Решение № 2017 от 03.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 938/2025
- Вид
- Решение № 2017
- Подписан
- 03.04.2025
- В сила
- 03.04.2025
- Състав
- Стела Кацарова, Йоана Милчева Генжова, Мария Валентинова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2017 гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100500938 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.
258 и сл.
ГПК.
С решение № 21343 от 25.11.2024 г., гр.д. 30704/2024 г., СРС, 42 с-в се осъжда Столична община да заплати на основание чл. 410 КЗ сумата 781,39 лв. – застрахователно обезщетение по щета № 4704232424402576, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 29.05.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 920 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска Столична община. Счита, че не се установява механизмът на ПТП и причинноследствената му връзка с вредите. Протоколът за ПТП е неясен и непълен относно цялата пътна обстановка. Произшествието не е извършено в присъствие на актосъставителя. Свидетелят е заинтересован и не установява оспорения механизъм, който от своя страна не може да се доказва чрез САТЕ.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД оспорва 1 жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 410 КЗ.
Обвързаността между ищеца „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД и собственика на л.а. марка „Мерцедес S350 D“, с рег. № ******* по застраховка „Каско” през периода от 20.04.2022 г. до 19.04.2027 г. се установява от застрахователна полица № 4704220281001079.
Съставен е констативен протокол за ПТП № 1886105 от 12.01.2024 г. за реализирано на същата дата около 20 часа произшествие в гр. София, бул.
„Цар Борис III“ на около 20 м. от ул. „Люлинска“, при което застрахованият автомобил попада върху необезопасена пътна неравност.
Протоколът е подписан от автоконтрольор при СДВР и от водача на увредения автомобил. Принципно, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствени сила на официален свидетелстващ документ относно механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди.
В тази част документът не обективира изявления на длъжностното лице относно факти, извършени пред него по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, а само доказва какви изявления за механизма на ПТП прави пред него участникът в пътния инцидент. Като се има предвид, че участникът изтъква пред актосъставителя изгодни за себе си факти, завареното положение на автомобила от актосъставителя не е достатъчно за установяване на цялостния механизъм на пътния инцидент.
В подкрепа на обективираните в Протокола констатации са показанията на свидетеля Т.И., дадени след предупреждение за наказателна отговорност.
Същият въз основа на непосредствените си впечатления, като водач на автомобила установява, че инцидентът настъпва в неосветен участък от пътното платно и при натоварен график, поради което въпреки управлението на автомобила със скорост 35 – 40 км./ч., не е имал възможност своевременно 2 да забележи, нито заобиколи необезопасената и неозначена пътна неравност, разположена на около 80 см. от десния тротоар, с ширина 60 – 80 см., дълбочина 8 – 10 см. и много остри ръбове, която не е била пълна с вода.
В съдебно-автотехническата експертиза се установява причинната връзка между механизма на ПТП и претърпените имуществени вреди за възстановяване на спуканите десни предна и задна гуми, възлизащо на средна пазарна стойност от 782,99 лв.
Въззивният съд намира, че след като нарушената цялост на асфалтовата настилака обхваща значителна част от пътната лента, не е нарочно обозначена и обезопасена, като ПТП настъпва в тъмната част от денонощието, в недостатъчно добре осветен пътен участък и при засилен трафик, даже и с оглед движението с допустима и подходяща скорост, преодоляването й чрез рязко намаляване, спиране или заобикаляне, във всички случаи би довело до рисково поведение на пътя чрез създаване на опасност за сблъсък или с движещите се МПС-та непосредствено след увредения автомобил, или съответно с тези от съседната лява лента. Ответникът Столична община не установява конкретни усложнения в пътната обстановка, които да налагат движение с по-ниска съобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Именно движението през тъмната част от денонощието, размерът и разположението на неравността, както и липсата на необходимата предупредителна сигнализация, представляват условия, без които вредата не би настъпила при обичайно стечение на обстоятелствата.
Съобразно чл. 31, ал. 1 от Закона за пътищата, общината осъществява дейности по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища. Щом увреждането настъпва в границите на населено място, следва да бъде ангажирана гражданската отговорност на съответната община, в случая ответната Столична община.
Искът с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е основателен в пълния предявен размер от 782,99 лв., съответстващ на изплатеното обезщетение от застрахователя на имуществено застрахования, до който размер ищецът се суброгира в правата му срещу делинквента, респ. възложителя на работата.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 3
ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият пред настоящата инстанция установява разноски от 564,24 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21343 от 25.11.2024 г., гр.д. 30704/2024 г., СРС, 42 с-в.
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ ЕАД, със седалище: гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 сумата 564,24 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4