Решение № 260137 от 18.12.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260137 18.12.2020г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Кирякова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№730 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №708 от

13.07.2020г. постановено по гр.д.№69/2020г. по описа на същия съд, е отхвърлен иска на Е.Н.Т., ЕГН **********,***, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ********* – гр. С., бул. „В.“ 146, сграда А, ет. 4, бизнесцентър „Б.“, за признаване за установено, че договорът за потребителски кредит № 2043557, сключен между страните на 12.06.2019 г., е нищожен поради противоречие с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 1, 7-12 и 20 и чл.12, ал. 1, т. 7-9 от Закона за потребителския кредит, както и поради противоречие с чл.143-146 от Закона за защита на потребителите, като съдържащ множество неравноправни клаузи, без които договорът не може да съществува. Отхвърлен е и иска на Е.Н.Т., ЕГН **********,***, срещу „К.“ ЕАД – гр. С., ЕИК *********, предявен при условията на евентуалност, за признаване за установено, че клаузите в описания по-горе договор, касаещи годишния лихвен процент и годишния процент на разходите, описани в приложение №1, т. 7 и 8 към договора, са нищожни като противоречащи на добрите нрави, като неравноправни по смисъла на ЗЗП и като нарушаващи разпорежданията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Със същото решение е осъдена Е.Н.Т. да заплати на „К.“ ЕАД сумата 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението се обжалва изцяло от ищцата в производството пред първата инстанция Е.Т. чрез пълномощника си адв.В. *** от 18.08.2020г. Поддържа се, че съдебният акт е неправилен, незаконосъобразен и че съдът неправилно е преценил доказателствата. Твърди се, че договорът е нищожен поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и накърнява добрите нрави; че са налице нищожни клаузи на договора-клаузите на лихвен процент и ГПР. Счита, че неправилно не са взети в предвид доводите изложени в исковата молба. Конкретни правни доводи за твърдените пороци на обжалвания съдебен пакт не са изложени от жалбоподателя. Цитира се съдебна практика на РС-Пазарджик и Окръжен съд Пазарджик.

Моли да се отмени решението и се уважи предявения иск. Направено е възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна- „К.“ ЕАД, в който въззивната жалба се оспорва изцяло както и доводите изложени в нея. Твърди се, че договорът за кредит е сключен при уговорка за годишен лихвен процент/ГЛП/ в рамките на установения от закона праг на годишния процент на разходите /ГПР/ по чл.19 ал.4 от ЗПК. По отношение на цитираната съдебна практика се поддържа, че същата не е актуална доколкото законодателят е въвел нов ред на отношенията по предоставянето на потребителски кредити съгласно ЗПК при дефиниран максимален праг на разходите по кредита като годишен процент на разходите, представляващ изражение на общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези дължими на посредниците за сключването на договорите), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и че в чл.19 ал.4 от ЗПК е предвидено, че прагът на годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Въз основа на изложеното дружеството навежда извода, че уговорката за лихвен процент по кредита в рамките на ГПР в размер на 50% е валидна и обвързва страните по договора за кредит, тъй като е в рамките на установените предели и че уговорките между кредитора и потребителя за възнаградителна лихва и ГПР /годишен процент на разходите/ е в законоустановените предели, поради което същата няма как да е в противоречие с добрите нрави, да заобикаля закона или да му противоречи. Като следващ аргумент въззиваемото дружество изтъква, че дори да се приеме, че е налице недействителност на дадена клауза, то това не влече цялостна недействителност на уговорката за възнаграждение по договора за кредит и че недействителността на чл.19 ал.5 от ЗПК касае само уговорката надвишаваща законоустановения предел по чл.19 ал.4. Цитира се и разпоредбата на чл.19 ал.6 от ЗПК, че при наличие на нищожни клаузи по смисъла на чл.19 ал.4 и ал.5 и ако са извършени плащания над прага по ал.4, на удържане подлежат само надвзетите средства над прага по ал.4 и че в случая няма уговорки над дефинирания по чл.19 ал.4 от ЗПК праг. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищцата в производството пред първата инстанция Е.Т. чрез пълномощника си адв.В. *** от 18.08. 2020г. и доводите развити в отговора на жалбата от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са искове с правно основание в чл.22 във връзка с чл.10 и следващите от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, по чл.143-146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ във връзка с чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.

