Решение № 491 от 27.07.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Враца, 27.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря С. Б. Р. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20231420102170 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на Й. Л. И. ЕГН ********** и адрес гр. ****** срещу „Комплексен онкологичен център-Враца“ ЕООД с ЕИК 000190101, седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Втори юни“ № 66.

Съгласно исковата молба и допълнителните молби към същата, предявеният иск се основава на следните обстоятелства:

На 28.02.2021 г. през нощта ищцата Й. И. получила силни болки в стомаха и корема, които станали непоносими и поради това около 02:10 часа ищцата се обадила на телефон 112. Свързали я с Комплексен онкологичен център-Враца, където тя била приета и й направили операция. След като ищцата излязла от упойка, тя получила обяснения, че й е била извършена оперативна процедура по отстраняване на миома на матката, но при изписването й от лечебното заведение на ищцата били издадени документи по клинична пътека 175 – оперативна процедура на тънки и дебели черва. Ищцата помолила служителите на болницата да й обяснят на какво се дължи разминаването между информацията, посочена в документите по изписването и устните обяснения, които е получила, но никой не й дал такива разяснения. От изписването й от ответното болнично заведение и до момента ищцата е в неведение каква оперативна интервенция й е извършена, а това й причинява тревога и силен стрес, обезщетяването на които претендира в настоящото производство.

Правната квалификация на иска е по чл. 49, във вр. с чл. 45 и чл. 84 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

1

Искането към съда (уточнителна молба с вх. № 12580/17.10.2023 г. на Врачански районен съд) е да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 1 000,00 лева, представляваща частично вземане от общото вземане в размер на 10 000,00 лева-главница, представляващата обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, вследствие на противоречието между устните обяснения, които служителите на ответното лечебно заведение са дали на ищцата във връзка с поставената й диагноза и проведеното й лечение и описанието на диагнозата и лечението и описанието на диагнозата и лечението, писмено посочени в документите, които са били издадени на ищцата след изписването й от лечебното заведение, където е била приета на 28.02.2021 г. поради силни болки в областта на корема и стомаха, ведно със законната лихва върху претендираното частично вземане от 13.03.2023 г. до окончателното му изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Комплексен онкологичен център-Враца“ ЕООД е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Излага се, че ответното лечебно заведение е друг вид специализирано такова, посочено в чл. 27б от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и че оказаната медицинска помощ по операцията на ищцата е извършена в предвидено в закона лечебно заведение за болнична медицинска помощ, което разполага с необходимите структури и нива на компетентност и отговаря на всички изисквания за изпълнение на алгоритъма на клинична пътека № 175. Поддържа се, че ответното лечебно заведение е положило адекватна грижа за ищцата в качеството й на пациентка, създало е необходимата вътрешна организация за извършване на необходимите медико-диагностични изследвания и консулти, както и че твърденията на ищцата в обратната насока са необосновани и недоказани. Сочи се, че към момента на подаването на исковата молба ищцата не е разполагала с епикризата за проведеното й лечение по причина, че не е пожелала да я получи, а в същата е описан целия лечебен процес (проведени диагностични изследвания, хирургични и терапевтични процедури и др.) Поддържа се, че действително лечението на ищцата е започнало с водеща диагноза „Д48.4 перитонеум и К 65.0 остър перитонит, с придружаващи заболявания К 56.0 паралитичен илеус, D 39.00 матка и Е 66.0 затлъстяване“, но в случая при извършване на оперативната интервенция била открита находка-туморна формация с големина 15 см с произход от маточния фундус и вследствие на това се е преминало към отстраняване на туморната находка и на засегнатия от него орган. Навеждат се твърдения, че претърпените от ищцата болки и страдания по време на лечението не представляват вреди по смисъла на закона, защото не са й причинени от другиго и защото са обективно следствие от тежкото й здравословно състояние.

По искане на ответника съдът е конституирал „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 като трето лице помагач на страната на ответника, като третото лице помагач е развило подробни доводи за неоснователност на предявения иск.

По отношение на допустимостта на предявения осъдителен иск (съгласно уточнителна молба с вх. № 12580/17.10.2023 г. на Врачански районен съд) съдът приема, че същият е допустим, тъй като е предявен от и срещу надлежни страни и са изложени твърдения, че от 2 страна на ответното лечебно заведение не е било предоставено на ищцата адекватно обяснение каква операция й е била извършена-отстраняване на миома на матката или операция на червата, вследствие на което ищцата е претърпяла описаните в исковата молба и уточнителните такива неимуществени вреди.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:

Видно от приложеното на л. 35 от делото разрешение за осъществяване на лечебна дейност, ответното лечебно заведение „Комплексен онкологичен център-Враца“ ЕООД е специализирано такова по смисъла на чл. 27б от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и е сертифицирано от Министерството на здравеопазването за извършва всички медицински дейности, посочени в цитираната разпоредба.

