Решение № 838 от 25.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20261000500360 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260009 от 08.01.2025 год., постановено по гр.д. № 11883/2020 год. по описа на Софийският градски съд, ГО, 15 състав е отхвърлен предявен от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество иск с правно основание чл.153, ал.1 от ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата, на незаконно придобито имущество от Т. Б. Ч., „Спешъл Пропъртис България“ ЕООД и „Спешъл Пропъртис“ ЛТД, както следва: от Т. Ч. - 10 дружествени дяла х 1 лева всеки с общ номинал в размер на 10 лева от капитала на „Инпулсия” ЕООД; от „Спешъл Пропъртис“ ЛТД - 4 398 броя обикновени, поименни, налични акции по 500 лева с право на глас, от капитала на „Спешъл Инвест“ АД, при обща равностойност 2 199 000 лева, както и 99 броя обикновени налични акции с право на глас от капитала на „Спешъл Инвест” АД, с обща равностойност 49 500 лева, както и 2 000 дружествени дяла по един лев всеки с обща равностойност 2 000 лева от капитала на „Спешъл Пропъртис България“ ЕООД и от „Спешъл Пропъртис България“ ЕООД - 1 брой обикновени налични акции с право на глас, с обща равностойност 500 лева, от капитала на „Спешъл Инвест” АД, като с решението ищецът е осъден да заплати и дължимата държавна такса по делото.

С определение № 260633 от 17.02.2025 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да измени постановеното решение в частта за разноските досежно дължимата държавна такса по делото.

1

С определение № 262960 от 17.07.2025 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е изменил постановеното решение в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК е осъдил ищеца да заплати на адв. Б. Е., процесуален представител на Т.

Б. Ч. сумата от 1 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

Решението е обжалвано от ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество с доводи за неправилност. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че несъответствието между имуществото и нетния доход на ответника физическо лице, в началото и края на проверявания период е по-малък от законоустановения /150 000 лева/. Счита, че нормите на закона имат предвид придобитото имущество през целия проверяван период, а не само наличното имуществото в края на периода. Оспорват се изводите на съда, с които е прието, че физическото лице не контролира двете юридически лица, които да получили значителни парични средства, на неустановено правно основание. Поддържа, че тъй като по делото се установи значително несъответствие, са налице предпоставките на специалния закон за отнемане на имуществото, поради което моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена.

Ответникът Т. Б. Ч. депозира отговор, с който оспорва наведените по жалбата доводи, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението, а останалите ответници не вземат становище по жалбата.

Подадена е и частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определението на съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди недължимост на държавна такса, тъй като ищецът е освободен от такава в производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Моли се за отмяна на определението и уважаване на молбата.

Подадена е и частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определението на съда с № 262960 от 17.07.2025 год., постановено отново в производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди, че молбата за изменение е просрочена, а определения в първоинстанционното производство адвокатски хонорар е прекомерно завишен, с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Подадена е и частна жалба от Т. Б. Ч. против същото определение на съда с № 262960 от 17.07.2025 год., в която се твърди, че определеното възнаграждение е занижено и не е в състояние да компенсира положения от адвоката труд. В тази връзка моли за отмяната му и постановяване на ново, с което молба да бъде уважена.

Въззиваемите по частните жалби ги оспорват.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно. Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страни в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. По очертаният от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличието на материалните предпоставки за отнемане на незаконно 2 придобито имущество, намира следното:

Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ по чл.153 от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗОНПИ/ срещу Т. Б. Ч., „Спешъл Пропъртис България“ ЕООД и „Спешъл Пропъртис“ ЛТД, като се твърди, че първият ответник бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.253 от НК и чл.321, ал.3, пр.2 и 3 от НК, които попадат в приложното поле на чл.108, ал.1, т.18 и т.23 от ЗОНПИ. Поддържа се, че срока за извършената проверка е за периода 17.01.2009 год. до 17.01.2019 год., впоследствие удължен до 17.07.2020 год., при която са констатирани значителни несъответствия между придобитото и притежавано имущество и доходите на ответника физическо лице, което се твърди да е вследствие на извършваната престъпна дейност. Поддържа, че Т. Ч. е действителния собственик на двете юридически лица. С оглед това моли съда да отнеме подробно описаното по исковата молба и молбите уточнения имущество.