В исковата си молба против „К.“ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.С., район „Т.“, бул. “В.“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „Б.“, представлявано от изпълнителния директор С.Р.Я., ищцата

Е.Н.Т., ЕГН-********** *** чрез адвокат Т.В. *** се твърди, че на 12.06.2019г. страните са сключили договор за потребителски кредит/ДПК/ №2043557, с размер на отпуснатата и усвоена сума от 3000лв за срок от 24 месеца, с размер на месечна вноска от 185.58лв или общ размер на задължението от 4453.92лв. Счита, че договорът е нищожен поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, с множество нищожни клаузи без които договорът не може да съществува. При условията на евентуалност, поддържа, че са налице нищожни клаузите на договора, описани в Приложение №1 към него-т.7 и т.8, касаещи размера на годишния лихвен процент /ГЛП/ от 41.24% и размера на годишния процент на разходите /ГПР/ от 50%. На първо място, се сочи нарушение на императивни разпоредби на ЗПК-чл.22, чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.1, т.7-т.12 и т.20 и чл.12. ал.1 т.7-9 от ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва-чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК и на ГПР-чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, при непосочени дата и място на сключване-чл.11 ал.1 т.1.Поддържа още, че съдържащата се в Приложение №1 към ДПК информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и ГЛП, е най-обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска, като елементи на главницата и лихвата; че няма посочване на лихвен процент, дължим при просрочие, предупреждение за последиците при просрочие на вноските, липсва право на отказ на потребителя от договора, поради което договорът се явявал изцяло недействителен. Същият бил нищожен поради противоречие с добрите нрави тъй като при кредит в размер на 3000лв със срока на кредита 24месеца при така уговорена възнаградителна лихва била налице явна нееквивалентност между представената услуга и договорената цена на нея, водещо до нарушение на принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Цитира се съдебна практика-решение №452 от 25.06.2010г. по гр.д.№4277/2008г. на ВКС, Четвърто г.о., според което „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност; че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити-двукратния размер на законната лихва. Освен това се поддържат нарушения на разпоредби от ЗЗП, като договорът и Приложение №1 е изпълнен с неравноправни клаузи, в частност клаузите за ГПР и ГЛП по смисъла на чл.146 ал.2 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто бил настоящия ДПК. Поддържа се още, че накърняването на добрите нрави е налице, когато е нарушен правен принцип, който е изрично формулиран или е проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби и че в случая такъв принцип се явява принципа на справедливостта за да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. При условията на евентуалност се поддържа, че по същите съображения клаузите за ГПР и на ГЛП описани в договори ,Приложение №1 т.7 и т.8 са нищожни. Моли на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД да се прогласи нищожността на ДПК №2043557 от 12.06.2019г. сключен между страните по делото. При условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузите касаещи ГЛП-41.24% и ГПР-50%, описани в Приложение №1, т.7 и т.8 към ДПК. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната по спора страна „К.“ ЕАД. Признава се факта, че между страните е сключен процесния ДПК в електронна форма за сумата от 3000лв/главница/, платима ведно с уговорената договорна лихва, на 24месечни вноски и с краен срок на погасяване 20.06.2021г. Твърди се, че за сключването на договора от ищцата е подадено заявление за отпускане на кредит за кредитен продукт „К. плюс“/ „Credissimo плюс“/, като заявлението е подадено онлайн следвайки стъпките и попълвайки данните на интернет страницата на К.-www.credissimo.bg. , като ДПК, ведно с Приложение №1, приложимите общи условия /ОУ/ и Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за главницата от 3000лв са заявени от ищцата чрез посоченото заявление за отпускане на кредит за кредитния продукт. Твърди се, че на посочения от ищцата в заявлението електронен адрес, а именно terziewaeleonora@gmail. com, при сключването на ДПК са изпратени автоматично договорът с Приложение 1 към него, ОУ и СЕФ, като се поддържа, че на сайта на К. тези документи са налични и преди сключването на договора между клиента и К..

