Решение № 6301 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6301 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110165100 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от К. Г. Б. срещу А. Т. К..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между страните на 01.10.2023 г. бил сключен договор за наем относно недвижим имот, находящ се в гр. София, със срок на договор от 1 година и дължима от наемателя наемна цена в размер на 180 лв. на месец. Посочва, че съобразно условията на чл. 2 договора за наем наемателят заплаща депозит в размер на един месечен наем, който следва да му се върне при прекратяване на договора за наем. Твърди, че на 29.08.2024 г. наемодателят е проявил спрямо наемателя арогантно поведение, изразяващо се в отправени към ищцата обиди и клеветнически твърдения, изречени пред полицейски служители от 02 РПУСДВР на МВР: „Тя води тук един от Египет.“, визирайки партньора, с когото ищцата е живяла, а след това е казал „Не водеше само него, идваха и други мъже“, обвинявайки ищцата, че е лека жена. На следващият ден – 30.08.2024 г. ответникът е заявил пред партньора на ищцата, че желае ищцата да напусне квартирата и да изнесе багажа си до 04.09.2024 г., като и пред него е посочил, че ищцата води различни мъже в наеманото жилище. Твърди, че след 29.08.2024 г. ищцата не е нощувала в наетото жилище, а на 02.09.2024 г. ищцата е изнесла голяма част от вещите си, а на 04.09.2024 г. ищцата е отишла до квартирата си за да изнесе останалия си багаж, но е намерила къщата заключена, а багажа си – оставен извън наетото жилище, като част от личните й вещи, оставени в наетия процесен недвижим имот са липсвали. Посочва, че наемодателят не й е отправял предизвестие за прекратяване на договора и е заплатила дължимия наем до 01.10.2024 г., а също така, че за целия период на 1 действие на договора за наем е заплащала дължимите такси за комунални разходи, наеми и други. Поради това поддържа, че наемодателят дължи да й върне един наем и депозита в общ размер на 360 лв. Твърди, че вследствие на обидните и клеветнически твърдения, отправени пред служители на МВР на 29.08.2024 г. и пред приятеля на ищцата Маг., както и поради изхвърляне на багажа на ищцата и прекратен без предизвестие договор за наем, ищцата е претърпяла неимуществени вреди – изпаднала е в депресивно състояние, почувствала се е унизена, засрамена и наранена от нанесените обиди, почувствала е тревожност, нарушено психическо равновесие, получила е хипертонични пристъпи, като видно от амбулаторен лист от „ДКЦ XI София“ ЕООД от 11.09.2024 г. ищцата е получила синусова тахикардия, смутена глобална систолна функция, пролапс на митрална клапа, без перикарден излив и хипертонично сърце, а след консултация при психолог д-р М Г.ев на 11.09.2024 г. е установена диагноза смесени тревожни разстройства и й е назначил терапия с медикаменти за борба с тревожни състояния: золофит за срок от 18 месеца, флуанксол за 3 месеца и либерто капс за 6 месеца. Въз основа на посоченото, моли съдът да осъди ответника да заплати сумата от 360 лв., представляваща заплатен месечен наем и депозит по договор за наем от 01.10.2023 г., както и сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на обидни и клеветнически твърдения на ответника А. Т. К. на 29.08.2024 г. пред органите на МВР и на 30.08.2024 г. пред партньора на ищцата, ведно със законна лихва върху двете суми от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2024 г. до окончателно заплащане. