Решение № 299 от 13.10.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. ХАСКОВО, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

Г. Г. ГЕОРГИЕВ

Нели Д. Иванова при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от Г. Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20265600500375 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №85/27.IV.2026 г. постановено по гражданско дело №812/2025 г. Районен съд-Свиленград отхвърля предявените от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

***, район ***, срещу М. Д. К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. ***, искове за признаване за установено в отношенията на страните съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 560/2025 г. по описа на Районен съд – Етрополе, а именно: сумата 300,00 лева - главница, сумата 130,70 лева - мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 15.09.2025 г., сумата 13,65 лева - договорна лихва за периода от 16.01.2021 г. до 31.03.2022 г., и сумата 36,39 лева - такса за събиране на кредита, ведно със законната 1 лихва върху главницата за периода от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Обстоятелства по въззива

Недоволни от съдебния акт са останали от “АСП Бета България” ЕООД,поради което го атакуват като неправилен и незаконосъобразен с искане за отмяната му и разглеждане на спора по същество,като се предявените искове срещу ответника М. Д. К..

Въззивникът извежда,че в разрез със закона е извода първоинстанционния съд, че връчването на уведомление за цесия на особен представител няма действие спрямо страната. Съдебната практика била в обратния смисъл и се допускало длъжникът да бъде уведомен за цесията, посредством връчването на исковата молба на особения представител Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. №193/2018 г. на ВКС, І т.о. Връчването на всички книжа по делото на ответника било надлежно, ако е извършено на особен представител и от този момент се пораждал и свързаните с факта на връчването правни последици.

Законът не въздигал като изискване уведомлението за цесията да е фактически достигнало до знанието на длъжника - например в случай, в който е изпратено уведомление до длъжника, но последният не е намерен на посочения адрес, уведомлението щяло да бъде надлежно изпратено.

Въззивникът сочи,че следвало да бъде прието, че уведомление за цесия, изпратено до особения представител, пораждало действието, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Целта на съобщаването за прехвърляне на вземането на вземането е да се предпази длъжника от ненадлежно изпълнение в полза на предишния кредитор, който след цесията не е носител на материалното право.

Неизпълнението на това задължение не засяга действието на договора за цесия и цесионерът се явявал активно легитимиран да получи плащането.

Срещу неговата претеция длъжникът можел успешно да възрази, че цесията не му е била съобщена, само ако едновременно с това твърди да е налице плащане в полза на предишния кредитор. Такова плащане би освободило длъжника на основание чл. 75, ал. 2 ЗЗД - изпълнение на лице, явяващо се овластено да получи плащането.

2

При липса на такова плащане - какъвто бил процесния случай обстоятелството дали и на кого е била съобщена цесията, е ирелевантно.

Въззиваемата чрез особения си представител извежда неоснователността на въззивната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.

Правни съображения

Предметът на въззивната проверка е очертан от две величинидължимото служебно произнасяне в рамките на чл.269 от ГПК относно валидността и допустимостта на първоинстанционния акт и изложените пороци във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо , като в тази насока няма доказателства или доводи от страните,нито обективно са налични подобни обстоятелства.Поради това следва да се извърши преценка по същество на доводите жалбоподателя,касаещи правилността и обосноваността на съдебното решение на РС-Свиленград В рамките на първоинстанционното производство относимите факти към очертания спор са установени по надлежния ред съобразно правилата на закона. Производството пред първата инстанция е инициирано от “АСП Бета България” ЕООД с предявени срещу М. Д. К., по реда на чл.422 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД с които се иска за признаване за установено в съществуването на вземанията, дължими по договор за кредит „Бяла карта“ № *** г., сключен между „Аксес Файнънс“ ООД (кредитор) и ответника (кредитополучател), предмет на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г., сключен между „Аксес Файнънс“ ООД (цедент) и ищеца (цесионер), за които вземания е издадена на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 560/2025 г. по описа на Районен съд – Етрополе.

Заявените за защита и твърдени субективни права обхващат сумата 300,00 лева - главница, сумата 130,70 лева - мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 15.09.2025 г., сумата 13,65 лева - договорна лихва за периода от 16.01.2021 г. до 31.03.2022 г., и сумата 36,39 лева - такса за събиране на кредита, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 30.09.2025 3 г. до окончателното изплащане на вземането.