Твърди се още, че на ищцата е бил предоставен достъп до проект на договор и приложението към него в които са посочени дължимите от ищцата на К. суми-заявения размер на главницата, размерът на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване, както и всички останали условия по договора. Поддържа, че по този начин К. е изпълнило задължението си за предоставяне на цялата необходима преддоговорна информация във връзка със сключването на ДПК, въз основа на която ищцата е взела решение за сключването му, при задължение от нейна страна да се запознае с предоставените й документи и параметри. Повтарят се параметрите, посочени в исковата молба и съдържащи се в ДПК относно размера на ГПР, размер на ГЛП, общ размер на всички плащания, като се пояснява, че общия размер на плащанията представлява сумата на всички плащания, съгласно погасителния план-т.10 от Приложението, /24 плащания, всяко от по 185.58лв/, като всяка погасителна вноска включва съответната част от дължимата главница и начислената за съответния период възнаградителна лихва, индивидуализирани в т.10 от приложението. Признава се факта, твърдян и от ищцата, че заемната сума е усвоена от потребителя. Твърди се, че не са налице нарушения на разпоредбите на чл.22 от ЗПК във връзка с чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7-т.12, т.20, ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-т.9 от ЗПК. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на условията на чл.10 ал.1 от ЗПК, на ясен и разбираем език, в електронна форма, с размер на шрифт 12; че екземпляр от ДПК е изпратен на ищцата по имейл, същата е имала достъп до проекта на същия преди сключването му на сайта на К.; че ДПК е сключен чрез размяна на електронни изявления на страните, съгласно закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/,закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, Закона за потребителския кредит/ЗПК/ и други относими норми, съгласно законодателството; че възнаградителната лихва е точно определена, че размерът й /ГЛП/ е от 41.24% и е приложена таблица за реда и размера на всички плащания по ДПК, в която всяка вноска е разделена на главница и договорна лихва, при посочен общ размер на всички плащания от 4453.92лв /включващ главница и договорна лихва/,че цялата информация е представена на ясен и разбираем език; че няма нарушение на чл.11 т.10 от ЗПК като ГПР по кредита, изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи/лихви, неустойки, други преки или косвени разходи/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; че ГПР е величина, чиито алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и е приета методика налагаща изчисляването на разходите по кредита; че с оглед ОУ К. е спазило императивното изискване на ЗПК като е изчислил ГПР съгласно установената методика в Приложение 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК и при изчерпателно изброени в чл.11 от раздел VII от ОУ допълнителни допускания, взети предвид при изчисляването на ГПР, предвид на които размерът на ГПР е изцяло съобразен с императивните разпоредби на закона и изчислен на база формулата, посочена в Приложение №1 към ЗПК. Посочено е още, че датата и мястото на сключения договор са посочени в ДПК-сключен на 12.06.2019г. в гр. С., съгласно чл.4, чл.11 и чл.12 от ЗЕДЕУУ и друго приложимо законодателство; че погасителният план е ясен и в месечната погасителна вноска са посочени елементите на главницата и на лихвата, съгласно приложение №1-погасителен план към ДПК, като по отделно е посочен размера на главницата и размера на лихвата от които се формира месечната погасителна вноска, посочена е последователността на всяка погасителна вноска и на кой ден настъпва нейния падеж. Акцентира се, че до момента потребителят не е направил плащане по нито една погасителна вноска. По отношение лихвения процент, дължим при просрочие е посочено, че той е посочен в раздел Х „Забава.