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор от ответника А. Т. К., с който оспорва иска и счита същия за неоснователен. Оспорва твърденията, че е обиждал и клеветил ищцата. Посочва, че при ищцата е идвал египетски гражданин на име Ма, които е преспивал в наеманото от ищцата жилище, въпреки, че е заявявал на ответника, че има съпруга и две деца. Твърди, че не е изказвал неверни твърдения спрямо ответницата и не я обиждал. Оспорва причинната връзка между твърдяното поведение на ответника и депресията на ищцата, с твърденията, че още през време на действията на наемния договор ищцата е имала проблеми с нервите, крещяла е силно по телефона вечерта и споделила на ответника, че посещава медицинския център в кв. Бенковски. Оспорва представената от ищцата медицинска документация, като твърди, че представените медицински документи не отговарят на медицинските изисквания и са съставени специално за целите на процеса. Твърди, че отношенията между ищцата и ответника са се влошили поради това, че ищцата е поддържала наеманото жилище и мястото пред стълбището мръсно, като при отправени от наемодателя забележки към ищцата, последната му е крещяла. Оспорва твърденията в исковата молба, че е принудил ищцата да напусне наетия недвижим имот. Твърди, че още от м. април 2024 г. ищцата е заявявала пред ответника, че желае да напусне наеманото жилище. Твърди, че на 15.07.2024 г. й е отправил предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.09.2024 г., което ищцата е отказала да получи, което е удостоверено от двама свидетели. Твърди, че не е получавал наем за м. септември 2024 г., като твърди, че последният получен наем от ищцата е за месец август 2024 г. Признава, че не е върнал заплатения от ищцата депозит в размер на 180 лв. след прекратяване на договора за наем, но твърди, че е 2 задържал депозита, тъй като след прекратяване на договора е установил, че ламината на пода в кухнята е разбит на две места, поради което ответникът е заплатил разходи за ремонт от 760,62 лв. Поради посоченото оспорва да дължи връщане на заплатения от ищцата депозит, като прави възражение за прихващане на претендираната от ищцата сума в размер на 180 лв. за заплатен депозит със сумата от 760,62 лв., заплатени от ответника за ремонт на имота и отстраняване на вредите, нанесени от ищцата в наетото жилище. Признава, че ищцата се е изнесла от наетото жилище на 31.08.2024 г., като е изнесла почти всичките си вещи, но в имота са останали няколко чифта стари обувки и ботуши в шкафа пред входната врата и празни буркани в кухнята, които ответникът е поставил в найлонов чувал и е изнесъл под навеса на входната врата на двора. Когато на 04.09.2024 г. ищцата е отишла в жилището, за да изнесе последните останали там вещи е вдигнала скандал на ответника, отправила е обиди към него и е извикала полиция, но пред дошлите на място полицейски служители е признала, че нищо не й липсва. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1во ЗЗД, чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, за заплащане на следните суми:

