Решение № 7122 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7122 гр. С, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110125531 по описа за 2025 година

Производството е образувано по субективно съединени осъдителни искове от А. М. П. и М. В. З. срещу ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ (ответник), с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждането на ответника да заплати на А. М. П. сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени болки и страдания, причинени от смъртта на В. М.в З., с който живеела на семейни начела, починал на 07.11.2023г. в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.11.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от същата дата до окончателното й плащане; както и иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждането на ответника да заплати на М. В. З. сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени болки и страдания, причинени от смъртта на сина му В. М.в З., починал на 07.11.2023г. в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.11.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от същата дата до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че В. М.в З., син на ответника М. В. З., е живеел на семейни начела с А. М. П.. Твърдят, че приживе В. З. е заемал длъжността „работник ПЖПС“ при ответника, с място на работа в ЖПС С, с работно място „участък по ПЦПС Илиянци, механизирА. група по ПЦПС Илиянци“. Сочат, че на 07.11.2023г. около 10:10 часа в гр. С, в междуградието Разделен пост 4 – гара Илиянци, при движение на влак № ****** с локомотив с № -*********, собственост на „Карго Транс вагон България“ АД, В. М.в З., по време на изпълнение на задълженията си по почистване на релсовия път и „откриване на габарит“, работейки с машинен храсторез, бил ударен и прегазен от движещия се в лява крива по посока на маршрута кв. - + 320 1 локомотив, заедно с друго лице, служител също на ответника, в резултат на което получил тежка съчетА. травма на тялото, довела до неговата смърт.

Твърдят, че вина за инцидента има П.Т.Ц., ръководител на групата, като срещу него имало образувано досъдебно производство № 54/2023г. по описа на НСлС, в рамките на което лицето било привлечено като обвиняем. Сочат, че с разпореждане № 33693 от 19.02.2024г. на НОИ, ТД С злополуката била призната за трудова. Твърдят, че смъртта на В. З. била внезапна и неочаквА., настъпила рано за него – същият бил на 57 години, в работоспособна и активна възраст, енергичен, изпълнен с живот и активни социални комуникации, отглеждайки заедно с жената, с която живеел на семейни начала, дъщеря си от брака си с първата жена, който не бил прекратен, и сина си от жената, с която живеел на семейни начала. Ищцата А. П. твърди, че с починалия живеели в любов и хармония, той бил най-близкият й човек, като двамата били винаги заедно, споделяли си всичко. Излага подробни твърдения относно физическото и емоционалното й състояние след смъртта му, болките и страданията, които е изпитала. Ищецът М. З. твърди, че имал силна връзка със сина си, като след смъртта на жена си, той заживял при него, като В. гледал баща си, подкрепял го, включително и финансово. Подробно излага твърдения относно болките и страданието, което е изпитал от смъртта на сина си. При изложените обстоятелства, молят предявените искове да бъдат уважени в пълен размер. Представят доказателства и правят доказателствени искания. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по размер. Признава, че инцидентът е настъпил по описания в исковата молба, както и че представлява трудова злополука.

Оспорва размера на претендираните обезщетения като прекомерен. Твърди, че е налице съпричиняване от стрА. на пострадалия В. З., който по време на злополуката стоял със слушалки на ушите, намирайки се в междурелсието на железопътната линия. Сочи, че с тези му действия е нарушил чл. 11, чл. 23, ал.

3 и чл. 27, ал.2 и ал.3 от Наредба № 13 от 30.12.2025г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, с която служителят следва да бъде запознат съгласно длъжностната му характеристика. Сочи, че исковата молба и описаните болки и страдания са идентични с посочените по гр.д. № 69664/2025г. по описа на СРС, което внася съмнение в тяхната достоверност. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват наличието на особено дълбока и интензивна емоционална привързаност, както и на икономическа зависимост от починалия, които да обосноват такива завишени по размер обезщетения.

При тези доводи моли предявените искове да бъдат частично отхвърлени.

Претендира разноски.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна стрА. намира следното:

2

Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

В тежест на ищците е да докажат следните обстоятелства: съществуването на трудово правоотношение на починалия В. З. с ответника към датата на трудовата злополука; настъпването по време на действието на това правоотношение на злополука, която е приета за трудова по установения ред; обстоятелството, че злополуката е довела до настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания на ищците.