Предсрочна изискуемост“ на ОУ и е равен на действащата законна лихва върху забавената погасителна вноска, ведно с всички разноски при съдебно събиране на вземането. Поддържа се, че ДПК не е нищожен тъй като не противоречи на добрите нрави както и че договореният лихвен процент също не противоречи на тези нрави. Коментира се, че Годишният процент на разходите не надвишава предвидения в закона максимум от до 5/пет/ пъти размера на законната лихва или 50%; че не е прекомерен и размерът на уговорената лихва като противоречаща на добрите нрави, доколкото същият е компонент на ГПР и съответно да е определен по закон максимален размер на последния. Навежда се извода, че след като сборът на договорната лихва и всички други разходи не надвишава фиксирания от законодателя размер на ГПР, то определянето на годишния лихвен процент от 41.24% не противоречи на добрите нрави. Като недоказано и необосновано се квалифицира твърдението на ищеца за нееквивалентност на престациите, доколкото не се забранява сключването на ДПК с ГПР от 50%, в което е включено и ГЛП и се навежда извода, че ДПК е сключен съгласно действащото законодателство и не противоречи на добрите нрави. Позовавайки се на съдебна практика ответникът посочва, че неравностойността на насрещните престации би могла да обоснове извод за нищожност на сделката, само ако практически е сведена до липса на престация, тоест ако заемната сума не е усвоена, каквото в случая не е налице, поради което счита, че не е налице нищожност на договора по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Поддържа се и евентуален довод, че ако уговорената лихва противоречи на добрите нрави то това не води до нищожност на ДПК, като в този случай договорната лихва следва да се замени от законната лихва. Поддържа още, че няма налице в ДПК неравноправни клаузи по смисъла на чл.146 ал.2 от ЗЗП-ако не са индивидуално уговорени доколкото ищцата не сочи коя от хипотезите на неравноправни клаузи визира и не излага аргументи, което поставя в невъзможност ответника да се защитава. Страната са позовава на чл.4 §2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправни клаузи в потребителските договори, транспонирана в ЗЗП, изключващ от проверката за неравноправност договорните клаузи, които изразяват основния предмет на договора, респективно съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и доставените стоки, предоставените услуги от друга, при условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език, в какъвто смисъл било и съображение Деветнадесето от преамбюла на директивата, предвиждащо, че „…преценката на неравноправния характер не се извършва въз основа на клаузи, които описват общия предмет на договора, нито пък на отношението качество/цена на доставените стоки или предоставените услуги. В тази връзка се коментира и чл.145 ал.2 от ЗЗП, транспонирала процесната норма от Директивата, и предвиждаща, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Ответникът сочи още, че при договор за паричен заем задължението на заемателя за възнаградителна лихва, представлява цената за ползване на предоставения заем, заедно със задължението за връщане на получената в заем сума, което представлява основната престация, дължима от заемателя-чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и по тази причина, съответствието на размера на възнаградителната лихва с предоставената в заем сума е изключено от служебната проверка за неравноправност. Предвид изложеното ответникът поддържа, че съответствието между размера на дължимата за това възнаградителна лихва не може да бъде подлагано на проверка за неравноправност, още повече, че в случая ГЛП и ГПР отговарят на изискванията на чл.19 от ЗПК. Като неоснователен се квалифицира и евентуалния иск поради липса на изложени аргументи за нищожност на т.7 и т.8 от Приложение №1 към ДПК. Преценява се, че според разпоредбите на ЗПК, ГПР е в размер на 50%, което не противоречи на ЗПК, нито накърнява добрите нрави поради неговата нормативна определеност; че размерът на ГЛП също не е нищожен доколкото лимитирания му размер от три пъти законната лихва е бил приложим до изменението на ЗПК от 2014г., че с приемането на ал.4 от чл.19 тази трикратна лимитираност не е актуална, предвид законово предвидения размер на ГПР, който не може да бъде по-голям от 5 пъти размера на законната лихва, поради което ГЛП от 41.24% не надхвърля нормативно определения в чл.19 ал.4 от ЗПК размер. Моли да се отхвърлят изцяло предявените искове с присъждане на разноски за производството.