Решение № 340 от 11.10.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Несебър, 11.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д. при участието на секретаря Дора К. Д. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело № 20232150101047 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Образувано e по искова молба вх. № 9591/13.10.2023 г. на Е.О.С., БУЛСТАТ 1*****, гражданка на Руската Федерация, родена на **** г. в гр. ***, чрез адв. Г. С. от АК - Бургас, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „***“ № **, ет. **, офис **, срещу ответниците „Г ***“ *** – в несъстоятелност, ЕИК 1***, представлявано от синдика В.Л.Б., съдебен адрес в гр. С***, ул. „***“ № ***, ап. ***; С. Й. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. В***, ул. „Т****“ № **, вх. **, ап. **; и „И***“ ***, ЕИК 8****, със седалище и адрес на управление в гр. С***, р-н Т***, бул. „Б***“ № ***, представлявано от изпълнителния директор М.И.С., с искане да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата е единствен собственик на Самостоятелен обект в сграда /СОС/ с ид. № 6*** по КККР на с. Р***, общ.

Несебър, с адрес на имота в с. Р**, район ***, № ***, бл. **, ет. **, ап. **, представляващ жилище/апартамент с площ по документ от 69,20 кв.м., прилежащи части – 6,92 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, въз основа осъществявано от нея давностно владение в периода **** г. до **** г. /не по-късно от **** г./ – над пет /респ. десет/ години и до понастоящем. Претендират се съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата придобила собствеността по отношение на процесния имот по силата на нотариален акт № **, том **, дело № **, вх. рег. № **/** г. на СВ – Несебър, като в акта нотариусът удостоверил извършената от него проверка за собствеността на праводателя . Предвид това се твърди, че С. се счита за собственик от **** г. на имота, откогато до понастоящем владее същия добросъвестно, явно, трайно и необезпокоявано. На 09.10.2023 г. при опит да се снабди с данъчна оценка за имота ищцата установила, че партидата при Община Несебър е закрита, а имотът – продаден на ответника „И***“ АД с постановление за възлагане на ЧСИ от **** г. След извършени справки ищцата узнала, че ответникът „Г ***“ *** /неин праводател по легитимиращата я сделка/ е продал процесния имот на **** г. и съгласно нотариален акт № ***, том ***, вх.рег. № ***/*** г. на СВ – Несебър на 1 ответника С. Й., като на същата дата нотариусът заверил и искане за вписване на законна ипотека като обезпечение в полза на ответника „И***“ АД за сума в размер на 82 500 евро. Заявява, че ответникът Й. е мним купувач по нереална сделка, никога не е имал достъп до имота, не го е посещавал, не знае къде е и какво представлява, не го е декларирал в Община Несебър, не е заплащал за него данъци и такси, не е вадил за него документи, не е влизал в комплекса, не се е вписвал като етажен собственик и не е погасявал банковите си задължения по кредита. Предвид последното се достигнало и до възбрана на имота през 2015 г. и 2016 г. и възлагането му на ответника „И***“ АД с постановление от **** г., в сила от **** г. /вписано в СВ – Несебър на **** г./ на ЧСИ Т.Д., рег. № *** при КЧСИ по изп.д. № **/2015 г. по негов опис. Предвид изложеното се обосновава интереса на ищцата да търси установяване на правото си на собственост по съдебен ред спрямо тримата ответници.

В предоставения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника С. Й..

Ответното дружество „Г ***“ *** – в несъстоятелност е депозирало писмен отговор на исковата молба вх. № 12/02.01.2024 г. в законния срок и чрез законния си представител – синдика В.Б., с който е взело становище за основателност на предявения иск. Заявява се, че сключената между дружеството и ответника Й. сделка за процесния имот е изцяло фиктивна и симулативна, никога не е имала за цел прехвърляне на собствеността, а единствено с помощта на вътрешен човек от ответната банка да се достигне до нереално високата оценка на имота – 120000 евро, като индиция в тази насока било и отсъствието на заявление в нотариалния акт за сделката, че е предадено владението на имота. Посочва се, че ответникът Й. не е влизал в имота, не го е ползвал, не е заплащал данъци или такса поддръжка за него.

Признава, че ищцата владее имота от **** г. до понастоящем, като твърди, че извършения срещу нея въвод е незаконосъобразен, поради нередовното уведомяване за същия и лишаването от право на защита по реда на ГПК. Заявява, че дължимата от ответника Й. продажна цена за имота никога не е получавана от дружеството.

С писмен отговор вх. № 11978/21.12.2023 г. /идентичен с вх. № 11990/21.12.2023 г./ в законния срок ответникът „И***“ АД е дал становище за неоснователност и недоказаност на претенцията. Оспорват се твърденията на ищцата, че владее процесния имот от **** г. до момента на подаване на исковата молба, както и че го владее добросъвестно, явно, трайно и необезпокоявано през целия период; че ответникът Й. е бил мним купувач на имота и не е имал достъп до него, не е знаел къде е и пр.; че ответникът Й. не погасявал задълженията си към банката по сключения договор за кредит. Правят се насрещни твърдения, че ищцата не е придобила правото на собственост по отношение на имота, нито въз основа на 5годишна, нито въз основа на 10-годишна придобивна давност, като се излагат подробни аргументи в тяхна подкрепа. Намира, че добросъвестността на ищцата се изключва, доколкото легитимиращата ответника Й. сделка е била вписана в Имотния регистър, респ. е била надлежно оповестена и ищцата е можела да се уведоми за правата на Й. и за вписаната в полза на банката ипотека с извършване на съответната справка. От друга страна се обосновава отсъствие на 10-годишно давностно владение на ищцата, като се заявява, че същото е било прекъснато с образуваното изп.д. № **/2015 г. по описа на ЧСИ Т.Д. и извършените по него действия на ЧСИ, вкл. опис на имота от 08.07.2016 г. Ответната банка заявява, че в периода от **** г. до понастоящем ищцата не е владяла и държала имота, като твърди, че същата е била надлежно издирвана от ЧСИ, вкл. чрез съдебна поръчка, но без успех, и същевременно още на **** г. поставил обявление на имота, че предстои да бъде изнесен на публична продан.