Безспорно е,че на 16.I.2021 г. между „Аксес Файнънс“ ООД, като кредитор, и М. Д. К., като кредитополучател, бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ №***, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 300,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла карта“, а кредитополучателят се задължил да го ползва и да го върне съгласно условията на сключения договор. Уговорен бил в договора фиксиран лихвен процент в размер на 17,80% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 18,95%.

По делото няма установено изпълнение на поетите от длъжника облигации.

Въззивникът извежда предявените права против ответника ,сега въззиваем,от придобиване на вземанията, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.III.2022 г., сключен между „Аксес Файнанс” ООД

- цедент, и „АПС Бета България” ЕООД – цесионер,индивидуализирани вземанията „Приложение № 1 (§2, т.2.1. от договора).

Основния момент от предизвиканото въззивно обжалване е обстоятелството доколко е налице липса на известяване на длъжника за осъщественото транслиране на вземането спрямо него и какви са правните последици за него и за въззивника.

В рамките на делото,както и правилно е извел РС-Свиленград,няма доказано съобщаване на процесната цесия на длъжника М. К..Такъв правнорелевантен факт не е осъществен,нито с нарочно съобщение,валидно достигнало да нея,нито чрез връчването на съдебните книжа на назначения на същата особен представител,тъй-като производството в тази насока е в режима чл.47 ал.VI от ГПК вр. с чл.29 ал.III от ГПК.

Особения представител разполага с ограничена представителна власт и не може да приема надлежно от името на представляваното лице действия,които рефлектират върху неговата материално правна сфера,тъйкато осъществява само ограничени права по процесуална защита.Особения представител черпи властта си от акт на съда,а не от едностранна сделка – упълномощаване от съответната страна в процеса.

4

Следва да се посочи и че в случая известяването за цесия не съставлява процесуално действие в рамките на вече образуваното производство,а стои извън него,дори и при известяването с връчването на исковата молба,която е приравнена в тази насока само на съобщение по чл.99 ал.IV от ЗЗД.

Чл.34 от ГПК урежда изричното упълномощаване само за действия в рамките на процеса и които действия са изцяло с първично процесуално естество,но имат и материално правно вторично действие в патримониума на страната като последица - сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за участие в информационна среща за процедура по медиация и в процедура по медиация, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото.Съобщаването на транслирано вземане от кредитора на друго лице обаче явно излиза извън този обхват и същото има само извънсъдебен и материално правен характер ,съобразно чл.99 ал.IV от ЗЗД.Поради това и съобщаването на цесия трябва да достигне до длъжника,лично или чрез негов упълномощен изрично представител по прехвърленото вземане, за да има действие и спрямо него,съобразно императива на тази материалноправна норма.Предвид изложеното съобщаването на цесията чрез връчване на искова молба на особен представител не постига последиците по редовност на известяването и няма материално правно действие за длъжника.В тези случаи е неприложим и чл.29 ал.VI от ГПК,който касае одобрение на съда за действията на особения представител по чл.34 от ГПК,които както се изведе по-горе са само от процесуално естество,което не обхваща връчването по чл.99 ал.IV от ГПК,имащо изцяло материално правно действие.

Ето защо заявените искове са неоснователни,тъй-като са генерално обусловени от цесия,която обаче не е породила действието си спрямо длъжника по вземането и цесионера няма право на вземане спрямо него.В тази насока съвсем правилно първата инстанция е извела,че връчването на уведомлението за цесията на особен представител на длъжника в съдебно производство не дава отражение върху материалното правоотношение и не санира допуснатото от страна на кредитора бездействие, довело до нарушаване на принципите за добросъвестно упражняване на права, предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

5

Предвид изложеното настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение,към които и на основание чл.272 от ГПК препраща.

Ще следва на особения представител на въззиваемата спрана адв.Б.

„АПС Бета България” ЕООД да заплати сумата от 204.52 евро за представителството на М. К..

Водим от горното и на основание чл.271 ал.І и чл.280 ал.ІІ от ГПК,Окръжен съд-Хасково

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №85/27.IV.2026 г. постановено по гражданско дело №812/2025 г. на Районен съд-Свиленград.

ОСЪЖДА “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район *** да заплати на адвокат Г. А. Б. от АК-Хасково,л.№1000056063, гр.*** сумата от 204.52 евро като особен представител на М. Д. К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.

***.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6