Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4984 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 588/2024
Вид
Решение № 4984
Подписан
17.11.2025
В сила
17.11.2025
Състав
Дафина Арабаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4984 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330100588 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. Ю. С., ЕГН ********** против Ж. Б. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединен искове при условията на евентуалност, както следва: главен иск с правно основание чл. 240, ал. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 14300 лв., предоставена в заем обща сума по сключени договори за заем от ****** г. за сумата от 1000 лв., от ****** г. за 700 лв., от ****** г. за сумата от 5000 лв., от ****** г. за сумата от 1500 лева, от ****** г. за сумата от 4200 лв., от ****** г. за сумата от 400 лв. и от ****** г. за сумата от 1500 лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба 15.01.2024 г. до окончателното й изплащане, както и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 – во ЗЗД за връщане поради липса на основание на сумата в общ размер от 14300 лв., платена на ищеца по следвания начин: на ****** г. сумата от 1000 лв., на ****** г. 700 лв., на ****** г. сумата от 5000 лв., на****** г. сумата от 1500 лева, на ****** г. сумата от 4200 лв., на 13.08.2019 г. сумата от 400 лв. и на ****** г. за сумата от 1500 лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба 15.01.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските по делото.

Ищецът посочва, че работи като моряк на пасажерски кораби, като през ****** г. се запознава с Б. А. – **** на ответницата, с който работят заедно на кораб. Двамата поддържат приятелски отношения, каот през **** г. ищецът се запознава с ответницата, която също работи на кораба. Между двамата възниква симпатия, която прераства в интимна връзка, като през 2012***г. ответницата спира да работи поради здравословни проблеми и 1 поддържа отношения с ищеца само по интернет. Твърди се, че от *** г. ответницата и нейното семейство започват да искат пари от ищеца за различни поводи, като сумата предоставена в периода от *** г. до *** г. лично или чрез приятели на ищеца възлизала на 220 000 лв. Сумите се сочи, че били превеждани по банков път с основание „захранване на сметка. Твърди се, че всеки път ответницата и нейното семейство поемали задължение за връщане на получените средства. След отказа на ответницата и семейството да върнат предоставените в заем средства се сочи, че е подадена жалба до РП- Варна, ТП- Провадия, но с постановление от 27.09.2023 г. производството е прекратено, като е счетено, че се касае за гражданско правен спор. С оглед погасяване по давност на голяма част от претенциите се претендират предоставените в заем средства, както следва: ****** г. за сумата от 1000 лв., от ****** г. за 700 лв., от****** г. за сумата от 5000 лв., от ****** г. за сумата от 1500 лева, от ****** г. за сумата от 4200 лв., от****** г. за сумата от 400 лв. и от ****** г. за сумата от 1500 лв.

Твърди се, че независимо от посоченото в преводните нареждания основание – „захранване“ и „превод“ всъщност са касае за възникнали заемни правоотношения по отношение на всяка от преведената сума, като общата сума, която се дължи от ответницата е в размер от 14 300 лв.

По така сключените договори за заем се сочи, че не са изпращани писмени покани за връщане на предоставените в заем суми, поради което се моли да се приеме, че такива се отправят с връчване на препис от исковата молба.

В условията на евентуалност в случай, че не се установи наличие на заемно правоотношение между страните се иска връщане на сумите поради липса на основание за заплащането им на ответницата.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове, като не спори, че са имали интимна връзка с ищеца, като се твърди, че в периода на дългогодишната интимна връзка са си помагали финансово. Твърди се, че в този период суми са превеждани от ищеца, както на ответницата, така на нейното семейство. Сочи се, че страните са си помагали един на друг безвъзмездно, тъй като са имали планове и са се надявали да изградят бъдеще заедно. Не се спори, че през по – големия период от време връзката между двамата е била от разстояние, като се твърди, че ответницата е прекратила връзката с ищеца. Твърди се, че с оглед напрежението и неуспеха на връзката ответницата е отключила автоимунно заболяване – псориазис.

Сочи се, че предоставените суми представляват дарение, а не заем, доколкото са превеждани по времето, през което страните са били заедно, като ищецът е искал да помага на ответницата да се чувства добре. Твърди се, че и ответницата е превеждала на ищеца суми, когато той е имал нужда, като не е съществувала уговорка за никой от преводите от всяка от страните, че същите представляват заеми и подлежат на връщане.

Ответницата счита, че причина за завеждане на делото са прекратяване на връзката и 2 финансовите затруднения на ищеца, което личи и от електронната кореспонденция.

Оспорва да са налице заемни правоотношения.

Оспорва и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1-во ЗЗД, като се сочи, че преводите са били по договори за дарение за подпомагане на ответницата, с която ищецът е бил в интимна връзка, която страните са се надявали да прерасне в семейна такава.

При условията на евентуалност се твърди, че превеждането на сумите е в изпълнение на нравствен дълг и по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД не подлежат на връщане.

На основание подробно изложените доводи се моли предявените искове да се отхвърлят.

Претендират се разноски.

С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане, като се моли в случай, че съдът приеме, че главният или евентуалният иск са основателни, то да прихване описаните в отговора на исковата молба суми, които сочи, че са в общ размер от 14910 лева и са предоставени по договори за заем, сключени в периода от ****** г. до ****** г., като отговора на исковата молба представлява покана за връщането им. Посочва се всяка от предоставените в заем суми, като се сочи, че част от постъпилите преводи са с наредител родителите на ответника, но всъщност парите, които са преведени са им предадени от ответника.

След направените уточнения съдът е приел, че следва да се приеме за съвместно разглеждане направеното от ответника възаржение за прихващане.