2

В проведени по делото открити съдебни заседания, ищцата, чрез упълномощения си представител, поддържа претенциите и моли за уважаването им. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът С. Й. се представлява в съдебни заседания от упълномощен адвокат, който се придържа към становището на ответната банка и моли за отхвърляне на претенциите в цялост като неоснователни и недоказани.

Ответникът „Г ***“ *** – в несъстоятелност, чрез синдика си, поддържа дадения отговор в съдебно заседание. Оставя преценката по съществото на спора на съда.

Ответната банка „И***“ ***, чрез упълномощените си адвокати, поддържа дадения отговор на исковата молба в съдебно заседание. Дава становище по същество за недоказаност на твърдяното давностно владение, респ. неоснователност на иска и моли за отхвърлянето му, като претендира разноски по списък.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени положителни установителени искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, които са допустими с оглед разясненията на Тълкувателно решение 8/2012 от 27.11.2013 г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С приетия за окончателен и неоспорен от страните доклад по делото, в тежест на ищцата е възложено да докаже, че е собственик на спорния имот, както и претендираното за това основание, като това включва задължението за доказване на твърденията за изтекла в нейна полза придобивна давност, като бъде установен периодът на владение /в периода **** г. до **** г. /не по-късно от **** г./ – над пет /респ. десет/ години и до понастоящем/ – начален и краен момент – лично или чрез трето лице, както и намерението да владее спорната вещ като своя /анимус/ и действията , чрез които е демонстрирала това свое намерение /корпус/.

Предвид квалификацията на претенциите на ответниците е указано, че нямат задължение да доказват правото си на собственост върху спорния имот. При условията на непълно насрещно доказване, с оглед на пълно провеждане на защитната си теза, на ответника "И****" *** е указано, че следва да докаже, претендираното от него право на собственост върху процесния недвижим имот.

С протоколно определение № 610/28.10.2024 г. съдът е допълнил доклада си, като е приел за безспорни между страните следните обстоятелства: че на 22.08.2007 г. ответната банка „И***“ ***, чрез директен превод към „Г ***“ ***, е превела продажната цена по сделката, сключена между ответника Й. и „Г ***“ *** относно процесния имот и въз основа на отпуснат в полза на ответника Й. кредит – в цялост и че впоследствие е имало извършени погашения във връзка с отпуснатия ипотечен кредит и по партидата на ответника Й. при банка „И***“ АД.

Придобивната давност е способ за придобиване на правото на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване съдържанието на това право в продължение на определено от закона време.

Съгласно нормата на чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато владение на пет години, като чл. 81 от ЗС предвижда, че давността се прекъсва със загубване на владението в продължение на повече от шест месеца.

Владението по смисъла на чл. 78 от ЗС следва да отговаря на признаците, установени в чл. 68 от ЗС, като владелецът държи вещта лично или чрез другиго като 3 своя, непрекъснато, явно и необезпокоявано. Доказването на срока на владението се улеснява и от чл. 83 от ЗС, който въвежда оборимата презумпция, че ако се установи владението на едно лице в два различни момента, предполага се, че владението е продължило и в промеждутъка.

На основание чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си, като хипотезите на присъединяване на владение са разнообразни. /в горния смисъл проф. Витали Е. Таджер, Вещно право на Република България, Част четвърта, Владение, изд. Софи-Р 2001, стр. 192-239/ В процесният случай ищцата се позовава, както на добросъвестно, така и на недобросъвестно владение, което твърди че е осъществявала спрямо процесния имот в периода **** г. до **** г. /не по-късно от **** г./.

Претенцията се явява изцяло неоснователна и недоказана, както по отношение на характеристиките на твърдяното владение като добросъвестно, така и във връзка със заявения период на осъществяването му от ищцата и по следните съображения:

Видно от представения от ищцата нотариален акт за покупко-продажба на процесния недвижим имот /л. 5 от делото/, на **** г. е изповядана нотариална сделка, при която ответникът „Г ***“ *** – в несъстоятелност продал на ищцата, действаща чрез упълномощен адвокат, Апартамент № *** на площ от 76,12 кв.м. с вкл. 6,92 кв.м. от общите части, с адрес в общ. Несебър, с. Р***, ж.с. „***“, вх.**, ет. **. В нотариалния акт се съдържа удостоверяване на нотариуса за декларация на договарящите страни, че са извършили справка за собствеността в Данъчната служба по местонахождение на имота и в Служба по вписванията при Районен съд Несебър, относно вписани съдебни оспорвания, ипотеки и вещни тежести, като отсъства констатация за изявления на страните по сделката във връзка с предаване владението върху недвижимия имот.

Същевременно, видно от приобщените по делото данъчна оценка и скица /л. 20, л. 30-гръб от делото/, и доказателства по приложеното изп.д. № 20158010400** по описа на ЧСИ Т.Д., рег. № *** при КЧСИ, район на действие БОС /л. 108 от Том 1/, описаният по легитимиращия ищцата нотариален акт имот съответства на СОС с ид. № 6*** по КККР на с. Р***, общ. Несебър.