отрицателен установителен иск на длъжника, в рамките на срока по чл.424 ГПК.

Това обстоятелство е относимо към исковете, посочени по – горе, а настоящият съдебен състав разглежда иск по чл.439 ГПК, с който се установява недължимост, поради факти, настъпили след издаване на заповедта и изпълнителния лист, следователно, не следва да се разглеждат въпросите за датата на изискуемостта на вземането по двата изпълнителни листа, при наличието на изпълнителни основания, които не са оспорени по посочения по – 4 горе ред.

Давността за вземането се прекъсва, съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД, с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

С т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС се прие, че „ Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД.“, какъвто е диспозитивът на тълкувателното решение.