Определение № 771 от 17.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 771 гр. П., 17.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500813 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 26812/30.10.2024 г. от ответника в първоинстанционното производство – „П. г. и. и м. - П.“, ЕИК *********, представлявана от адвокат М. М., със съдебен адрес: гр. П., ул. „П. М." №**, ет.*, срещу Определение № 2944/11.10.2024 г., постановено по гр. д. № 20245220103406 по описа за 2024 г. на Районен съд - П., с което е оставено без уважение искането на ответника за привличане на М. о. н., ЕИК *********, представлявано от министъра Г. Ц., като трето лице – помагач в процеса.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. В тази насока се излагат подробни съображения.

Искането е обжалваното определение да се отмени, ведно със следващите се законови последици, с присъждане на сторените разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната по спора страна – ищцата Т. Н. К..

Въззивният съд, след като се запозна с подадената жалба, обжалвания съдебен акт и представените по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, събрана е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество въззивният съд намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр. д. № 20245220103406 по описа за 2024 г. на 1

Районен съд - П. е образувано по искова молба на Т. Н. К., ЕГН **********, чрез адвокат И. П., срещу „П. г. и. и м. - П.“, ЕИК *********. Изложени са твърдения, че същата е работила на трудов договор към ответника като учител, прекратен на 17.07.2023 г., поради пенсиониране. Ищцата била член на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ до месец септември 2023 г., която синдикална организация била страна по колективния трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование № Д01-269/06.12.2022 г.

С Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор били увеличени минималните основни работни заплати на учителите, считано от 01.01.2023 г., като увеличението било не по-малко от 15%. Твърди, че за времето от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовия й договор 17.07.2023 г., има право да получи увеличението на основната й работна заплата с 15%, което се отразявало и на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и на това по чл. 222, ал. 3 от КТ, като ответникът, в качеството му на работодател, отказал да й заплати разликата. Искането е съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 2 428,00 лева, представляваща увеличението на брутната работна заплата за времето от 01.01.2023 г. до 16.07.2023 г., сумата от 130,00 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл.

224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни, сумата от 4 114,00 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати, сумата от 302,00 лева - мораторна лихва върху сумата от 2 428,00 лева за периода от 18.09.2023 г. до 12.08.2024 г., сумата от 16 лева - мораторна лихва върху сумата от 130,00 лева за периода от 18.09.2023 г. до 12.08.2024 г., сумата от 512,00 лева мораторна лихва върху сумата от 4 114,00 лева за периода от 18.09.2023 г. до 12.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на паричното задължение.

С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор от ответника жалбоподател в настоящото производство, исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че по изрични писмени указания на М. о. н. (МОН), последното е посочило, че не било налице правно основание за лицата с прекратени трудови правоотношения до определяне и договаряне на новите заплати, да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. С отговора е направено искане по чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице - помагач на страната на ответника да бъде привлечено МОН, както е предявен и обратен иск за съвместно разглеждане срещу третото лице-помагач. С допълнителна молба ответникът излага твърдения за правния си интерес от поисканото привличане на МОН, като сочи, че гимназията е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. В това си качество, била получила задължителни указания от първостепенния разпоредител с бюджетни средства в лицето на МОН, във връзка с обстоятелствата станали повод за завеждане делото п о изпълнението на сключения Анекс към колективния трудов договор. Твърди се, че обезщетенията по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 3 от КТ били за сметка на допълнителни финансови средства, които били извън делегирания бюджет на училището като второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Тези допълнителни средства били в изпълнение на Решение № 408/31.05.2023 г. и 2

Решение № 295/24.04.2024 г. на Министерски съвет. В т. 13 от приложението към последното цитирано решение на МС били разписани условията и реда за кандидатстване за процесното допълнително финансиране, включително и това, че средствата за обезщетяване се предоставят на институциите чрез финансиращия орган, т.е. чрез бюджета на МОН. Сочи, че съгласно чл. 286, ал. 1 от ЗПУО средствата за програми като тази, по която се изплащат такива обезщетения, били средства от държавния бюджет извън делегирания бюджет за издръжка на дейността на училището и други дейности, свързани с образованието, изрично разписани в чл. 280, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПУО.

Поради това намира, че обезщетенията по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 3 от КТ не били за сметка на бюджета на училището, а за сметка на бюджета на МОН по цитираната национална програма.