С Определение от 23.05.2024 г. е прието за съвместно разглеждане направеното от ответника възражение за прихващане на сумата от 14910 лв. сбор от дължими суми по договори за заем, сключени в периода от 19.07.2018 г. до 03.11.2022 г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се оспорва и от приетите като писмени доказателства извлечения от банковата сметка на ищеца се установява, че са извършени следните преводи, а именно:****** г. за сумата от 1000 лв., от ****** г. за 700 лв., от****** г. за сумата от 5000 лв., от ****** г. за сумата от 1500 лева, от ****** г. за сумата от 4200 лв., от ****** г. за сумата от 400 лв. и от ****** г. за сумата от 1500 лв.

От приетото като писмено доказателство извлечение от банковата сметка в лева на ищеца се установява, че в периода от ******г. до ****** г. са правени и други преводи в полза на Ж.

А. в различни размери, като на ****** г. е нареден превод в размер от 1000 лв. На ****** г. от тази сметка е преведена в полза на ответника сумата от 400 лв. с посочено основание „превод по сметка“.

От приетото като писмено доказателство извлечение от банковата сметка на ищеца в евро се 3 установява, че и преди исковия период ищецът е превеждал суми в полза на ответника.

Установява се, че на ****** г. ищецът е превел в полза на ответника сумата от 1000 лв. с основание „захранване на сметка“. На ****** г. е преведена в полза на ответника и сумата от 700 лв. със същото основание. След няколко месеца на ****** г. е преведена сумата от 1500 лв. На ****** г. е преведена сумата от 4200 лв. с посочено основание „превод по сметка“, а на****** г. сумата от 1500 лв. със същото основание. Видно от приложената и приета като писмено доказателство извадка от банковата сметка на ****** г. в полза на Б. А. е преведена сумата от 6000 лв.

От извлечението от банковата сметка на ищеца в ЦКБ АД се установява и преводът от ****** г. в размер на 5000 лв. в полза на ответника с посочено основание „захранване по сметка“.

Приета е като писмено доказателство жалба до РП – Провадия с твърдения, че ищецът е бил измамен от ответника и семейството й за сумата от 220 000 лв. С постановление от 26.09.2023 г. е отказано образуване на досъдебно производство, като е посочено, че не се касае за престъпление, а за гражданско – правен спор.

От приетото по делото като писмено доказателство хистологично изследване от 24.02.2022 г. се установява морфологична картина на псориаза.

По възражението за прихващане се установяват следните преводи на суми, а именно:

От приетите като писмени доказателства платежни нареждания, разписки от Изипей АД и извадки от банкови сметки, се установява заплащането от ответника към ищеца на следните суми, а именно: на ****** г. – 600 лв. ;на ****** г.- 600 лв.; на ****** г.- 1000 лв.; на ****** г. – 600 лв.; на ****** г.- 2000 лв.

От приетата справка от банковата сметка на ищеца в лева се установяват описаните в отговора на исковата молба и уточнителната молба преводи на суми в периода от 19.07.2018 г. до 01.08.2022 г., както следва: на 19.07.2018 г.- 60 лв.; на 04.11.2019 г.- 650 лв., на 14.08.2020 г. – 250 лв., на 31.08.2020 г.- 700 лв., на 05.01.2021 г. – 500 лв., на 23.11.2021 г.700 лв., на 29.06.2022 г.- 1000 лв. и на 01.08.2022 г.- 2250 лв. Тези преводи са осъществявани от Ж. А. в полза на ищеца С. С. в банковата му сметка в лева. Видно от датите на преводите, то същите с изключение на сумата от 60 лв. следват исковия период.

Освен преводите, извършвани от Ж. А., то се установява от приетото по делото извлечение от банковата сметка на ищеца, че са осъществявани преводи от родителите на Ж. А. в полза на ищеца. На 08.11.2018 г.- преводи от С. А. в размер на 521,16 лв., на 21.11.2018 г.- превод от С. А. в размер на 1000 лв., на 10.07.2020 г.- превод от С. А. в размер на 1000 лв., на 21.07.20120 г. – преводи то Б. А. в размер на 1000 лв. и на 21.08.2020 г.- превод от С. А. в размер на 2000 лв. Не се установява от събраните в хода на делото доказателства тези суми да са предоставяни от Ж. А.. При разпита в съдебно заседание св. С. А. заявява, че са превеждали суми на ищеца, за да помагат на дъщеря си и ищеца, които са имали връзка.

От приетото по делото копие на прокурорска преписка по описа на РУ на МВР – Провадия се установява, че в хода на производството са събрани сведения, извършени са справки, като 4 не е установено наличие на престъпление. По преписката са приложени платежни за извършени преводи в полза на ответника от ищеца, като голяма част от тях са извън исковия период. Представени са и извлечения от банковите сметки на ищеца. Представено е обявление за публична продан от 07.12.2020 г., в която е отразено, че същата ще се извърши в периода от 18.12.2020 г. до 18.01.2021 г. с начална цена от 9900 лв. на съсобствен на С. А. и В. Я. недвижим имот в гр. ****,, като същото е във връзка със соченото от ищеца, че ответницата и майка й обещавали да върнат парите, като се продаде имота в гр. ***. От приложените в прокурорската преписка сведения от П. Н. се установява достоверността на събраните в хода на делото гласни доказателства чрез разпита му. Сведенията напълно съответстват на показанията му. Представени са и доказателства за извършени преводи от П.

Н. в полза на Ж. А. в общ размер от 25 000 лв. в периода от 23.04.2017 г. до 23.05.2019 г.

Тези пари се установява, че са преведени на П. Н. от ищеца. От приетата справка от Служба по вписванията Пловдив се установяват сочените от ищеца обстоятелства, касаещи твърдения за задължения на майката на ответницата –С. А.. Видно от справката кредитори на С. А. са физически лица и Национална агенция по приходите.