В тежест на ответника по делото е да докаже твърдяното съпричиняване на процесната злополука, проявения от служителя умисъл или груба небрежност, довели до настъпване на злополуката, както и остА.лите си правопогасяващи, правоизключващи и правонамаляващите отговорността му обстоятелства,.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване следните обстоятелства:

Между ответника и В. М.в З. е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността „работник ПЖПС“ при ответника, с място на работа в ЖПС С, с работно място „участък по ПЦПС Илиянци, механизирА. група по ПЦПС Илиянци“.

По време на това правоотношение е настъпила злополука по описания в исковата молба, в разпореждане № 33693/19.02.2024г. на НОИ и протокол № **/06.02.2024г. време, място и начин и поради виновното поведение на служител на ответника – на 07.11.2023г. около 10:10 часа в гр. С, в междуградието Разделен пост 4 – гара Илиянци, при движение на влак № ****** с локомотив с № -*********, собственост на „Карго Транс вагон България“ АД, по време на изпълнение на задълженията си по почистване на релсовия път и „откриване на габарит“, работейки с машинен храсторез, В.

М.в З. бил ударен и прегазен от движещия се в лява крива по посока на маршрута кв. - + 320 локомотив.

В резултат на тази злополука В. М.в З. получил тежка съчетА. травма на тялото, довела до неговата смърт.

Злополуката е призната за трудова злополука с влязло в сила разпореждане № 33693/19.02.2024г. на НОИ.

Ищецът М. В. З. е баща на починалия служител и негов наследник.

С оглед на това следва да се приеме, че по делото еднозначно се установява наличието на трудово правоотношение между ответника и починалия служител и настъпила трудова злополука при действието на това правоотношение, както и че характерът на злополуката като трудова е установен по регламентирания в закона ред, със съответния влязъл в сила административен акт. Поради това е доказано пораждане отговорността на 3 работодателя да обезщети пострадалия при трудова злополука служител.

Съгласно съдебната практика, обективирА. в Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № **0 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., III г. о., ГК и Решение № 115 от 15.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2017 г., III г. о., ГК, както и в Определение № 1299 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2015 г., ІV г. о., ГК, обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата от морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът на Върховния съд на Република България е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г., Пленум на ВС, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, имащи право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.

С тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., което има задължителен характер, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тази връзка претенцията по чл. 200, ал.1 КТ не се основава на наследствени права, съгласно правилата за наследяване по ЗН, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука, а както вече е посочено в т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия при непозволено увреждане, каквото безспорно е трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед наследствените им права, а лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, от което съжителство е родено и дете, като най-близък негов родственик има право на обезщетение за преживените морални страдания от смъртта му. / Решение № 115 от 15.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2017 г., III г. о., ГК/ В настоящия случай ищеца М. В. З. основава претенцията си на наследствени права съгласно правилата за наследяване по Закона за наследството. Налице е родствена връзка между посочения ищец и покойния В. М.в З. по права линия от първа степен като негов възходящ, поради което и същият разполагат с активна материална легитимация.

От събраните по делото гласни доказателства съдът приема за установено, че ищцата А. П. е съжителствала с починалия В. З. във фактическо съпружеско съжителство, характеризиращо се с трайност, 4 стабилност и съдържание, А.логично на брачната връзка.

От показанията на свидетеля В.С.П., брат на ищцата, също се установява, че ищцата и починалият са живели съвместно в продължение на повече от две десетилетия, без да се разделят, като са водили общо домакинство и са разпределяли помежду си семейните задължения – починалият е осигурявал основно финансовата издръжка, а ищцата е полагала грижи за домакинството и децата. Свидетелят сочи, че същите са били в изключително добри отношения и са живели като съпрузи.

А.логични обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелката В В.ева М. и М. М.ва Я., които потвърждават, че след като починалия се разделил със законната си съпруга, същият заживял с ищцата, която се е грижила за детето на починалия – В М., като за свое, като съюзът им продължил повече от 30 години, до смъртта му.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като същите се основават на преки и непосредствени впечатления от съвместния живот на ищцата и починалия.