Решение № 261900 от 07.06.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е №

07.06.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА при секретаря

Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело № 4055 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 87748 от 05.05.2020 г. по гр.д. № 25612/2016 г. Софийски районен съд, 52 състав признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.Ж.К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата 2 073.92 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м.

03.2012 г. – м. 04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 16.04.2015 г., до окончателното плащане, както и сумата 352.66 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 30.04.2012 г. – 02.04.2015 г., като отхвърлил иска за главница за разликата над уважения размер до пълния му предявен размер от 7 272.82 лв., както и акцесорния иск за лихви – за разликата над уважения размер до пълния му предявен размер от 1 324.48 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 321.97 лв. – разноски съразмерно с уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.

С определение № 20004913 от 07.01.2021 г., което не е обжалвано от страните, по реда на чл. 248 ГПК решението е допълнено в частта за разноските, като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 98.79 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го обжалва в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност. В мотивите си съдът приел за безспорно установено, че страните са в облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, като назначената ССЕ потвърждавала претендираните от дружеството суми. В заключението на ССЕ било посочено, че сумата за топлинна енергия е 6 472.99 лв., а лихвата – в размер на 1 069.25 лв., като същите били изчислени от вещото лице на база прогнозни и изравнителни сметки по счетоводни данни на ищеца. Съдът в мотивите си се позовал на ССЕ и кредитирал същата, но в диспозитива приел за установено ответникът да дължи значително по-малка от претендираната сума и потвърдена от заключението на ССЕ. Липсвали ясни мотиви за частичното отхвърляне на предявения иск. Вещото лице от ССЕ излязло и извън своята компетентност, като се произнесло по правен въпрос, а именно кои суми са погасени по давност, като така намалило дължимите суми със сумите за м. март и април 2012 г. в размер на 544.42 лв. и сумата 160.44 лв. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.

78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Д.Ж.К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника му на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият състав намира, че при постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми, поради което следва да бъде преценена правилността му съобразно релевираните с жалбата оплаквания.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 20685/2015 г. на СРС, 52 състав е била издадена за сумата 7 272.82 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „ *******аб. № *****за периода м.

03.2012 г. – м. 04.2014 г., и сумата 1 324.48 лв. – лихва за забава в плащането за периода 30.04.2012 г. – 02.04.2015 г. Суми за дялово разпределение и за лихви върху такава главница не са присъждани със заповедта, нито е искана поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта по реда на чл. 247 ГПК.

Поради това предмет на установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са вземанията – предмет на издадената заповед за изпълнение, не и диференцираните в исковата молба вземания за главница за дялово разпределение и лихви върху такава главница. Противно на поддържаното в жалбата, с атакуваното решение няма произнасяне по искове за главница за дялово разпределение и лихви върху нея, съответно такива искове не са предмет на въззивна проверка.

Не е било спорно и по делото се установява, че че сградата, в която се намира процесният ап. № 96 е топлоснабдена, както и че ответникът, като собственик на процесния имот, е бил в процесния период клиент на топлинна енергия за битови нужди.

В първоинстанционното производство е прието заключение на СТЕ, с което вещото лице декларативно е заявило, че дяловото разпределение на топлинна енергия относно процесния имот е извършвано от третото лице помагач в съответствие с действалата в периода нормативна уредба, без да посочи има ли и какъв брой отоплителни тела и уреди за дялово разпределение в имота на ответника, по какъв начин е извършван отчет на уредите и водомерите в имота в процесния период, както и какво е реално доставеното в имота количество топлинна енергия за процесния период. Заключението е непълно и необосновано, поради което съдът не го кредитира.

Прието в първоинстанционното производство е заключение от 03.04.2018 г. на ССЕ, съгласно което според счетоводните записвания на ищеца дължимата сума за топлинна енергия за процесния период м. 03.2012 г. – м. 04.2014 г. след извършеното изравняване е в размер на 6 155.61 лв., а дължимата мораторна лихва е в размер на 1 069.25 лв. Вещото лице е посочило и за кои месеци по негово мнение вземанията са погасени по давност. Заключението е оспорено от ответника като почиващо на счетоводни данни на ищеца, без по делото да са представени документи за отчет или протоколи за неосигурен достъп.

От приетото в първата инстанция заключение от 03.06.2019 г. на ССЕ се установява, че главницата за процесния период, формирана само от пера ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ след изравняването възлиза на 2 073.92 лв., а лихвата за забава върху главницата е в размер на 352.66 лв. И в това заключение вещото лице, без да му е поставяна такава задача, е дало размер на дължими главница и лихви при приемане, че вземанията за м. март и април 2012 г. са погасени по давност.

Във връзка с твърдението си, че отоплителните тела в имота са демонтирани през 2011 г. ответникът е представил индивидуална справка за отоплителен сезон 01.05.2012 г. – 30.04.2013 г., документ за главен отчет, касаещ период след исковия, както и 2 бр. протоколи от 2017 г. и от 2018 г. Задължено по реда на чл. 190 ГПК, третото лице помагач не е представило документи за главен отчет за процесния период, нито протоколи за неосигурен достъп. Представило е само индивидуални справки за процесния период, видно от които в имота е извършен реален отчет на водомерите за топла вода, а ТЕ за отопление на имот е начислявана служебно на база максимален специфичен разход на сградата, без да са посочени номера на уреди за дялово разпределение.

С оглед така установеното от фактическа страна, доводите в жалбата са неоснователни. При доказателствена тежест за ищеца съобразно правилото на чл.

154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал количеството реално доставена ТЕ за отопление на имот, нито е представил доказателства - констативни протоколи за неосигурен достъп, изисквани от чл. 41, ал. 1 от действалите в процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на потребители в град София, в сила от 14.01.2008 г., и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от 12.03.2014 г., които да обосноват служебното начисляване на ТЕ за отопление на имот. Противно на твърдяното в жалбата, районният съд не е кредитирал заключението на ССЕ от 03.04.2018 г., на което се позовава въззивникът. Изводите си районният съд е основал на заключението на ССЕ от 03.06.2019 г., като предвид непроведеното от ищеца доказване на предпоставките за служебно начисляване на ТЕ за отопление на имот правилно е приел за дължима само главница, формирана по пера ТЕ за БГВ и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Пак противно на твърдяното в жалбата, районният съд не е приемал да има погасени по давност суми, нито е взел предвид посочените от вещото лице такива.

Доводите в жалбата са неоснователни, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните отхвърлителни части.

При този изход и изричната претенция, на основание чл.

38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА въззивникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на въззиваемия адвокатско възнаграждение в размер на 399.86 лв., определено съобразно обжалваемия интерес от 2 426.58 лв. по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 87748 от 05.05.2020 г., постановено по гр.д. № 25612/2016 г. на Софийски районен съд, 52 състав в обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу Д.Ж.К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 2 073.92 лв. до пълния предявен размер от 7 272.82 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „ *******аб. № *****за периода м. 03.2012 г. – м.

04.2014 г., и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за разликата над 352.66 лв. до пълния предявен размер от 1 324.48 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 30.04.2012 г. – 02.04.2015 г.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Р.Л.Д., с личен №*****, член на САК, с адрес: гр. София, бул. „*****, *****, кантора 313, на основание чл. 38 ЗА сумата 399.86 лв. (триста деветдесет и девет лева и 86 стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

В необжалваните части решението по гр.д.

№ 25612/2016 г. на Софийски районен съд, 52 състав е влязло в сила.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК *****, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.