Ответникът Т. Б. Ч. оспорва иска, като твърди, че не е налице разминаване между доходите и наличното имущество, надхвърлящо 150 000 лева и моли за отхвърляне на иска.

Ответникът „Спешъл Пропъртис“ ЛТД също оспорва иска, като излага твърдения, че Ч. има качеството търговски пълномощник и не контролира дружеството, а представената от ищеца декларация по чл.6, ал.2 от ЗМИП не обвързва ответника и следва да се отчете като частен свидетелстващ документ с невярно съдържание. Липсва яснота в твърденията на ищеца на какво основание Т. Ч. контролира дружеството. Твърди, че посочените от ищеца постъпления по сметки не са с незаконен произход, а в изпълнение на договорни задължения. Няма основание за отнемане на парична равностойност на акции, поради което моли за отхвърляне на иска.

Ответникът „Спешъл Пропъртис България“ ЕООД също оспорва исковете, като твърди, че дружеството не е контролирано от Ч., никога не е придобивало, притежавало, контролирало и не се е разпореждало с незаконно придобито имущество. Посоченото лице е търговски пълномощник за срок от 1 година, а подписаната от него декларация и с невярно декларирани обстоятелства. Моли за отхвърляне на исковете.

Въззивния съд приема от фактическа и правна страна следното:

Производството на комисията е образувано и се води по Закон за отнемане незаконно придобито имущество /предишно наименование ЗПКОНПИ/ и е предявен след постановяване на решение № 568/17.03.2020 г. на КПКОНПИ въз основа на постъпило уведомление от Специализираната прокуратура с вх. peг. № УВКПКОНПИ-00482/08.01.2019 г. за привличане на ответника Т. Б. Ч., като обвиняем за извършени престъпления от общ характер по чл.253 от НК и чл.321, ал.3, пр.2 и 3 от НК, които попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 и т.23 от ЗПКОНПИ. Периодът на проверката е от 17.01.2009 год. до 17.01.2019 год., удължен до 17.07.2020 год. Целта на проверката от Комисията е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно 3 признатите и законово регламентирани източници. По смисъла на действащата към този момент редакция на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период, като „нетни доходи“ според § 1, т.8 от ДР на закона са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определения от закона срок от 10 години. Именно в хода на тази проверка, проверяващите са събрали необходимите им сведения и са достигнали до извод за наличието на „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход, надвишаващ за целия проверяван период 150 000 лева, а от там и до извод за незаконно придобито имущество, което подлежи на отнемане в полза на държавата.

Съдебното производство по отнемане на незаконно придобитото имущество се развива в състезателен процес по специалните правила на ЗОНПИ - чл.153 и сл. от закона, а доколкото няма такива - по правилата на ГПК - чл.159 от закона, като в същото подлежи на изследване дали имуществото е незаконно придобито.

Въз основа на изложеното, основателността на предявения иск е поставена в зависимост на първо място от това да се установи, че има увеличение на имуществото на проверяваните лица в началото на изследвания период и в края му. По делото следва да се установи значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход /нетния доход е стойността на приходите, намалени с разходи на проверяваното лице и семейството му, като този нетен доход цели да установи свободната и разполагаема наличност от законни средства, която може да бъде използвана за придобиване на имуществото/. Проверката е насочена към установяване на несъответствие, което ако надвишава 150 000 лева за целия проверяван период ще възникне основание за отнемане на имущество. Ако това значително несъответствие не бъде оправдано със законни източници на забогатяване, то последното е незаконно /Решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на КРБ/.

В настоящия случай фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд, по нея не се спори и не е необходимо да бъде преповтаряна.

Съгласно задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г., ОСГК, ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което 4 не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на решението е разяснено, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, не подлежат на отнемане. изброяването на законните източници на доходи в § 1 т. 2 ДР от ЗОНПИ не е изчерпателно, критерий за законност на доходите е те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, нито са трансформирани в реални активи, не подлежат на отнемане. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи, при наличност на съответните парични знаци. Неналични пари не могат да се отнемат, тъй като парите не могат да бъдат заместени от самите себе си.