- 180 лева – задължение за връщане на заплатен от ищцата наем за м. септември 2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба– 01.11.2024 г. до окончателното изплащане;

- 180 лева – задължение за връщане на заплатен от ищцата и депозит по договор за наем от 01.10.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 01.11.2024 г. до окончателното изплащане;

- 1500 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата болки и страдания, подробно описани в исковата молба, вследствие на обидните и клеветнически твърдения, отправени пред служители на МВР на 29.08.2024 г. и пред приятеля на ищцата Ман на 30.08.2024 г., както и поради изхвърляне на багажа на ищцата и прекратен без предизвестие договор за наем, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 01.11.2024 г. до окончателното изплащане.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в производството своевременно въведено от ответника възражение за съдебно прихващане между претендираната от ищцата сума от 180 лв. като претенция за връщане на депозит със свое насрещно вземане в размер на 760,62 лв., представляващи разходи, заплатени за ремонт на ламината в кухнята, вследствие на причинени от ищцата повреди в наемания имот.

С изготвения проект за доклад на делото, приет без възражения от страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти:

1/ наличие на наемно правоотношение по договор за наем от 01.10.2023 г., с предмет на договора: наем на недвижим имот в гр. София за срок от 1 година, при наемна цена от 180 лева на месец; 2/ на 30.08.2024 г. ответникът е провел разговор с партньора на ищцата М и са договорили ищцата да се изнесе от 3 имота до края на м. август, като е поставен краен срок на 04.09.2024 г. за изнасяне на целия багаж на ищцата; 3/ ищцата е изнесла основата част от багажа си преди 04.09.2024 г., като останалият багаж е оставен от ответника извън наемания недвижим имот – под навеса на двора и на 04.09.2024 г. ищцата се е явила, за да го вземе; 4/ ищцата е заплатила на ответника депозит към договора за наем от 01.10.2023 г. в размер на 180 лв., който не е върнат от ответника след прекратяване на договора за наем.

Спорно между страните е дали ответникът е бил длъжен да върне на ищцата депозита в размер на 180 лв., дали са заплатени от ищцата на ответника сумите от 180 лв. – за последен месечен наем и дали ответникът е проявил противоправно поведение към ищцата, изразяващо се в обидни и клеветнически твърдения, налице ли е причинна връзка между поведение на ответника и претърпени от ищцата вреди, а също и наличието на претърпени от ищцата болки и страдания.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД .

За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че ищцата е предала на ответника сумата от 180 лв. – наем за м. септември 2024 г., както и всички обстоятелства, относими към липса на основание за заплащане на сумата (предсрочно прекратяване или разваляне на договора за наем от 01.10.2023 г.). В тежестта на ответника е да докаже наличие на основание да получи и задържи процесната сума.

Наличието на наемно правоотношение между страните съобразно сключен между тях договор за наем от 01.10.2023 г., е безспорно по делото обстоятелство. Същото се установява и от представения по делото писмен договор за наем на недвижим имот – апартамент, състоящ се от 2 стаи, кухня и баня с тоалетна на 3 етаж в къща, находяща се в с. К Видно от чл. 4 на договора, същият е сключен със срок от 1 година, т.е. до 01.10.2024 г. От представеното по делото заверено копие на писмено предизвестие за прекратяване на договора за наем, считано от 01.09.2024 г., се установява, че ответникът в качеството си на наемодател е уведомил ищцата за едностранно прекратяване на наемното правоотношение, съобразно чл. 9 от договора, един месец преди изтичане на договорения срок. Приложеното по делото предизвестие е частен документ, съставен от страната за която удостоверява изгодни факти, който не обвързва съда с формална доказателствена сила, но се кредитира от съда изцяло, преценен в съвкупност със събрания по делото доказателствен материал. Отразените в предизвестието факти, се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели – св. Р М и св. И, които заявяват пред съда, че са присъствали при неговото съставяне и са положили подписите си за да удостоверят отказа на ищцата да получи и подпише документа. Нещо повече, видно от писмо вх. № 337520/16.10.2025 г. на СРП, към което е приложено заверено копие на изисканата от съда пр.пр. № 47461/2024 г. по описа на СРП, цитираният документ – „предизвестие“ е представен от ответника в хода на извършената от полицейски служители при 02 РУ-СДВР, проверка и снемане на сведение на 11.09.2024 г. Следователно, за достоверна дата на документа, следва да се счита най-късно 11.09.2024 г., която дата предхожда образуването на настоящото производство – 01.11.2024 г. и идва да покаже, че представеният частен документ не е съставен за целите 4 на процеса. В тази връзка съдът констатира, че в представеният по делото документ е налице поправка на датата на която същият е съставен – 15.07.2024 г., доколкото в предизвестието приложено към пр.пр. същият е от 14.07.2025 г., което обстоятелство не се отразява на изводите на съда, касателно релевантните по делото обстоятелства. Предвид изложеното, съдът намира, че отвтеникът е отправил надлежно волеизявление за прекратяване на наемното правоотношение, чрез едномесечно предизвестие, съобразно чл. 9 от договора, като срокът, който е предоставил на ищцата за освобождаване на имота, дори е бил и по-дълъг. С оглед прекратяване действието на договора за наем, считано от 01.09.2024 г., ищцата не дължи заплащане на наемна цена след този момент.