Видно от представения по делото Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. , на същата дата между МОН, СРСНПБ, СДСОРБ и СБУ, Синдикат Образование към КТ „Подкрепа“ и Независимия синдикат към конфедерацията на независимите синдикати в България е подписан анекс към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01269/06.12.2022 г., с който е предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти с не по-малко от 15 %, считано от 01.01.2023 г.

С Писмо с № 0513-185 от 27.09.2023 г. на заместник-министъра на образованието и науката, касаещо прилагането на анекса, е посочено, че наличието на трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на увеличението, като такова не се дължало на лица, които не били в трудово правоотношение към датата на подписването му – 10.08.2023 г., независимо от обстоятелството, че се начисляват и изплащат със задна дата.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че в случая не може да се направи извод, че ответникът разполага с обратен иск против третото лице, чието привличане иска, доколкото наличието на правен интерес се свързва със съществуването на някакво субективно материално право на подпомаганата страна против третото лице, което ще възникне при неблагоприятен за ответника изход на процеса по главния иск. В случая не се установявало между ответника и МОН да съществува такова правоотношение, по силата на което ответникът да може да претендира права против него при уважаване на исковата претенция, като такъв извод не можел да се направи и от твърдението на ответника, че претендираните обезщетения са средства от държавния бюджет извън делегирания бюджет на училището и били за сметка на бюджета на МОН. Приел е, че дори средствата за обезщетенията по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 3 от КТ да били такива извън делегирания бюджет на училището, направените разходи за изплащането им, при евентуално уважаване на исковата претенция, би обусловило необходимост от допълнително финансиране на училището, но не би довело до пораждането на право на ответника да претендира същите от МОН по съдебен ред на това основание. Поради това е оставил без уважение искането за привличане на МОН като трето лице - помагач на страната на ответника.

Въззивният съд намира, че искането за привличане на трето лице помагач на страната на ответника е направено от последния своевременно в 3 процеса, в надлежната форма и от активно легитимирано лице. Институтът на подпомагащата страна е базиран на правния интерес от встъпването и привличането. Това се извлича от разпоредбите на чл. 219, ал. 1, вр. с чл. 218 от ГПК, а така също и от предвиденото в чл. 223, ал. 2, изр. 2 от ГПК. За да се допусне встъпването/привличането на трето лице като помагач е абсолютно необходимо да е налице правен интерес от встъпването за третото лице от постановяване на благоприятно решение по спора за съответната главна страна, която подпомага, т.е. когато съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното положение на третото лице. С встъпването се цели обвързване на това лице от силата на мотивите на решението с оглед улесняване на встъпилото лице в защитата му при последващ процес, иницииран от подпомаганата страна. Такива са случаите, когато по изключение силата на съдебното решение се разпростира и спрямо третото лице - когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице, когато е налице опасност от затрудняване или усложняване защитата на третото лице при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна. Интерес е налице в случай, че страната, искаща привличането има регресни права против третото лице, спрямо които правата, предмет на първоначалния иск са преюдициални, т.е. да са в причинна връзка. Следователно правният интерес се определя от материалноправните отношения между привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главния иск, първият да предяви иск против втория, в който процес, по силата на закона, третото лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното решение. Правният интерес от привличането на трето лице-помагач следва да бъде обоснован с конкретни фактически твърдения от страната, която иска това привличане.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви досежно липсата на предпоставките за конституиране на МОН като трето лице – помагач на страната на ответника „П. г. и. и м. - П.“ .

Въззивният съд намира, че в случая се касае за административни финансовоправни отношения между държавни учреждения - училището и МОН като първостепенен разпоредител на бюджетни средства, представляващи публичноправни правоотношения, а не гражданскоправни такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., държавата определя и приема бюджетната програма за разходите за политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование, което по съществото си е делегирана държавна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ЗПУО дейностите в системата на предучилищното и училищното образование се финансират със средства от държавния бюджет, бюджетите на общините, европейски фондове и програми и други източници. Съгласно ал. 2 от същия, със средства от държавния бюджет се финансират изцяло или частично дейностите, които са обект на държавна политика, като съгласно ал. 3, средствата от държавния бюджет са за: 1. издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците; 2. подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие; 3. развитие на детските градини, 4 училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие; 4. изпълнение на национални програми за развитие на образованието.