Установява се от представените с отговора по чл. 131 от ГПК писмени доказателства, че ищцата Й. И. на 28.02.2021 г. е била приета на лечение в ответното лечебно заведение. В анамнезата й, снета по данни на самата ищца, е отразено, че от два дни е с коремна болка, която започнала от епигастриума, постепенно се засилила и обхванала целия корем, като към момента на приемането болката била дифузна с пунктум максимум илеоцекално. Имала гадене, без повръщане. Нямала смущения на микцията и дефекацията. Ищцата не съобщила за предходни заболявания. Същата подписала информирано съгласие за медицински и хирургически процедури и лечение, като съгласно т. 3 от същото пациентката разбира, че лекуващият лекар може да открие други по-различни фактори и състояния, които изискват допълнителни или различни от планираните процедури, като в тази връзка упълномощава лекуващия си лекар, както и неговите технически сътрудници и здравни работници, да извършват и провеждат всички онези процедури, които са необходими и препоръчителни от професионална гледна точка. Първоначалната диагноза, поставена на ищцата е следната:

„D48.4 Перитонеум К65.0 Остър перитонит K56.0 Паралитичен илеус D39.0 Матка Е66.0“.

Ищцата била оперирана по спешност по повод на торквирал интраабдоминален тумор с некроза и тотален перитонит. По време на операцията била открита туморна формация с големина 15 см, торквирана, хеморагично инфанцирана и некротизирала с произход от маточния фундус, която била екстирпирана, без да бъде открита допълнителна патология на вътрекоремните и ретро перитонеалните органи. При проведените хистологични изследвания било установено, че туморната формация е „целуларна лейомиома с торквиране и инфарциране; минимални погранични прояви“. Екстипирането в здраво на туморната формация представлява оперативна процедура с код 54.99 от КП № 175-„Оперативни процедури на тънки и дебели черва, вклюбително на , но алгоритъмът на същата клинична пътека не бил завършен поради самоволното напускане от ищцата на лечебното заведение на 04.03.2021 г. в 11 часа.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Г. Т.син на ищцата, който дава показания, че на сутринта след неговия рожден ден, който той празнувал на 27.02.2021 г., майка му-ищцата Й. И., почувствала болки в корема и се обадила на Бърза помощ. Тъй като дълго време не дошла линейка, свидетелят Т. закарал ищцата в 3

Спешно отделение на болницата в гр. Враца. Там ищцата била приета, а по-късно била преместена в Онкологично отделение. На следващия ден на ищцата направили операция за премахване на миома от матката, докато в това, което й дали като документ, пишело, че са й направили операция на червата, като за това разминаване свидетелят научил от ищцата.

Свидетелят искал да посети ищцата, но трябвало да изчаква в коридора, той като през този период имало инфекция от Ковид-19. Свидетелят общувал с майка си по телефона и неможел да я види лично, а медицинската сестра, която излизала в коридора, се държала враждебно. Свидетелят не е виждал лично документацията, издадена от лечебното заведения относно лечението на ищцата, като за съдържанието му знае от именно от ищцата, единствено знае, че ищцата не е имала епикриза, без да му известно каква е причината за това. Свидетелят сочи също, че ищцата е била изписана на 02.03.2024 г. Дава показания, че коремът на ищцата бил разрязан наполовина, както и че дълго време след операцията ядяла лека храна-препечени филии, кисело мляко и други, защото не знаела каква операция й е била направена и дали не става дума за раково образувание, като страданията й от неизвестността дали има онкологично заболяване и следващите от това ограничения продължили около половин година. Дни след като ищцата се почувствала по-добре, свидетелят я закарал за преглед в гр. П., където й казали, че нищо не й е отстранено, че просто е била разрязана.

Съдът, преценявайки свидетелските показания и отчитайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК по отношение на показанията на свидетеля Г. Т., намира същите за недостоверни в следните части: в частта относно обстоятелството, че ищцата е била изписана на 02.03.2024 г. (същите противоречат на писмените доказателства, съгласно които ищцата е напуснала ответното лечебното заведение на 04.03.2021 г. в

11 часа), в частта относно обстоятелството, че в това, което дали на ищцата като документ, пишело, че са й направили операция на червата (отново противоречие с писмените доказателства) и в частта относно обстоятелството, че ищцата е била изписана от ответното лечебно заведение на 02.03.2024 г.

(още едно противоречие с писмените доказателства).

При така описаната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е изцяло неоснователен. Същият почива на липсата на адекватно обяснение каква операция е била извършена на ищцата-отстраняване на миома на матката или операция на червата.

Пациентът има право да бъде информиран за: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза;

3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, лечебни и рехабилитационни дейности се издава на пациента при изписването му от лечебното заведение или в по-късен момент, като преобладаващата практика е епикризата да се дава на ръка, срещу подпис. свързани с тях.

Епикриза относно действително проведените диагностични,

В разглеждания случай ищцата не сочи никакви доказателства, че, при наличието на 4 съответно задължение, от страна на ответното лечебно заведение не й е било предоставено адекватно обяснение каква операция й е била извършена-отстраняване на миома на матката или операция на червата. Такова обяснение не би могло да й бъде предоставено преди извършването на хирургическата интервенция, доколкото обективното й здравословно състояние преди нея е сочело на необходимост от спешна животоспасяваща операция, но не е и на конкретна окончателна диагноза, в която връзка именно ищцата е подписала декларация, съгласно т. 3 от която пациентката разбира, че лекуващият лекар може да открие други по-различни фактори и състояния, които изискват допълнителни или различни от планираните процедури, като в тази връзка упълномощава лекуващия си лекар, както и неговите технически сътрудници и здравни работници, да извършват и провеждат всички онези процедури, които са необходими и препоръчителни от професионална гледна точка.